Помните ли?

Антония Каракостова

"А помните ли?" е спектакъл на чудесния български режисьор Никола Петков. Играе се на Камерната сцена на Народния театър "Иван Вазов" на ІV етаж. Премиерата му се състоя на 20 май, следващото представление бе на 28-и, а на 8 юни предстои да се играе отново. Създаден е по инициатива на Съюза на артистите в България, Клуба "Артисти със сребро в косите" и Народния театър "Иван Вазов". Участват актьори от великолепното старшо поколение от различни столични театри. Спектакълът въздейства силно, емоционално, без никаква носталгия. В него има много ирония, упрек, драматизъм и сатира. Това не е никак чудно, след като е рожба на Никола Петков, в чиято биография има блестящи класически и съвременни комедии и сатири.
Създаден в навечерието на най-светлия български празник 24 май, този спектакъл ни напомня сентенцията на Анжел Вагенщайн: Истинското, голямото сценично изкуство е опозиционно. Не в политическия смисъл на думата, а като протест срещу реалността, с мечта за друг начин на живот.
Така нареченият преход, довел до отсъствието на държавата отвсякъде и от всичко, се отрази в две посоки върху българския театър, които се назоваха "реформи". Първата посока е драстичното орязване на бюджета за сценично изкуство. А втората е безмилостно пенсиониране на старшото поколение, без оглед на значимостта на таланта и възможностите на творците.
В българския театър - и столичен, и в страната, винаги хармонично са творили три поколения. Лишавайки се от най-опитните и можещи артисти, родният ни театър в известен смисъл осиротя. Насилственото лишаване от творческа дейност на значими артисти доведе до преждевременна смърт на част от тях чрез последвали инфаркти и инсулти. Други успяха да не се предадат на насилието на "прехода". Те оцеляват със заразителността на таланта си и невероятната изобретателност, която им струва много, за да стигнат до сцена и публика като любими и търсени. Оцеляването им бе индивидуално в различни спектакли. Но така е, животът и творчеството са по-силни от чиновническото скудоумие. Доказаха го и тазгодишните награди "Аскеер", дадени от театрали.
Спектакълът "А помните ли?" е режисьорска композиция - изненадваща, повече от неочаквана, на пръв поглед почти невъзможна и в същото време хармонична. Композиция, която е дълбоко осмислена и цялостна.
Първата част е с водещата Емилия Цанкова, която с радост обявява на зрителите най-нужната и припомняща информация. Тази първа част се състои от монолози, диалози и песни от познати в миналото произведения.
Самият спектакъл започва с тържествен камбанен звън, последван от одата на Иван Вазов "Паисий". Изпълнява я Иван Налбантов. Известен като чуден рецитатор, този път артистът ни изненадва с блестящ и неочаквано конфликтен със залата прочит. Той се взира в очите на всекиго от нас с упрек, болка, даже гняв и презрение. В същото време съчетава тези емоции с гордост, оцветена с драматизъм и страдание както на Поета, така и на Паисий. Стига до трагика. Прочитът на Налбантов действа разтърсващо. Изпитваш чувство на лична вина.
Следват изпълненията по две знакови български пиеси. Корнелия Петкова и Иван Несторов са Лора и Яворов от "Между два изстрела" на Надежда Драгова, и Емилия Радева с монолог от "Животът, това са две жени" на Стефан Цанев. При запазването на драматизма, Кольо Петков изтегля в изпълнението им заразителна ирония.
Красимира Казанджиева и Иван Несторов изпълняват свои любими монолози - и двамата са ефектни и предизвикват много спонтанен смях в залата. Жоржета Чакърова внася много радост и атмосфера с песента на Сюзан от "Сватбата на Фигаро" на Бомарше и сама обявява "Песента на надеждата" от филма на Никола Петков по Джани Родари.
В центъра на спектакъла е Вели Чаушев с почти биографично очарователно изпълнен текст по мотиви от Валери Петров. От това творческо поднасяне и на Артиста, и на Поета се е родило и заглавието на спектакъла "А помните ли?" В изпълнението на Вели звучи и тъга, и любов, и вина заради това, че насилствено са разделили Артиста и Поета от публиката. Както и огромна любов към живота, който и отминава, и се възражда - особено в текста за паметника на Патриарх Евтимий с насядалите около него красиви деца, които в първия момент се възприемат като венци от цветя.
Втората част на спектакъла е посветена на второто действие от "Женитба" на Николай Василиевич Гогол. Ролите са разпределени чудесно. Тук напредналата възраст на "сватосването" се превръща в художествено качество на действието. Всички герои са облечени в костюми с кройки, наподобяващи, но и пародиращи историческата епоха. И женските, и мъжките костюми са от материя, наподобяваща зебло. Блестящото визуално решение е остроумно хрумване на именитата ни сценографка Елена Иванова. То се превръща в послание не само за материалната мизерия, но отговаря и на търсенето при актьорския състав на духовната нищета на височайшата каста на дворянството. Решение, което предизвиква сатирично осмиване и кореспондира пряко с днешната действителност.
Откровено комедийно е решението на трите дами с нереални претенции - Емилия Цанкова (Агафя Тихоновна) като "мома" за женене, Гинка Станчева (Фьокла Ивановна) в качеството си на сватовница и Красимира Казанджиева (Арина Пантелеймоновна) като леля на "момата". Кандидат-женихите са строени нелепо като редници в позиция мирно, но всеки дебне конкуренцията си и макар и отхвърлен, тържествува над провала на следващия. Това са Димитър Стефанов (Пържени Яйца), Любомир Бъчваров (Жевакин), Тони Тонев (Анучкин), Веселин Вълков (Подкольосин), който вечно бута напред Стефан Илиев (Иван Кузмич), вечно овладян от ужас и дърпащ се назад.
Режисьорското решение е със силно сатирична заостреност. При хвалбите за качествата на бъдещата годеница, произнесени на немски език, всички оглупяват от паника и неразбиране. А забравеното от всички слугинче Дуняша (Жоржета Чакърова), най-после успяла да седне в кресло и да заспи, в просъница превежда чуждоезичните думи, без да прекъсне дрямката си и без никой да се сети за нея. Великолепно режисьорско хрумване и артистична колективна реализация.
Постановката на "А помните ли?" на режисьора Никола Петков се превърна в качествен спектакъл на Народния театър "Иван Вазов". Оставаме с мечтата същият режисьор да реализира цялостно напълно невероятното събитие на Николай Василиевич Гогол в цялостна и завършена реализация на "Женитба" със същия състав.