Политика или махленска свада?

Христо В. ХРИСТОВ-РЕФЕРЕНТА

Известни са политическите боричкания между партиите след Освобождението. Те могат да бъдат оправдани с неопитността и културата на политиците, както и с ниската грамотност на населението. Знае се за побоищата и машинациите по време на избори, както и за просташките спорове в Народното събрание. 

Жалкото е, че някои от тези прийоми се повтарят и днес, през ХХІ в.

През 2018-а в страната ни се вихреха протести по различни поводи. Фрапиращ бе протестът на майките на деца с увреждания. Те основателно протестираха за правата си и основателно бяха подразнени от непремерените изказвания по техен адрес на вицепремиера Валери Симеонов. Действията и поведението на този човек нямаха нищо общо с културата на политик и държавник на такъв пост. Българите въздъхнаха с облекчение, че си отиде. Със Симеонов оставка даде и част от агресивната русофобия, която властващи политици демонстрират почти всекидневно.

Дойде още една Нова година, но не очаквам нищо ново от Народното събрание, където споровете са под нивото на махленска свада - обиди, изопачаване на истината, лъжи, байганьовщина и грозни нападки. На трибуната наблюдаваме нереализирали се нагаждачи и ренегати, които изливат злобата си. Създава се усещането, че днешните политици, особено управляващите, всъщност въобще не се интересуват от съдбата на България и от нейното бъдеще. Ако българските политици след Освобождението могат да бъдат оправдани с неопитност и ниско образование, за днешните какво е оправданието? Всички те са уж с висше образование и с огромни интелектуални претенции. Но насаждат и стимулират такова политическо опростачване, каквото и Алеко не може да опише. А ако слуша това, което се лее от трибуната, човек може да изучи всички регионални говори и диалекти. И на тези диалекти се произнасят празни фрази в името единствено на егото на този или онзи политик, или на нечие лоби. Няма спор с аргументи, има обиди и жлъч. Ако си разменим пожелания за 2019 г., нека си кажем да не търпим повече да ни правят на балъци с познатото си празноговорене! Да не ги търпим поне зависи от нас!

Пиша това, защото през социалистическото време съм присъствал на срещи с наши политици и с политици от цял свят. Никога не съм забелязал и една празна дума или обиди. Каквото и да говорят днес налюпилите се след 1989 г. антикомунисти, тогава не се лъжеше безогледно. Така беше и в Народното събрание - делово, без обиди, без простащина. Попадал съм и днес между политици - нямат политическа култура. Да не говорим, че нямат познания нито за историята, нито за културата на България. Напоследък някои призовават да се обединим за спасяването на страната, да премахнем партиите дори. Не казват обаче кой с кого да се обедини - сиромасите и бедните пенсионери с олигарсите, които ограбиха труда на народа и живеят в охолство? Ако продължаваме така, ще е жалко за древна България.

Моля за извинение, ако греша.