Политолози:

В тежките периоди на криза си проличава най-ярко разликата между държавника и политика. Първият мисли за следващите полоколения, вторият - за следващите избори. България днес, а и цяла Европа, спешно се нуждае именно от държавници с визия за бъдещето и за идните поколения. Този извод направи политологът проф. Георги Карасимеонов. Той откри вчера дискусия на тема "Кризата в ЕС и предизвикателствата пред България", организирана от фондация "Фридрих Еберт" и Института за политически и правни изследвания. Карасимеонов остро постави проблема за липсата на общи приоритети, които да обединят българските политици и да очертаят дългосрочна политика не само за справяне с кризата, но и с последиците от нея. Част от проблемите пред България са и общи проблеми на ЕС, смята политологът.
Карасимеонов подчерта, че от няколко месеца в Европа се наблюдава ново изражение на финансово-икономическата криза. "Вече говорим не за криза на банките, а за криза на отделните държави и тяхната финансова политика. ЕС се изправя сериозно пред въпроса ще оцелее ли в сегашния вид, ще оцелее ли еврото или ще имаме завръщане към националните валути", обрисува тежката общоевропейска картина политологът. Той подчерта няколко пъти, че именно заради тези рискове днес европейските институции повече от всякога задействат механизмите си за контрол над отделните държави. Последните критики от Евростат, че не подаваме точна информация за бюджета, говорят, че ЕС няма да допусне повече правене на политика на тъмно, корупционни практики и прикриване на информация, изтъкна Карасимеонов. Кърпят се дупки тук и там, дават се пари на този, който поиска и отиде на протести, но системна, ясна политика за преодоляване на кризата и за бъдещ икономически възход липсва, посочи Карасимеонов.
Карасимеонов коментира, че именно по време на криза се проявява управленският капацитет на политическата класа, а липсата на заявени приоритети и действия в тяхна подкрепа говори, че няма добър политически капацитет.
Още по-категорични бяха заключенията на проф. Петър-Емил Митев. България страда от дефицит на национална стратегия за първи път от Освобождението насам, обяви социологът. Кой днес сериозно говори за "Стратегия 2020", попита специалистът. Професорът сам си отговори, че освен няколко инициирани от президента дискусии, нуждата от стратегически приоритети съвсем е изчезнала от полезрението на политиците. Трябва да знаем и ясно да заявим какви искаме да сме, каква държава, каква икономика си представяме, подчерта проф. Митев. Различно ще действаме, ако искаме да сме аграрна държава, друг е подходът при високотехнологичната икономика, трети, ако си поставим за цел да сме енергиен център, обясни социологът. Той не скри съжалението си, че подобни въпроси или изобщо не се дискутират у нас, или са единствено обект на междупартийни спорове. Дефицитът на стратегия е и на медийно равнище и на равнище масово съзнание, продължи професорът.
Петър-Емил Митев бе категоричен, че ако искаме да променим държавата си, трябва да изместим фокуса от злободневието към бъдещето на идните поколения. Трябва да променим мисленето си, защото все още мислим с неевропейски стандарти, обобщи проф. Митев.