Половин бременност

Казват, че никой индивид от човечеството не може да бъде абсолютно свободен или абсолютно поробен. Нали затова приемаме дефиницията за свободата като "осъзната необходимост". Осъзната за какво? За доброволно подчинение? Жан Пол Сартр твърди, че дори религията ограничава нашето усещане за свобода. Проповедниците на категоричните присъди за минало и съвременност често деформират опитите за равновесното обяснение на обществено-политическите явления с анатомичната максима, че нямало половин бременност. Такава категорична максима шеговито се отправя към повечето явления и в нашия живот. В света имало само лоши или добри, рицари или чудовища. За тях конюнктурното пристрастие е тежко укрепление, в което се затварят всякакви други варианти. Такава психология се пренася към оценката за личности, идеи, лидери и програми. Всеки, който се опита да намери някакъв разумен баланс, обясняващ определена обществена аномалия в многопластов план, е обречен. Той е приеман за тарикат и кръшкач, бягащ от позиция. Тогава той обикновено е обект на отрицание и ирония и от двете намесени страни. И остава самотен. Аз също съм бил прицел на подобни примитивни обвинения. Но вън от анатомията и физиологията има половин бременност. Просто защото става дума за човешки същества, а не за функции на утробата. Защото сложните неща в нашия живот, а повечето са такива, не могат да се обяснят с прости формули. Простите обяснения могат и да се радват на лесна рецепция сред мнозинство, но именно защото са прости, такива обяснения не могат да бъдат почва и среда за позитивни решения. За липса на алтернативи, за неизбежност и дори потребност на насилието. При такава безизходица, собствено започват и повечето войни.

Внезапната криза между най-значимите средиземноморски сили - Израел и Турция, доскоро топли съюзници, обърка и смути не само политици и анализатори. Драмата дойде малко множко и за нашите програмирани ксенофоби. Няма полутонове. Как да вземат страна в този случай, след като обичат да ругаят и двамата участници? Това е част от професията. Като неохотно предпочитание в тази случка, в световните дебати възниква абсурдният въпрос не кой е виновен, а кой е повече виновен. Такова негативно съотношение не устройва почитателите на интегралната бременност в правото и вината. Кой може да каже, че само единият е прав или само другият е виновен в конфликтите, които са започнали още през 1948 г. и явно няма да свършат полюбовно. Израелците, както и палестинските араби, еднакво носят спомена за изгубена земя, за свои сред чужди, за историческо огнище, за религиозни светини. И в двете национални движения плътно присъства религиозната идея и историческото право, прокудената мечта за "завръщането", която е завет от прадедите. Ние ли на Балканите няма да разберем това? Но както в повечето световни конфликти, бедата е, че и двете страни твърдят, че са сто процента прави. И всеки смята обратното за противниците си. Така ли ще се преподава тази продължителна и двусмислена история в Близкия изток на студентите след сто години? Само с едната бременност? Но историческото право невинаги е справедливото и дори моралното право. Поредният сблъсък следва да бъде осмислен именно с тази "половин бременност", която така разсмива барикадните мислители. Иначе всичко остава неподвижно, до следващия взрив. С такава желязна аргументация от миналото и съответстващо съвременно поведение кризата не може да се реши поне в близките двадесет години. Защото не се приема гласа, разбиращ и застъпващ правото и на двете страни. Като този на гостувалия у нас наскоро писател Амос Оз, който е почитан като писател и невинаги търсен като източник на политическа мъдрост. Като всеки равновесен човек, той дискретно е игнориран и от двете страни. А да не вземеш страна понякога се изисква повече ум и мъжество, отколкото да я заемеш! В курса на историческите противоречия такива хора се оказват излишни до досада! Затова и конфликтите остават. Защото в повечето случаи се слушат фанатиците, независимо от коя страна са те, а не разумните хора. Но именно защото никой не ги слуша, ние сме обречени на постоянна и гибелна злоба, която произвежда кръвопролития. Фанатикът не може да е умен, независимо колко е висок интелектът му. Подобни истории са сигнал за нас, които също смятаме, че навсякъде сме били пълен процент прави. Това в исторически контекст не е голяма беда, стига тази мания да няма съвременни проекции. Нито една крайност не е била преодолявана от друга. Това е един от малкото уроци на историята, валиден за всички.

Ако библейският императив "око за око, зъб за зъб" беше напълно осъществяван, досега човечеството щеше да бъде не само беззъбо, но и сляпо!