Политическото парвеню

Още незабравимият Иван Хаджийски и описа, и заклейми родното парвеню, пък и видя метаморфозите му, но някак подмина политиканстващия нашенец. Не се вторачи в него, всъщност не искаше сякаш да рови в мръсотията на жалките ни парламентарни противоборства, да речем, или в друга, уж общественополезна клоака. Иван Хаджийски, както подобава на компетентния учен и принципния човек, съсредоточи вниманието си върху еснафа, върху най-продуктивния българин, носителя на преобразуващата обществото добра енергия. Политиканстващият нашенец, т.е. родното политическо парвеню, заслужаваше единствено презрение, доколкото бе неговият антипод, разпиляващ напразно позитивната обществена енергия. Напразно, доколкото е пагубно това за държавата и народа, но не и за него, човекът без биография, възпитание и образование, домораслият нотабил с плебейски произход и маниери.

Втурналият се подир келепира

подир файдицата, докопал вече властовите позиции новоизлюпен, роден управник, е не просто обществено зло, а разрушителна стихия. За него няма нищо свято. Заради собственото си облагодетелстване той е готов да заложи не само националния интерес, но и човешката си чест. Компрадорските забежки на всеки роден политически шарлатанин без съмнение вървят ръка за ръка с жалкото самоизобличаване на индивида, с ужасяващото морално падение. Играта на "фили" и "фоби", преизвестната, уж политическа игра, всъщност е само параван за цинични сметки и гузни съвести, щом обикновено и "фили"-те, и "фоби"-те предават и продават България заради собственото си облагодетелстване. Неуместно е в този смисъл сравняването на тези продажници без национално достойнство с прочутия Бай Ганьо, защото колкото и да са и каквито и да са недостатъците му, той е най-искрен патриот, предан на Отечеството си.

Патосът на чутовния български херой


всякога, навсякъде, във всичко ни зове да обичаме България и да се гордеем, че сме българи, да отстояваме всякога, навсякъде, всякак националното си достойнство. Едва ли правят същото днешните политически нищожества, склонни всякога за едното потупване по рамото да обслужат чуждия интерес, докато не дават пет пари за хала на държавата и народа. Бай Ганьо, имал съм сгода да го река, но ще го повторя, е великан, морален колос в сравнение с тези нищожества, с тази многоцветна гмеж, която щъка около прашните му ботуши. Нещо повече, тези семпли хорица, чиито мозъчета са недоразвити, но инстинктите съвършени, превърнаха и Бай Ганьо, най-истинския българин, с който се идентифицира цял народ, в параван.  Абсурдният спор дали е той национален или социален тип, вихрещ се цяло столетие, всъщност е удобно прикритие за политическото парвеню, вчерашно или днешно. Вчерашно или днешно, подчертавам, защото е очевидно, че сегашните тарикати не са забравили старото и не са научили нищо ново, че са натоварени, досущ като дядовците си, с негативите на Бай Ганьо, но без да притежават, пак като тях, позитивите му.

Тук е проблемът, упорито мистифициран

толкова време, а всъщност съвсем прозрачна енигма, щом е пределно ясно, че се взираме все в негативите на Бай Ганя, докато не щем да видим позитивите му. Оттук насетне тръгват куп заблуди, изковани нарочно от политическите мошеници или витаещи из прояснената професорска глава, Бог знае защо, щом преднамереността им е видима. Една от тях, вдъхновена от известната карикатура на Бешков, е, че Бай Ганьо е убил създателя си! Имал съм сгода да кажа и това, но ще го повторя пак, щом се налага: в онази зловеща нощ там край Радилово Бай Ганьо стреля по Бай Ганьо, а пада невинна жертва. В онази нощ там, в онзи файтон, до Алеко Константинов стои Михаил Такев, негов съпартиец и приятел, който е достоен син на Бай Ганьо Балкански, ако вярваме на съвременниците. Михаил Такев всъщност е лошо копие на известния герой, защото няма, каза се вече, неговите достойнства, а недостатъците му са толкова много, че той е един от най-скандалните български политици. И "скандален" в случая не е абстрактен образ, а тъжна реалност, щом той е вдъхновителят на произшествия, довели до човешки жертви в мирно време.

Един самозабравил се управник


Докато се радва на поредното си министерстване, защото той е министър нееднократно, в няколко правителства, докато е вътрешен министър в едно от тях, произвежда един от най-грандиозните обществени скандали. Подробностите в тази любовна драма, да я наречем, са неважни, същественото е, че се пролива кръв заради туй, че министърът е самозабравил се властник. Той изобщо е склонен към самозабравяне и някак нереалистично незачитане на другите, на народа преди всичко, когото и ненавижда, и подценява. Причината да сочим тъкмо него като олицетворение на политическото парвеню е тъкмо в отношението му към народа, което е крайно несериозно, меко казано. Михаил Такев минава за франт, за най-изискания, най-добре облечен депутат, с най-хубавите копринени жилетки и най-високия цилиндър, с които са в унисон и изящните му маниери. Така свидетелстват съвременниците и това за цилиндъра сигурно е вярно, защото той е маломерно, мъничко човече, дето му се ще, ако не е достатъчно високо, поне да изглежда по-високо. Жест, между другото, характерен за всяко политическо парвеню, без изключение, щом тези недодялани, необразовани и невисоки както физически, тъй морално нашенци все са склонни да се надигат на пръсти, за да бъдат забелязани. Та сигурно е вярно това за цилиндъра, но едва ли е вярно, че са изящни маниерите му, щом по време на всяка предизборна кампания той, непостижимият франт, подменял скъпите си калеври с цървули, без да се раздели с любимия си цилиндър, преди да хукне по селата за агитация. Бай Ганьо, ще ми се да вмъкна тук, колкото и карикатурен да е на вид, такава карикатура не е, а се помни и какво е казвал Михаил Такев, докато баламосва селяните.


Нему принадлежи култовата фраза

повтаряна и досега, че като вземе властта, нашата партия ще направи нов мост над реката, изречена в село без река. Като подсказали на депутата, че в селото няма река, той преспокойно отвърнал, нищо, и река ще прокараме на хората, т.е. ето още нещо, което е недостижимо за Бай Ганьо, колкото и да са и каквито и да са зулумите му като изборджия. Или, ако е нужно да обобщим, и цинизмът, и парвенющината на Михаил Такев са недостижими за Бай Ганьо, та ще е пресилено, ако кажем, че той е убил създателя си в онази зловеща нощ. Онези хора там, засвидетелствано е, макар всички удобно да го забравят, са целели тъкмо него, ненавистния Михаил Такев, ненавистен, забравя се и това, по конкретен повод, а не Щастливеца, непосветен в тази крамола. Илия Бешков обаче, най-автентичният български интелектуалец, се е подвел тъкмо защото е автентичен български интелектуалец, при когото доминира емоцията, а не рационалният подход.

Всъщност всичко е далеч по-сложно

сигурно, но това е тема за друг разговор, а сега думата ни е за политическото парвеню, което олицетворява по-релефно от известния Бай Ганьо известният Михаил Такев. Някак случайно, някак без да ща, без да мисля и премислям, стигнах до това сравнение и това заключение, но щастливата находка, да се надявам, не е повод за обезценяване на съжденията ми. А по-същественото е, че ако реалната историческа личност, министърът и депутатът Михаил Такев, олицетворява по-цялостно, по-релефно политическото парвеню от гениално съчинения литературен герой, който е и блестящо обобщение, и блестяща метафора, то родната действителност всъщност е

гротескната действителност

 Тъкмо такава е, за жалост, щом виждаме, че чутовно нахалният и безпардонен Михаил Такев, който с цилиндъра на главата и цървули на краката баламосва клетите селяни, че ще им построи мост, има своите достойни следовници днес. И нямам предвид тук някое комично натруфено, безполово същество, чудодейно израснало от кондуктор до граф, или някой пожарникар, да речем, преродил се във финансов гений, а цяла редица от зловещи закономерности. Ние сме обречени като че ли да търпим политическата класа, която сами си измислихме, сами отгледахме, класата, дарила ни с изроди тъй отблъскващи, тъй ужасяващи, че превръщат политическото парвеню в уродливо наистина, но някак мило, домашно животинче...