Политици имитатори провалят Македония

"Плусинфо"

Денко Малевски* 

Изправени пред спора с България, който е новото външнополитическо предизвикателство, ние по един красноречив начин доказваме, че нищо не сме научили от предишния спор - този с Гърция.

Критиците на Преспанския договор, както сред политиците така и сред интелектуалците, твърдят, че "работата е свършена", държавата вече е в НАТО и сега безпрепятствено може да имитират поведение, което доведе до 30-годишната блокада на бъдещето ни. Те въобще не осъзнават, че "работата" никак не е свършена, нито в международен, нито във вътрешен план. Точно там нещата никога не са "готови".

Над 80% от гърците са срещу договора, който позволи "гръцкото име Македония" да се използва за наименованието на славянска нация и език. По-голямата пък част от македонците смятат, че е извършено национално предателство с промяната на името. Този човешки вулкан, изпълнен с гняв от двете страни по границата на Преспа, бе продукт от съвпадението на интересите на Запада в битката си за голямо влияние на Балканите и дързостта и неволите на лидерите на двете леви партии - СДСМ и Сириза. Но националистическата вълна, която бе причина щ1 за страшното забавяне на страната към евроатлантическите интеграции, както и нейните носители никога не бяха открито и масово подложени на сериозна критика нито от политическите, нит и от научните среди в Македония.

На никого не му хрумна на ума да направи онова, което сега американските политически институции се опитват да извършат срещу бившия президент Тръмп: да му забранят завинаги да се занимава с политика. Преди време основният лозунг на бъдещите носители на властта бе да не се създават "вълнения". За тях бе много по-важно да омилостивят тогавашния президент (Гeорге Иванов Ц ред.) да им връчи мандата, отколкото да говорят публично за неговата и на правителството грешна политика за "антиквизация" на страната.

Така ние пропуснахме сериозния дебат в обществото за това кой, кога и по какъв начин въвлече страната в един спор за идентичността, който за всички, разбиращи от международна политика, бе ясно, че ще приключи с нашата капитулация.

Напълно недокоснато остана доминиращото националистическо разбиране, че ние винаги сме прави, че нашите политици и учени нищо не са сгрешили, когато положиха основите на нашата идентичност върху гръцката история и култура. Ние не направихме никакъв опит да обясним случилото се, поне за да не повторим грешките отново. И така, с ореола на национални герои, които не са извършили национално предателство, едно ново поколение македонски политици, днес иска да дойде на власт (авторът има предвид партията ВМРО-ДПМНЕ с лидер Христо Мицкоски Ц ред). Това поколение, използвайки накърненото достойнство на народа и неговия искрен (но неграмотен) патриотизъм, проблематизира Преспанския договор и отхвърли Споразумението с България. Какво ще стане, ако тези сили дойдат на власт и имат възможност да изпълнят заканите си?

Крехкото мнозинство на управляващата коалиция допуска всякакви възможни комбинации за промяна на властта в парламента. С демократизацията на македонското общество и отсъствието на страх сред депутатите от полицейски произвол и намеса в техния живот, възможни са всякакви комбинации за промяна, включително паричните.

Много бързо може да заприличаме на политическата система в една държава, която дълго време носи пламъка на свободата и демокрацията, но бе изпаднала в тежка политическа криза - Франция. В Четвъртата френска република (1946-1958 г.) малки и незначителни политически партии в парламента решаваха съдбата на правителството и така средната продължителност на кабинетите бе 8 месеца. Големият външнополитически въпрос за деколонизацията нямаше как да бъде решен, защото се стигна до пълна парализа на системата и страната бе изправена пред гражданска война през 1958 г. Да, тогава мощната Франция бе член на НАТО и ЕС. А, какво да кажем за днешна наранена Македония? Много наши политици и интелектуалци си играят с нейната съдба и се държат като слон в стъкларски магазин. 

*Денко Малевски бе първият външен министър на независима Македония. При възникването на спора с Гърция той призоваваше публично за бързото му разрешаване. След като написа тази година, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на публичен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с различно мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски веднага го освободи от длъжността съветник "поради намалени бюджетни средства". Малевски е професор по международни отношения в Университета в Скопие / БГНЕС