Поне малък шлем

Преди десетина години беше много модерно да се говори за голям шлем в енергетиката. Той щеше да е реалност, ако бяха реализирани трите проекта - АЕЦ "Белене", газопроводът "Южен поток" и нефтопроводът "Бургас - Александруполис". Те паднаха жертва на геополитическите боричкания, но в наши дни България, ако си изиграе добре ходовете и избегне тоталния американски натиск, може да спечели поне малък шлем - АЕЦ "Белене" и "Турски (бивш "Южен") поток. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова е категорична, че България ще строи отклонение от газопровода "Турски поток", което да доведе руски газ до хъб Балкан. Миналата седмица тя уточни, че процедурата е в съответствие с европейските правила и, че стремежът е да се запази ключовото място на България на газовата карта в Европа. Пазарният тест е проведен и е ангажиран 100% както входният, така и изходният капацитет на тръбата.  

Решение

Затова държавната компания "Булгартрансгаз" взе окончателно инвестиционно решение за реализацията на този проект и пристъпи към сключване на договори с участниците, които подадоха обвързващи оферти при пазарния тест. Обществената поръчка е в ход и ние очакваме подаването на заявление за участие до 15 февруари. В началото на 2020 година проектът трябва да бъде въведен в експлоатация. В края на миналата година обаче на дискусия за енергийната сигурност на Югоизточна Европа посланикът на САЩ Ерик Рубин заяви, че Вашингтон не желае да има енергийно зависими партньори, а България е една от 13-те държави в ЕС, в които вносът на руски газ надхвърля 50% от потреблението. За съжаление проектите на "Газпром" увеличават зависимостта на част от европейските държави, коментира посланикът.

Процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" също е в ход, работи се върху поканата, която да бъде разпратена до заявилите интерес компании от Китай, Франция включително и до конструктора на проекта "Росатом", интерес има и от "Дженеръл електрик". Тази покана ще бъде публикувана в официален вестник на ЕС и още в два местни ежедневника. Очакванията са до края на този месец да бъде даден старт на процедурата за избор на стратегически инвеститор. След това следват останалите етапи, през които тя трябва да премине. Ако процедурата приключи успешно, това означава, че този проект е икономически жизнеспособен, че е налице необходимост от гарантиране на енергийната сигурност не само за България, но и за целия регион в резултат на неговото изграждане, твърди министър Петкова и уточнява, че за да мине през всички етапи, ще е необходима около една година.

Аргументи

След като през 2016 г. НЕК бе осъдена от "Атомстройекспорт" да плати 1.2 млрд. лв. за поръчано и произведено оборудване за АЕЦ "Белене" и погаси дълга си , правителството на ГЕРБ започна да търси аргументи за възобновяването на проекта, който самото то спря четири години по-рано. До момента има интерес от четири компании - китайска, френска и руска и американската "Дженерал електрик". Сред поканените в конкурса е и "Росатом", чието дъщерно дружество "Атомстройекспорт" (АСЕ) е не само проектант на ядреното съоръжение, но трябва да го построи и да го въведе в експлоатация. АСЕ спечели конкурса за изпълнител на проекта с цена от 3.97 млрд. евро, която обаче подлежеше на ескалация. Първото правителство на Бойко Борисов не успя да се разбере с руснаците именно за оскъпяването на проекта и поради липсата на средства той бе спрян през март 2012  г. Досега публично интереса си е обявила само Китайската държавна ядрена корпорация. Преди няколко месеца неин представител каза, че ще повдигнат въпроса за някакъв вид държавна подкрепа за проекта. Това обаче противоречи на обявените от правителството намерения АЕЦ "Белене" да не получава нито държавно финансиране или кредит, нито дългосрочен договор за изкупуване на произвежданата електроенергия. "Росатом" досега не сe е ангажирала с участие като акционер в проекта, но е готова да се включи като строител и кредитор.

Френската компания "Фраматом", за която също се твърдеше, че иска да става акционер, обяви, че интересът й е да бъде само доставчик на оборудване. Сега правителството се е спряло и на допълнителната опция да се търси не само стратегически мажоритарен акционер, а и няколко миноритарни. Ще бъдат изпратени покани и до потенциални големи консуматори на електрическа енергия, които също биха проявили интерес за включване в проекта - дали с миноритарен дял, или с договор за изкупуване на енергията. Конкурсът за избор на стратегически инвеститор трябваше да е готов до 31 октомври 2018 г., но се забави.  

Сделки

А иначе, ако имаше нещо интересно, което се случи в енергетиката напоследък, то това бяха две сделки. При едната почетният председател на ДПС Ахмед Доган придоби 70% от ТЕЦ "Варна" срещу смешната сума от 3500 лв. Втората се провали. При нея световнонеизвестната Гинка Върбакова от Пазарджик, чрез фирмата си "Инерком", се опита да купи бизнеса на ЧЕЗ в България, от който зависи електроснабдяването на над 2 млн. След избухването на скандала през февруари правителството се омота и накрая успя да спре сделката чрез решение на КЗК. Гинка го обжалва в съда и той се произнесе в нейна полза. Последно второ решение на КЗК за спиране, като регулаторът прехвърли топката в полето на съда. В същото време чехите започнаха да преговарят и с втория кандидат-купувач -"Индия пауър", защото до крайния срок, 30 ноември, Върбакова не плати за продажбата.  

Освен това след многобройните поправки в Закона за енергетиката най-после заработи електроенергийната борса, на която в сделки участват всички електроцентрали с мощност над 4МВ. Веднага обаче се появиха съмнения, че се правят манипулации за търсенето и предлагането, а оттам и на цените на електроенергията за бизнеса. Последните съмнения за нередности се появиха в началото на декември, когато заради прекалено скъпия ток, търгуван на борсата, цели заводи в страната започнаха да спират работа. Всичко останало в сектора и през 2018 г. се движеше в старото русло. Притиснат отвсякъде, отрасълът продължава да агонизира. От една страна, в него се защитават остарели технологии, какъвто е въгледобивът например, в стремежа да се запазят хиляди работни места. От другата страна е Брюксел, който въвежда все повече рестрикции за мръсните производства и настоява за увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници. Не трябва да забравяме и огромните частни бизнес интереси и партийната зависимост на отрасъла. 

Хранилка

Оказва се, че това е сигурен начин държавата да храни своите протежета, а управляващите да оказват политическо влияние. За поддръжка на определени централи в готовност да се включат при евентуален дефицит на ток правителството отделя около 40 млн. лв. Колко пъти се е налагало да работи студеният резерв обаче е държавна тайна. Пари получават както централите на Христо Ковачки, така и ТЕЦ "Варна", за която вече стана дума. Тя ще вземе просто на майтап 27 млн. лв, за да стои в режим на готовност. Това стана за сметка на държавната ТЕЦ "Марица изток 2", която отказа договор за студен резерв с мотива, че трябвало да произвежда ток за нуждите на Националната електрическа компания. След отказа си от сигурни средства чрез студения резерв държавната ТЕЦ "Марица изток 2" продължава  финансово да пропада заради рязкото поскъпване на парниковите квоти на европейския пазар. Казусът с дългосрочните договори на американските централи "Ей И ЕС Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица изток 3"за изкупуване на тока на преференциални цени също остана нерешен. Както е известно, срещу тях има жалба в ЕК, че чрез тези договори те реално получават държавна помощ. Еврокомисията още не се е произнесла.