"Понеделникът" на новия социализъм

За 15 години общият брой на страниците на всички книжки на списание "Понеделник" е над 16 хиляди. Написали са ги над 600 автори, около 100 млади творци са получили поле за изява. Тази равносметка направи в понеделник вечерта главният редактор на списание "Понеделник" Александър Лилов на дискусия за годишнината на изданието, която бе посветена и на трансформациите на левицата през този период.
Самият факт, че "Понеделник" съществува от 15 години, показва, че той е необходимо, търсено и желано списание, убеден е Лилов. Според него стратегическият профил на "Понеделник" трябва да бъде запазен като списание за идеи, политика, култура. "Не можем да коментираме ежедневния политически процес. Нашата задача е да осветляваме от леви позиции стратегическите идеи", коментира още той.
Според Лилов днес се оформя изцяло нов свят, който само след 15 години ще е различен от настоящия. И заради това той формулира три проблемни въпроса, които ще стоят на дневен ред - опасността от тоталитарно израждане на демократичната система, необходимостта от стратегия за преодоляване на бедността и създаване на програма за страната.
Лилов обобщи, че БСП и Коалиция за България трябва да поемат отговорността за

формирането на следпреходна политика

която да промени изцяло държавата.
В хода на дискусията проф. Васил Проданов очерта пет основни идеи на Александър Лилов от началото на прехода, които са станали ключови за развитието на политическата система.
Първата от тях е за лявото и лявата идея. Според Проданов по този начин СДС е бил напълно изтикан в дясното пространство, въпреки че политическият генезис на партията не е бил напълно такъв. Това позволило на БСП да заеме изцяло лявото пространство и да се утвърди като най-голямата лява партия в страната.
Втората ключова идея на Лилов е била, че БСП не бива да се отказва от своето минало. Проданов смята, че това е бил основен ход за запазване на твърдото ядро на партията, съхраняването на нейната цялост и историческа последователност.
Като трета и особено важна идея на Лилов бе откроена неговата визия за БСП като за "модерна лява партия". Това още в началото на прехода показало, че може да бъде търсен различен път за политическо развитие на левицата, вън от социалдемократическите схеми.
На четвърто място бе откроен възгледът на Лилов, че БСП не трябва да се отказва от своя поглед отвъд капитализма. Проданов смята, че именно това доказва една партия като идейна, а не като конюнктурна.
А петата ключова идея била развиването на тезата, че случващото се у нас не е преход, а

реставрация на капитализма

Темата за реставрацията предизвика бурни мнения по време на дискусията. Участниците в нея се обединиха около становището, че думата "преход" е била използвана като начин да се прикрие истинската същност на това, което се е случило у нас. "Реставрация е връщане назад, а не движение напред", категоричен бе проф. Проданов.
Той очерта и няколко важни задачи, които левицата трябва да реши за своето собствено бъдеще и за бъдещето на страната. Сред тях са противопоставянето на фашизоидните тенденции, които се проявават, както и отпор срещу опитите България да бъде избутана в периферията на ЕС. Според Проданов няма нищо лошо БСП да защитава Мишо Шамара и Николай Колев-Босия, но партията трябвало да се върне към работническата класа и да стане отново изразител на нейните интереси.
Зам. главният редактор на списание "Понеделник" доц. Димитър Генчев също анализира някои от основните идеи на Александър Лилов, които са оставили своя отпечатък в политическия живот. "Известна е неговата фраза: "Социализмът на бъдещето е бъдещето на социализма", но зад нея реално стоят изписани над 3 хиляди страници, които доказват правотата й", коментира Генчев. Според него към доказването на тази култова фраза принадлежат книгите на Лилов "Информационната епоха", "Диалогът на цивилизациите" и други. "Когато днес постоянно слушаме как БСП няма идеология, как трябва да се развиват много идеи, това показва само едно - БСП все още не се е научила да чете както трябва", категоричен бе той. 
Проф. Иван Ангелов обобщи, че

България се намира в парадоксална ситуация

"На Запад много по-активно и много по-критично се отнасят към капитализма", коментира той и даде като пример, че дори в стожера на бизнес света "Файненшъл таймс" е имало дискусия дали не е необходим нов капитализъм, който да отговаря в по-голяма степен на новите времена. "У нас обаче е обратното - има подчертана срамежливост в критиката към съвременния капитализъм. Има и една импотентност в набелязването на контурите на едно бъдещо социалистическо общество", категоричен бе Ангелов.
Според Панко Анчев, който се опита да обобщи своите размисли за левицата под наслов "Нова теория на социализма", бъдещото социалистическо общество ще бъде нравствено, без непременно да се придържа към старите теории.
Павел Писарев обобщи своето разбиране, че именно списание "Понеделник" олицетворява новия български социализъм, защото е

дало възможност на автори с различни идеи

и възгледи да дискутират всичко, което се случва, и да очертават свой собствен поглед към бъдещето.
Журналистът Калин Първанов разви идеята, че в страната се е формирала мощна гражданска левица, която все повече започва да става фактор в обществените процеси. Като пример той посочи протестите срещу добива на шистов газ, ГМО-храните, окупирането на Орлов мост заради Закона за горите. Като проблем Първанов посочи, че участниците в тези протести не искат и да чуят за традиционните партии и заради това основната задача на левицата трябвало да бъде да намери начин да се доближи до тези активни хора. "Нека да се срещнат в понеделник, да се опознаят във вторник, да разговарят в сряда, да се опознават още в четвъртък и петък, да минат събота и неделя и от другия понеделник да знаят и да могат да работят съвместно", пожела си той.
Зам.-председателят на БСП и зам. главен редактор на "Понеделник" Янаки Стоилов също коментира, че изданието е станало мост и трибуна за леви идеи. "Понеделник" не изчезна в тези бурни времена, а точно обратното - в него намериха място редица български, много световни имена, направо автори със световно значение", допълни той. Според Стоилов списанието не е паметник на социалистическите идеи, а възможност тези идеи да бъдат представени по нов начин. Той сравни интелектуалния кръг около списанието с кръга "Мисъл" и допълни, че се изкушава да сравни Александър Лилов с Димитър Благоев. Вече има издадени над 100 книжки от списанието, 9 книжки от възобновената "Социалистическа библиотека" - това показва, че интерес има и той е траен", коментира зам.-председателят на БСП.
Поздравителни адреси по случай годишнината бяха изпратени от лидера на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев и от председателката на фондация "Устойчиво развитие за България" Станка Шопова.
 


Зам. главният редактор на "Понеделник" Димитър Генчев в стихията си


Янаки Стоилов сравни кръга около "Понеделник" с интелектуалния кръг "Мисъл"
Снимки Мариета ТОМОВА