Полша в битка срещу "Северен поток 2"

Пламен Милев

Полша постигна значителна победа в битката срещу руско-германското партньорство в областта на енергетиката. Обезсърчени от полските регулации, пет международни гиганта в производството на природен газ обявиха на 12 август, че оттеглят участието си с руската държавна газова компания "Газпром" в консорциума Nord Stream II AG. Консорциумът, който в момента "Газпром" притежава изцяло, ще контролира изграждането и експлоатацията на спорния газопровод "Северен поток 2", който се очаква да влезе в експлоатация през 2019 г. Изтеглянето оставя "Газпром" сама да продължи проекта за газопровод с капацитет 55 милиарда кубически метра, на стойност между 8 и 11 млрд. долара и това може да има сериозни последици в цяла Северна и Централна Европа.
Германия е един от най-силните поддръжници на проекта "Северен поток 2". Предложеният газопровод ще замени споразумението за транзит между Киев и "Газпром", което изтича през 2019 г. Това ще гарантира доставките на природен газ от Русия за Европа, заобикаляйки остарялата инфраструктура и политически деликатното положение в Украйна. Предвижда се газопроводът да прекоси Германия до крайна точка - австрийския газов хъб Баумгартен.

Защо това е проблем за Варшава?

Германия и Русия са единствените опции за доставка на природен газ за Полша. Тясна връзка между тези две страни ще им даде по-голямо влияние над страната. Освен това, Полша държи да остане транзитна по отношение доставките на газ за Германия, опасявайки се, че в противен случай "Газпром" може евентуално да прекрати доставките на природен газ или да постави нови по-неизгодни условия за Полша. От своя страна, "Газпром" твърди, че изграждането на нов тръбопровод ще бъде по-евтино, отколкото рехабилитация и модернизиране на украинския маршрут.
Въпреки, че консорциумът е регистриран извън Полша, той все пак е обект на правилата за борба с монополите в страната, тъй като всички дружества, които участват, притежават значителен дял от полския пазар. В продължение на месеци "Газпром" и бившите й партньори работиха, за да получат одобрение за техния консорциум от Службата за защита на конкуренцията и потребителите (Urzedu Ochrony Konkurencji i Konsumentow - UOKiK), държавния орган, отговарящ за регулирането на конкуренцията в Полша. Първоначално бе планирано UOKiK да се произнесе по споразумението за партньорство през юни, но решението се забави. Според официалното изявление UOKiK е установило, че споразумението ще засили конкурентното предимство на "Газпром" на полския пазар на природен газ и ще ограничи конкуренцията в сектора. UOKiK даде на партньорите четири седмици (до 19 август), за да отговорят на възраженията, но западните компании - Uniper, Engie, OMV, Royal Dutch/Shell и Wintershall - очевидно смятат, че не могат да задоволят очакванията на регулатора по настоящото споразумение и решиха да се оттеглят.

Въпреки несигурността около проекта,

"Северен поток 2" е приоритет за "Газпром". Компанията отклонява средства за него дори и за сметка на други проекти, като например разширяването на газопровод "Силата на Сибир" в Китай. В момента компанията трябва да реши дали да продължи с проекта за изграждане на газопровод от свое име или да опита да изгради още един консорциум с различна структура, който да го изпълни. В същото време работата по проекта продължава напред. Проведоха се търгове за доставка на тръби, с Кремъл се обсъждат възможности за вътрешно финансиране. По всяка вероятност Nord Stream II AG планира да финансира около 30% от проекта със собствени средства, а останалата част да се привлече от финансови институции.

Дори и да не се намерят бързо други партньори, засега "Газпром" може да си позволи да продължава развитието на проекта като собствен. Макар да се очаква доставките на тръби да започне през септември, строителството на двата газопровода, които ще формират "Северен поток 2",  е планирано да започне след 2018 г. Дотогава решимостта на "Газпром" да изгради "Северен поток 2" може да се разколебае, ако прецени, че друг проект - например газопроводът "Турски поток" - е по-важен. Неотдавнашното помирение между турския президент Реджеп Ердоган и руския президент Владимир Путин съживи разговорите за "Турски поток", които бяха замразени в края на 2015, когато Турция свали руски изтребител.
Полската UOKiK е само

част от изкуствените пречки,

пред които е изправена "Газпром" на европейския пазар. В момента Европейската комисия трябва да вземе решение дали офшорните тръбопроводи попадат под регулациите на Третия енергиен пакет, които забраняват фирми да притежават тръбопроводи, чрез които пренасят и продават собствения си природен газ. Германското правителство, "Газпром" и неговите бивши западни партньори вкупом твърдяха, че съществуващото законодателство не се прилага за офшорни тръбопроводи, но Европейската комисия няма официална позиция (за това трябваше да се произнесе през юли). Ако комисията реши, че регулациите на Третия енергиен пакет важат за "Северен поток 2", изпълнението на проекта ще бъде още по-трудно. В същото време Германия вероятно ще продължи да оказва натиск на Европейската комисия, за да се избегне такъв резултат. Осигуряване на инфраструктура надолу по веригата, която да обезпечи "Северен поток 2", също ще бъде предизвикателство. Газопроводът "Северен поток 1", който следва приблизително същия маршрут, в момента се ограничава до около 75 процента от капацитета си заради Третия енергиен пакет и подобни регламенти.
Тези усложнения поставят в безизходно положение усилията на Русия в Северна и Централна Европа. Новите доставки от глобалните ликвидни пазари на природен газ, включително Централна Азия, както и наложените от ЕС регулации за предотвратяване развиването на монополи във всяка отделна страна, направиха европейският пазар на природен газ по-диверсифициран, но конкуренцията по отношение на цени е в полза на "Газпром". С оглед нарастващата конкуренция "Газпром" се стреми да достави природен газ за Европа на по-ниска цена и с по-голяма гъвкавост, отколкото в момента предоставя украинският газопровод. Голяма част от целта на "Северен поток 2", е да се обезпечат доставките на природен газ за Германия и нейните съседи с помощта на по-пряк и потенциално по-евтин маршрут от този през Украйна.

Отвъд икономическите ползи

предложеният газопровод има сериозни политически последствия. Изкуствените затруднения, които се създават пред "Газпром", целят да възпрепятстват изграждането на алтернативен газопровод към Европа. Така съществуващото трасе през Украйна постоянно може да се използва като лост за влияние в преговори с Русия. Това е политическа и финансова уязвимост, която нито Москва, нито "Газпром" може да си позволи.
 

Износът на "Газпром" за страните
по трасето непрекъснато расте


От началото на януари до средата на този месец –  15 август, "Газпром" е увеличил износа на газ за Европа с  9,9 млрд. куб. метра, което е 10,4 на сто повече от същото време на 2015-та. Информацията е от пресслужбата на шефа на фирмата Алексей Милер, пише "Финанс БГ".
По разбивки увеличението би изглеждало така:  с 16,8 на сто е получила Австрия, скок с 66,2 на сто в Гърция и с 21,5 на сто в Полша, за Франция (с 29,3 на сто), за Великобритания (с 62,1 но сто), за Холандия (с 95,6 на сто) и Дания (със 137,3 на сто). Или това са всички държави потребителки по трасето на газопровода Северен поток 2, работата по изграждането на който продължава.
В свои предишни информации Милер уточнява, че за тази година руският гигант може да снабди Европа с до 170 милиарда куб. метра газ.
През 2015 година компанията увеличи износа на газ за страни извън Общността на независимите държави (ОНД) с 8 процента спрямо предходната година до 159,4 млрд. кубични метра.