Политика от "зелени" идеи

Кое е най-старото живо същество в Европа, какви са разликите между "зеления" политик и "зеления" експерт, как западните държави правят енергия от боклука и какво означава "зелени" работни места? На всички тези въпроси дава отговор новият брой на списание "Епизод", издавано от Младежкото обединение на БСП. Всички странички на изданието този месец са посветени на екологията и на това какво разбират управляващите в България под "зелена политика".
Левите младежи признават, че много организации вече "яхват" зелената вълна, но са убедени, че екологията е изконно лява кауза, близка до младежта. И че България се нуждае от реална политика в тази сфера. За да остане природа в родината ни. И за да остане зеленина за децата ни.

На страниците на "Епизод" си дават среща един еколог и един политик. И двамата са "зелени", но реализират идеите си по различен начин. Борислав Сандов от ПП "Зелените" и Николай Сиджимов от Асоциацията на еколозите от общините в България са гости на рубриката "Разговор 2 в 1". Двамата отговарят на едни и същи въпроси за това модерно ли е да си "екологичен", или това е вътрешна необходимост.

Къде са младите?

Младите хора у нас са наясно със зелените теми и са носители на тези идеи, казва в интервюто Борислав Сандов. Той е убеден, че екологията днес има нужда именно от ентусиазма и енергията на новото поколение, което обича природата и се замисля сериозно за бъдещето на планетата. "Те не са обременени с пропаганда и лесно се организират. Младите влизат в ролята на семейните екоучители, а малките деца учат от бабите какво да правят с отпадъците", убеден е политикът. На същото мнение е и екологът Сиджимов. Той обаче отправя и предупреждение към бъдещите "зелени" политици: "Дано да не се покварят и да могат да се справят с препятствията, които политическата система ще им погоди."
 

Лява или дясна кауза

Въпреки че екологията е лява кауза, и двамата гости на списанието смятат, че има мерки, свързани със "зеленото развитие", които могат да се прилагат от всички политически организации. Въпросът е да се води политика за устойчиво развитие, а резултат и в двата случая трябва да е по-добра околна среда. Според Борислав проблемите на екологията могат да станат близки на всички партии, първо обаче е нужен сериозен обществен натиск. Нашите политици обикновено са най-активни, когато им трябват избиратели, не пести критики Николай. Разбрал е, че много политици надяват "зелената маска", когато се задават избори, но влязат ли във властта, екологията бързо отива на заден план, постепенно избледнява и изчезва. Гражданите, които не са "зелени", според него са невъзпитани или неуки. Борислав добавя, че мисълта за природата е свързана с осъзнаването, че правейки нещо днес за обществото, помагаш на себе си в бъдеще. Той е убеден, че зелените партии имат място на политическата сцена в България, но че все още няма стратегия, програма и най-вече широка подкрепа за подобен вид политика.
 

Интелект срещу алчност

За трудния път на зелените идеи сред родните ни политици и обществени организации разказва и специалният гост на "Епизод" Нешка Робева. Тя си спомня за първите зелени протести в Русе и за това, че още в края на 80-те години идеите за модерна екология у нас са били "анатемосани" от тогавашната власт. Не защото са нереални, а защото са различни и най-вече - привнесени от Запада. Легендарната ни треньорка обаче е по-разтревожена от това, което се случва или не се случва днес в страната ни. "Как да говорим за екология, когато живеем в кочина, дишаме оловни изпарения, храним се с храна, която дори животните отказват", пита риторично Нешка Робева. Но продължава с призива, че въпреки всичко и в такъв момент си заслужава да се борим за опазването на планетата, да се осъзнаем и да дадем път на интелекта си вместо на алчността.

Зеленият бизнес

Какво е това животно "зелени работни места"? Говорим за бизнес проекти, които осигуравят устойчивото развитие на природата, но и растеж в икономиката. От години са залегнали в стратегическите документи на държавите по света. Но в България все още твърде малко хора знаят за какво иде реч. Според документите на ООН става въпрос за "работа в селското стопанство, производството, научноизследователската дейност, администрацията и услугите, която допринася значително за запазването или възстановяването на качеството на околната среда". В идеалния вариант "зеленото работно място" трябва да пести енергия, да използва възобновяеми енергийни източници, да защитава екосистемата и да намали безработицата. Авторите на "Епизод" не крият, че у нас тези красиви думички все още са само на хартия, докато в Европа екологичният бизнес вече се развива значително. Пример за зелено предприемачество е английската фондация "PROSPECTS", която предоставя работа на социално слаби групи от обществото, но и помага на зеления бизнес да генерира печалби. Най-успешният проект на фондацията е от 2003 година. Целта му е да произвежда рециклирани стоки и в същото време да осигури обучение и работа за хора с увреждания. Така например община Хиндбърн в кралството събира и доставя на фондацията пластмасови бутилки, изхвърлени по стадионите по време на футболни мачове и концерти. В замяна получава пейки за паркове и градини, които са произведени след рециклирането на тези бутилки. В България все още се броят на пръсти инициативите, свързани с екологията и подкрепени от управляващите. Неправителствените организации в тази сфера не срещат адекватно сътрудничество нито от местните, нито от националните власти. Ентусиазмът на зелените обаче не стихва, напротив. Големите очаквания и големите надежди са, че ще се намери начин да преборим безработицата, опълчвайки се срещу климатичните промени.