Помнят се победителите, не победите

Отборът на България ще завърши скромно участието си на европейското първенство по волейбол за мъже в Чехия. В Карлови Вари нашите не надскочиха себе си и не успяха да се противопоставят на суперфаворита Русия, макар че измъкнаха 1 гейм. Волейболистите на Радостин Стойчев заминаха с нагласата и увереността, че само Русия е над тях, а всички останали са под и на нашето ниво. Да, ама не... Препънахме се още в първия мач срещу Словакия. Дали словаците надскочиха себе си, или ние играхме сковано на старта, никой не се намери да обясни подобна метаморфоза. После уж се справихме някак си с еврошампиона Полша и с Германия. Но тези пирови победи ни отредиха сблъсък още на четвъртфинала с колоса Русия. Нищо че преди него загряхме с абсолютния аутсайдер Естония, който като на тренировка прегазихме с 3:0.
Логично е всеки запалянко, който се радва на победите на най-успешния български национален отбор, да попита: А трябваха ни ли тези победи, които ни натикаха рано-рано и право в леговището на руската мечка? Защо не постъпихме като "Дружина Полска" - да играем пестеливо, но разумно. Какво като бихме Полша, която после тактически легна и на Словакия? На същата тази Словакия, която пък след това разгроми с 3:0 в битка за място на полуфинала...
И какво излезе? Бихме поляците, а те ще участват в битките за разпределение на медалите. А те освен различен блясък, осигуряват и участие в турнира за Световната купа, а оттам и олимпийски квоти за Лондон 2012. Сега останахме уж да делим 5-о място заедно с отборите на Франция, Финландия и същата тази Словакия.
Сякаш селекционерът Радостин Стойчев, който гръмко обяви на тръгване, че мястото ни е на финал и само там, не можеше да се поучи от същата грешка, която допусна предшественикът му Силвано Пранди на световното първенство в Италия миналата година. Когато "сразихме" резервите на световния шампион Бразилия с 3:0 гейма в мач без значение, но накрая "Селесао" триумфира на финала, а ние се зарадвахме на седмото място. Да говорим ли, че очевидно куцахме, а основните елементи като посрещането и особено в блокадата през центъра, откъдето само който не опита да ни атакува, само той не ни проби. И сега, както в последните години, никой не се изпъчи редом с "обичайните заподозрени" Матей Казийски и Владо Николов и донякъде Андрей Жеков. И докато в предишни големи първенства бележехме успехи с изригвания на уж неизвестните за големия световен волейбол Боян Йорданов, Красимир Гайдарски, Методи Ананиев, братя Братоеви. Сега първите двама вече не са в отбора по различни причини, а Ананиев бе заслужено твърда резерва с неубедителни изяви при редките си включвания на терена.
Че Международната федерация по волейбол иска уж да запази повече интригата с въвеждането на допълнителни мачове в системата на елиминациите, е ясно. Повече срещи, повече телевизионно излъчване, повече рекламно време, повече шум в медиите. Бедата за нас е, че ние не подхождаме стратегически, а се радваме на безсмислени победи. "Не било спортсменски, ако не играем за победа във всеки мач", е философията на селекционера Стойчев. Да, но в спорта отдавна се помнят само победителите, а не победите и загубите по пътя към върха. А за нас ще остане отново поуката, като в стария виц за Винету и Чапаев - "Явно нашият бял брат настъпи повторно лопатата!"