Политическото острие на езика

Милко Бояджиев

Езикът има голямо стратегическо социално и политическо значение. В изследването си за "Ролята на езиците за общуване в многоезичните общества" известните специалисти Юджин Нида и Уилям Уодърли изтъкват изключителното въздействие на всеки език като средство за групово самоутвърждаване, етнорелигиозно разграничаване и обособяване. Те считат, че езиците са първостепенно средство за постигането или

разрушаване на националното единство

на отделните държави.
Реален пример за целенасочено използване на езика за постигане на национално единство е последователното прилагане във вътрешната и външната политика на Турция на формулираната през 1936 г. като официална държавна доктрина "Слънчева теория за езика". В тази връзка са изградени съответни институции със задача да прилагат, разпространяват и популяризират нейната същност. Теорията утвърждава турския език като първоизточник на древните езици - шумерски, персийски, латински, арабски, както и за влизащ в основата на всички съвременни културни езици. Легитимен израз на тази теория са някои разпоредби в съвременното турско законодателство. Чл. 26 от НК в Турция постановява: "Никакъв език, забранен от закона, не може да се използва за изразяване на мисли". Според чл. 42 ал. 9 на НК "Никакъв език, освен турският, не може да се преподава като майчин език на турските граждани в просветните и учебните заведения". Чл. 66 ал. 1 указва: "Всеки, който е свързан чрез гражданство с турската държава, е турчин." Майчин език на всички турци е турският. Законът за политическите партии (приет 1983 г.) забранява на политическите партии дa твърдят, че в Турция има малцинства по национален, верски, расов или езиков признак. Също така да си поставят за цел накърняване единството на нацията посредством формиране и развитие на езици и култури, различни от турския език и култура.
Политическите кроежи от времето на Османската империя и на републиканска Турция понастоящем са насочени към разбиване на националното единство на балканските народи, като се базират на постепенно ислямизиране на населението и превръщането му в т.нар. външни турци. А според мюсюлманските догми (фетви) безпричинното говорене на езика на неверниците е забранено и подлежи на строго порицание. Този грях налага не само молба за прошка, но и ритуално пречистване на езика. Именно затова четенето на свещените книги, религиозни проповеди и дори политическата агитация се извършват не на официалния български език, а на турски. Важно средство в тази посока е

насаждането чрез нашата училищна система

на литературен турски, който никога не е бил "майчин" на българските мюсюлмани. Изследвалият през ХVII в. българските земи пътешественик Евлия Челеби констатира, че за обърнатото в ислям коренно население употребяваният турски език е често непонятен, като дори в наше време се използва широко "читашки език" (читак - зле говорящ турски мюсюлманин). Трябва да припомним и думите на великия везир Мидхат паша, че "има повече от един милион преобърнати в исляма мохамедани, една част от които говорят само български".        
Въпреки широката известност на споменатите факти доскорошният турски министър Конукман определя ползването на турския език като основно средство за изграждането на турско самосъзнание в изпълнение на целите на пантюркизма. Същият публично твърди, че в близките години турците в съседните страни ще се надигнат, ще постигнат независимост и ще образуват държави, над които ще се развяват турски знамена. По такъв начин езикът се превръща в ефикасен инструмент за разрушаване националното единство на държавите, където има "турци" (потурнаци) или земите им са били под османско управление.
 Разпоредбите на Конституцията на Република България съответстват напълно на действащите в рамките на Обединените нации, Съвета на Европа и на Европейския съюз правни норми. Между тях е обявяването на българския език за официален. Наред със задължителното обучение на български език е регламентирано изучаването и ползването на всякакъв чужд език. Това се възприема като въпрос на личен избор на гражданите и частноправно осъществяване, в определени със закон граници, на обществените свободи. Международните правни стандарти уреждат също така преподаването на чужди езици в общообразователната система да става съобразно нейните възможности - без да могат да бъдат изисквани от държавата финансови задължения. Това обучение в никакъв случай не трябва да е във вреда на изучаването на официалния език и да се използва като фактор и средство против социалното интегриране на населението, както и срещу изграждането на национално единство. Изключват се също всякакви възможности за използване на чужд език за етническо, религиозно или политическо разделение и противопоставяне.
България, наред с повечето държави на континента,

не е ратифицирала европейската Конвенция

за малцинствени и регионални езици и не е поела задължение за тяхно узаконяване. От друга страна, понятието "майчин език" е неприсъщо на международното конвенционално право. Това означава също, че употребата му за политическо говорене в публичното пространство е тенденциозно и неправомерно. Необходимо е тези обстоятелства да бъдат постоянно изтъквани предвид склонността на политиците да пренебрегват суверенитета на българския народ, като подценяват ролята на официалния български език и давайки широк простор за неоправдано навлизане на вредни външни лингвистични влияния. Водени от корупционни лобистки сметки и от безотговорни партизански стремежи, мнозина днешни управници не предприемат необходимите мерки за законовата защита на литературния български език. Коварна е и ролята на обслужващите донорите си медии, както и на БНТ и БНР, които въвеждат непонятни за повечето хора чужди думи, като при това нерядко съществено изкривяват техния оригинален смисъл и значение.
  И как би могло да се очаква друго, когато българският министър на културата, обръщайки се към председателя на противоконституционната партия ДПС, заявява от високата трибуна на Народното събрание: "Аз, господин Местан, съм турчин не по-малко от вас!" Народните представители и неговите колеги министри не се опълчват срещу тази и други подобни провокации. Впрочем смисълът на тази декларация може да се разкрие на основата на официалната държавна доктрина "Турска историческа теза", която утвърждава твърдението, че не съществуват оригинални и самостоятелни цивилизации, а всички те произлизат от турската. Трябва да се знае, че според международното право, Конституцията и действащото законодателство, изтъкваната в случая като белег на превъзходство етническа принадлежност представлява по същество израз на солидарност с

неправомерните тези на ръководителя на партията

основана на отреченото колективно "самоопределение" по общностен признак. Партия, извършваща незаконна политическа агитация не на официалния, а на чужд език, което е насочено към разграничаване на населението и разрушаването на националното единство.
Народностната (вкл. езиковата) принадлежност в съвременните общества не може да поражда правни предимства. Юридическо значение би могла да има в определени случаи само националната принадлежност. Съгласно Европейската конвенция за гражданството то се счита синоним на понятието "националност". Това означава, че за всяка държавна администрация българският гражданин е българин, а не турчин примерно. Достатъчно е нашият министър да погледне своя задграничен паспорт, където в графата за гражданство или националност е записано "българска", а не се отбелязва определяната от международното право за белег на дискриминация принадлежност към турска, циганска или някоя друга етническа, верска или езикова група. Очевидно не става само дума за незнанието на нашия културен министър, а по-скоро за явно преднамерена политическа провокация. Остава въпросът дали този факт се подминава вследствие корупцията или невежеството на безродни политици и докога българският народ трябва да се уповава единствено на Господ Бог да ни отърве от техния натиск?

Нищо ново
Румен Воденичаров

Един руски политик преди време изказа следната мисъл, която е в сила и за нашите демократи: "Не всеки либерал е хомосексуалист, но всеки хомосексуалист задължително е либерал".
    Откриването на пролетната сесия на 43-то НС и престрелките в пленарната зала по въпроса за признаване на арменския геноцид показват, че българските граждани не трябва да очакват нищо ново. Патриотите продължават да остават русофоби и да ликуват, че пагубният проект "Южен поток" е спрян. А ДПС е улеснено, защото ще атакува българските националисти поотделно. За едните Лютви Местан ще тръби, че са "национал-популисти и фашисти", а за другите  - че са ксенофоби. "Атака" със споделяната от мнозинството българи политика по преврата в Киев и американските бази в България не се нуждае от специална защита. А в защита на Патриотичния фронт бихме перифразирали горната мисъл така: "Не всеки русофоб е фашист, но всеки фашист задължително е русофоб".
Валери Симеонов е просто русофоб, но не и фашист. Новите фашисти са в Киев, но ДПС не говори за тях. Лютви Местан със словоблудството си преследва стратегическа цел, а именно легализирането на турския език в националните държави на Балканите. Затова продължава да носи от девет дерета вода и да ни обяснява как президентът Обама говорел на испански пред латиносите в САЩ. Затова отказва да си плати глобата за агитация на турски език от 681 лв., но е готов и заплашва, че ще даде тези пари за билет до съда в Страсбург.