Ползата от мразенето

Петър Маринков                          

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и словото бе Бог. Как ще звучат тия първи изречения на Святото Евангелие според Йоан, ако вместо слово сложим думата език. Езикът бе Бог. И езикът на животните ли? Святият Дух слиза при апостолите и те проговарят на всички земни езици, единствено за да разнасят Святата истина сред народите чрез Божиeто Слово. Обратно на онова, което се случва при строежа на прословутата кула. Целта е различна, но смисълът е един и същ; езикът е само средство. Той може да е богат, красив, звучен, груб, нечленоразделен, но не и жесток, добър, зъл или мразещ. 

Да вземем например изречението; "Ще те изям." То може да говори за обич, но и за омраза, особено ако се прибави "с парцалите", може да е и лишено от всякаква омраза откровение, ако е изречено от някой канибал и т.н. Езикът е хастарът, върху който се изпипва словото. Няма и не може да има "език на омразата". Ако има, значи има и народ, който не знае друго, освен да мрази. Има hate Speech, защо тогава the language of hatred? Едва ли е недомислица, макар че е точно това. 

Клишетата са фундаментът

на масовото говорене, а то в голямата си част е политическо. Понятието "език на омразата" санкционира в най-широк смисъл говоренето включително бръщолевенето. Тълпата, крещяща "оставка", "мафия", не е изключено и "педерасти", без всякакво съмнение изразява ненавист, че и нещо повече. Езикът е брутален, но със същите думи в същия строй, подвиквани обаче иронично и артистично, придружени със съответна сценография, едва ли биха приети като израз на омраза. Те могат да изразяват освен ирония, още погнуса, презрение, дори съжаление. Докато речите, словата, които се чуват в такива случаи, ангажират оратора не с езика, който е използвал, а с вложения смисъл. Той би подлежал на санкция, езикът - само на коментар. 

До неотдавна 

просто се казваше: мери си думите

Още по-отдавна: срамота е, грехота е. А в още по-далечното минало: имай страх от Бога, почитай царя. От едната крайна точка махалото сега е в другата. Нищо не е срамно и греховно, следователно няма причина да има страх от когото и да било, още по-малко почит. Бог е Свободата, в най-широк смисъл, дотолкова, че в нейно име човечеството е готово да се взриви, приказвайки всичко, каквото му дойде на устата. Говоренето е свобода, свободата е говорене. Какво може да поддържа подобно перпетуум мобиле? Най-вече теми, по които всички могат да говорят. Те обаче не са много и повечето са на изчерпване. Налага се да се извадят онези старозаветни, по които има категорично произнасяне. Хилядолетия не са подлежали на коментар и присъдата за всяко отклонение е била смърт. Обърнати с хастара навън, в съзвучие с политическата злоба на деня, те небивало поляризират обществата. Законът би могъл да внесе някакъв ред във вербалната безотговорност, но 

кой бог би позволил да бъде санкциониран

Който люби Свободата, люби нас. Перифразата е прозрачна. А "нас" естествено са "помазаниците" на деня. Омразата е чувство и неговият контрол е обратно пропорционален на мисленето. Светът по ред причини прогресивно оглупява. Полето на чувствата расте, за сметка на разсъдъка. Колкото повече се вменява омраза, толкова повече ще расте хабитатът  на Сатаната, за да не вземат да се обикнат враговете. Езикът на тълпата - мизерен, клиширан, нечленоразделен, заглушава и маргинализира словото. Къде при подобна какофония може да се чуят и прочетат автентични протест, погнуса, отчаяние? Само в някои изстрадани, незаразени от световната  пандемия от логорея слова. За тях е съчинено  понятието "език на омразата". Омразата е другото лице на любовта. Това са двата полюса, които поставят на изпитание душевното равновесие. При здрав разум, разбира се. И вяра в Спасението. Докато глупостта няма антипод. Какво поставя тя на изпитание? Кое е другото й лице. Би трябвало да е мъдростта, но не е. Глупостта, за разлика от мъдростта, може да е пригодна, нагодлива, изгодна, конюнктурна и поради това заразителна. Все по-често се наблюдава безспорно интелигентни хора да отстояват с всичката убедителност, на която са способни, формени глупости. За подобни ситуации мъдрите разполагат с езоповски език, но предпочитат да си мълчат, защото има и "политическа коректност", а тя е дотолкова чувствителна, че за нея няма  безобиден език. И докато глупостта пълзи като плесен по земното кълбо, в душните й пазви "омраза" и "коректнос" мътят нова диктатура с пищно оперение и непозната стръв.