Политическите сили след изборите

Изминаха три месеца от изборите за местна власт и президент. Най-общо ще подчертая няколко характерни момента, които, макар и вече обобщени, са валидни и за следизборния период. Победител и на двата избора е партия ГЕРБ, която продължава да има влияние върху по-голямата част от гласоподавателите. Вярно, по-слабо е в сравнение с последните парламентарни избори, но затова пък ГЕРБ овладя кметската власт и общинските съвети в осемте най-големи града на България. ГЕРБ вече разполага освен със законодателната и изпълнителната власт и с президентската, слагайки ръка върху съдебната власт.
Освен това ГЕРБ препотвърди, че е партията, която изразява най-последователно монополните интереси на олигарси с комунистически произход и биография, отдавна скъсали с БСП, и на олигархията, оформила се в резултат на работно-мениджърската приватизация от времето на Иван Костов, но и от приватизационните процеси по време на управлението на Симеон Сакскобургготски. Оказва се три категории капитал подкрепят с по-значима интензивност властовите интереси на ГЕРБ: банковият, енергийният и медийният. Тук имам предвид подкрепата, която ГЕРБ получи още през 2002 г. от бизнесмени и банкери като Иво Прокопиев, Левон Хампарцумян, Валентин Златев, Красимир Гергов, Цветелина Бориславова, представители на бивши трибуквени борчески групировки и др.
Изборите показаха още, че ГЕРБ е политическа формация, предпочетена от САЩ и западноевропейските "ястреби" на атлантизма. Конкретно

чрез ГЕРБ Световната банка ръководи

финансовата и икономическата политика на България, а оттам - науката, образованието, здравеопазването, културата и пр. В този план би трябвало да стане докрай ясно защо герберите, толкова безскрупулно фалшифицирали и двата избора, не получиха реални санкции от световната общественост. И защо медиите се заеха с такова настървение да оневиняват явните изборни престъпления на ГЕРБ.
Какво направи ГЕРБ след изборите?
Не изпълни предизборните си обещания! Направи го арогантно, с незапомнен цинизъм и бруталност.
Продължи още по-свирепо своята политика срещу социалната държава и работещата икономика. Разправи се, без демократични сантименти, с пенсионерите, железничарите, миньорите, със зърнопроизводителите - представители на единствения реално функциониращ производителен капитал - аграрния, и т.н. Активизира партийното превземане на съдебната власт, демонстрирайки грубо насилие - гръбнак на новата полицейска държава. Обвърза България с такива финансови ангажименти към ЕС, които могат да причинят беди на страната.
Под диктата на чуждите си покровители ГЕРБ се включи в две мащабни акции в полза на "новия цивилизационен избор". Да се разруши най-после единството в православната ни църква чрез нарочно организирана вътрешна война в православната общност. Целта е да се обезсили един от неотменимите фактори на националната държава и освободи терен за други вероизповедания, адекватни на променената геостратегическа ориентация. Досиетата на висшия църковен клир са повод, а не причина за избухването на този деструктивен процес.
Другият отродителен акт е приетата от Народното събрание декларация за асимилиране на т.нар. "мюсюлманско малцинство". Тази декларация, която клевети България за престъпления против човечеството и прокламира като реалност неприетото по конституция "мюсюлманско малцинство", стана факт в правното пространство с гласовете на мнозинството на ГЕРБ в Народното събрание.
Единствено във връзка с проучването и добива на шистов газ от американската компания "Шеврон" ГЕРБ, изплашен от уличния натиск на българската младеж, самоорганизирала се чрез социалните мрежи, направи отстъпка от досегашната си политика.
Що се отнася до перспективите на ГЕРБ за следващите парламентарни избори през 2013 г., колкото и парадоксално да звучи, те не са лоши. Би трябвало да се очаква, че ГЕРБ и неговият водач Б. Борисов

ще стъпят отново върху трите "кита"

- криминално формирания капитал, създал и отгледал партия ГЕРБ; САЩ, които в лицето на ГЕРБ имат най-предан съюзник на Балканите, наред с управляващите Косово; дирижираната отвън медийна мрежа. От друга страна, през десетилетията на прехода, и най-вече през последните две-три години, голяма част от българите заживя с поведението на тълпа, която, загубила надежда, разочарована в обществения морал, позволява да я манипулират масово и направляват тренирани демагози, неграмотни лумпени, набързо натрупали материално богатство. От това състояние на хората, както се вижда, герберите се възползват превъзходно. Сега засега ГЕРБ със завидна управленска техника отбива успешно всяка атака на българите, вдигнали се да отстояват своя жизнен интерес. Още повече, че днес ГЕРБ едва ли има срещу себе си солидно представена парламентарна и извънпарламентарна опозиция.
Със своите четиридесет и няколко депутати БСП и да иска, не би могла да е стожер в парламентарния живот.

Синята коалиция е джудже

което строи политиката си върху антикомунизъм и русофобия, пряк проводник е на чужда политика върху българска почва. На тази коалиция, с главен персонаж Иван Костов, е по възможностите да облайва ГЕРБ, нищо повече. Според мен ръководителите на парламентарната група на БСП не са прецизни в оценката си, когато обявяват подобни миниформации и минилидери с тяхното антибългарско поведение за носители на демократически ценности в отличие от ГЕРБ. От такъв порядък е и заявлението на парламентарната група на Коалиция за България, в което се преекспонираха очакванията към новия президент Росен Плевнелиев: пример в този аспект е направеното сравнение между Плевнелиев и Мартин Лутер Кинг, както и речта на новия президент в "памет" на жертвите на комунизма.
ДПС преднамерено изчаква изхода от ситуацията: критикува изпълнителната власт, осигурявайки й обаче най-ефикасно медийно оръжие - печатните издания и телевизия, собственост на депутат от ДПС. Такава политика би могла да изведе ДПС по-скоро до партньорство с ГЕРБ, отколкото до радикална опозиция. Нужно ли е да се спирам върху трите породи парламентарни пудели, всеки един от които е бил или е предан на мъжа от Банкя: РЗС, "Атака" и "независимите" депутати?! През оставащата година и половина до редовните избори за НС парламентарната група на ГЕРБ няма как да се разцепи, напротив, би могла да порасне с още други "независими" депутати, жадни за власт и облаги.
От извънпарламентарната опозиция интерес предизвиква гражданското сдружение на Меглена Кунева, получило на президентските избори около половин милион гласа. Но според мен прибързано би било М. Кунева да се смята автоматично за бъдещ съюзник на левите сили. Самата тя държи да се дистанцира по всеки повод от БСП. Не би ли могло да се предположи, че Кунева ще участва в коалиция анти ГЕРБ само след указание на ЕС. Неслучайно Кунева, която рязко се разграничава от БСП,

остава контингент на олигархията от кръга "Глобална България"

- гарант на герберите и Бойко Борисов.
Макар и да съзнавам до каква степен управлението на ГЕРБ е пагубно за демокрацията и социалните права на гражданите, как това управление е зависимо от определени кръгове на Вашингтон и как безцеремонно покосява интересите на нацията, понастоящем не виждам реална възможност за стопиране на деградационните процеси.
В сравнение с останалите политически партии в Народното събрание БСП провежда най-ясно очертана опозиционна политика. Нейните дейци са и най-безкомпромисни критици на ГЕРБ, на личности като Бойко Борисов, Цветан Цветанов или Симеон Дянков. На изборите за местна власт и за президент соцпартията увеличи видимо електоралното си влияние, което я определи като най-силната опозиционна партия у нас. В този план положителна роля изигра председателят Сергей Станишев, който отхвърли навреме опитите за колаборация на левите сили и БСП с ГЕРБ. Не е тайна, че в елита на БСП през последния период действително има хора, които се поддават на илюзията, че една коалиция между ГЕРБ и БСП ще е спасителна за отечеството и полезна за стабилизиране на лявата партия. Без да разбират, че това би бил най-прекият път за маргинализиране и стопяване на БСП.
Но аз продължавам да мисля, че

на БСП тепърва й предстои да се реформира като лява сила

че за нея е задължително да доопредели параметрите на своята национална и международна политика, да преформулира актуалните си стойности, да набележи от нов ъгъл отношението си към собственото минало през ХХ в. Наред с това да погледне далеч по-критично върху своята дейност след 1989 г., както и на критериите, свързани с нейното преустройство през годините на прехода. Не съм убеден, че БСП отговаря достатъчно адекватно на условията за лява партия, необходима на широките трудови маси. Реториката нерядко доминира над делата. Това ме кара да акцентувам върху въпроса как БСП би могла да стане потребна, а и престижна, политическа сила за милиони българи, как би могла да съучаства в решаването на всекидневните им грижи и тревоги.
За съжаление БСП изостава от очакваното обновяване. Според мен и тя носи вини за неблагополучията през прехода: заради криминалния му характер; заради неформулирани възражения по повод "новия цивилизационен избор"; заради самоизолацията си от медиите; заради предлагането и гласуването на лустрационния по същината си закон за досиетата, който обозначи като престъпни субекти стотици хиляди членове и симпатизанти на БСП; заради това, че не успя да се противопостави ефикасно на масово насажданото мнение, че е партия на социалната несправедливост. Както не сполучи с обещаната защита на няколко хиляди социалисти, уволнени от сегашния режим, така ръководството на БСП "забрави" да прочисти редиците си от кадри, превърнали се в символ на незаконно забогатяване. А неотдавна депутатите от Коалиция за България преднамерено напуснаха залата на парламента при гласуване на антибългарската декларация за асимилиране на мюсюлманското малцинство, вместо да защитят националната кауза. Присъстваха само шестима депутати, като трима от тях позорно гласуваха "за" приемане на декларацията.
Защо депутатите от Коалиция за България постъпиха по този начин във връзка с гласуваната от НС декларация за асимилиране на "мюсюлманско малцинство"? Вероятно, за да се разграничат от възродителния процес и солидаризират с тезата, че у нас е имало асимилиране на "мюсюлманско малцинство" - подстъп към признаване на извършен геноцид. Не мога да си обясня защо депутати от Коалиция за България забравят, че през ХХ в. няма по-асимилиран народ на Балканите от българския! И как могат да се солидаризират с идеологемата, че през възродителния процес е имало прочистване. Такава позиция представлява пълно разминаване с историческите факти. А може би "лавират", защото се надяват на "демократична" коалиция в състав БСП, ДПС и Синята коалиция срещу ГЕРБ.
Обобщено: след изборите през юли 2009 г. в БСП се развиха оздравителни процеси, като доверието в партията се повиши след избора на С. Станишев за председател на ПЕС. Станишев вече по-мотивирано поднася своите послания към българското общество, с по-внушителна убедителност изразява съвременното кредо на левицата. Само че С. Станишев, както проличава, би трябвало да се представи с нови идеи и политика пред обществото, с нови инициативи за управление, за да може БСП да повиши своя авторитет като партия, която е в състояние да преодолее крупните дефекти в политиката на ГЕРБ. И най-вече да създаде условия за развой на икономиката и преодоляване на масовата бедност. Партия, способна да отстоява активно националните и европейските интереси.