Ползите от миграцията са спорни

Мартин Волф
"Файненшъл таймс"


Аз съм дете на бежанци. Родителите ми са дошли във Великобритания, за да избягат от Хитлер, и пристигането тук е спасило живота им. Не можете да си представите по-страстни патриоти. Затова не е изненадващо, че вярвам в моралния дълг на Европа да защити бежанците. Дали обаче по въпроса за имиграцията не трябва да се помисли в по-широк мащаб?
Глобализацията не е само за стоки, услуги и капитали, но и за хора. Страните с високи доходи са не само по-богати, но и по-малко корумпирани и по-стабилни от други. Изобщо не е изненадващо, че хората искат да емигрират на запад.
Нищо обаче не е и по-спорно.
Миграцията е в основата на десния популизъм. Помислете за Найджъл Фараж, Марин льо Пен или Доналд Тръмп. Малцина биха оспорили факта, че различията в реалните заплати в света са най-голямото от всички икономически отклонения. Движението на хора, посочват те, би трябвало да се разглежда подобно на търговията: хуманността би спечелила от премахването на бариерите. Движението на хора може да е мащабно и да има също толкова огромно влияние върху страните с високи доходи, в които живее едва една седма от световното население. Но пък ще увеличи богатството.
Подобен космополитизъм обаче е несъвместим с политическата ни организация в самоуправляващи се териториални юрисдикции. Несъвместим е и с правото на гражданите да решават кой може да споделя ползите от това да живее с тях. Ако страните имат право да контролират имиграцията, то критерий стават ползите за гражданите им и техните потомци. Преимуществата за кандидат-имигрантите, които са преобладаващата част от ползите, създадени чрез имиграцията, се приемат за второстепенен фактор.
Какви тогава са ползите от имиграцията за гражданите на приемащите държави и техните потомци?
Аргументите се разделят на свързани с числа, и което е по-важно, на свързани с различни отличителни характеристики. Важно ли е да се увеличи населението? Отговорът вероятно е "не". Увеличаване на населението на просперираща малка страна като Дания само по себе си няма да повиши жизнения стандарт на гражданите й. То обаче ще наложи значителни инвестиции и разходи за справяне с пренаселването.
Спор може да има не за броя, а за отличителните характеристики на мигрантите. Поддръжниците на ползите от широкомащабната имиграция например твърдят, че имигрантите са по-млади, по-евтини, по-мотивирани и имат различни ценности. Противниците пък отбелязват, че младите също остаряват, а многообразието освен преимущества носи и недостатъци.
Имигрантите наистина са сравнително млади, а имиграцията скоро ще стане единственият начин за увеличаване на населението на Европейския съюз. През последните 10 години от имиграция идват 47% от увеличението на работната ръка в САЩ и 70% в Европа, според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Това не е изненадващо, тъй като темпът на естествен прираст в страните с високи доходи се понижава от десетилетия. По този начин имигрантите намаляват дела на населението в напреднала възраст спрямо населението в трудоспособна възраст. Това влияние по принцип, особено при сегашните нива на имиграция, е умерено. За значителния спад на показателя е необходим огромен приток на мигранти.
През 2014 година на всеки 100 души в трудоспособна възраст се падат 29 зависими лица на възраст над 65 години. Според ООН запазването на това съотношение на ниво под една трета ще изисква имиграция от 154 милиона души между 1995 година и 2050 година и много повече след този срок. В крайна сметка имигрантите също остаряват. Така че за постигане на голямо намаляване на дела зависими граждани е необходим огромен приток на хора. Някой може да заяви, че континент с толкова малко деца би трябвало да приеме подобна трансформация на населението.
Да обмислим обаче и другите евентуални икономически последици. ОИСР изчисли фискалното влияние на кумулираните миграционни вълни в страните членки през последните 50 години и заключи, че то е приблизително нула. Точният размер на въздействието зависи от уменията и други характеристики на имигрантите, както и от гъвкавостта на трудовите пазари. До голяма степен същото важи и за другите последици, носени от имигрантите - дали те допълват или заместват сегашните работници, а ако заместват - кого точно?
Какво тогава да се каже за икономическото влияние?
Първо, имиграцията, която е необходима, за да окаже значително въздействие (особено върху дела на зависимото население), трябва да бъде огромна. Второ, имиграцията има големи последици за необходимите инвестиции (за жилищно настаняване и друга инфраструктура) и пренаселването, особено в страни с вече многобройно население, въпреки че тези проблеми са подобни на причинените от естествения прираст. На последно място основните печеливши винаги са самите имигранти. Все пак при имиграцията не става дума само за икономика. Имигрантите са хора. Те създават семейства. С времето мащабната имиграция ще измени културата на приемащите страни по множество начини. Имигрантите носят многообразие и културна динамика. Същевременно, както отбеляза Нобеловият лауреат Томас Шелинг, естествено може да се появи значителна сегрегация. Хората могат да заживеят силно разделени, без много общи ценности.
Имиграцията има икономически последици, но влияе също така и на сегашните и бъдещи ценности на страната, включително на отношението към чужденците. Хората могат с основание да са на различно мнение за правилната политика.
В крайна сметка страните ни няма да станат затворени, нито напълно отворени. Да се намери баланс е трудно, и търсейки го, за страните е напълно разумно да поставят на първо място собствените си граждани.