Политическите размествания в палестинския лагер

Ралица Трифонова

"Палестинско пробуждане", "поражение за президента Махмуд Аббас (Абу Мазен)" или "спазване на правилата". Това бяха само част от реакциите по повод отлагането на заседанието на Палестинския национален съвет (ПНС) на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), което беше насрочено за 14 и 15 септември.
Националният съвет е върховният орган за вземане на решения в най-старата палестинска организация и е наричан "парламентът на всички палестинци", защото негови делегати са не само живеещите в окупираните територии, включително и Ерусалим, но и тези от диаспората. ПНС е съставен от над 700 души, а решенията се вземат с обикновено мнозинство при кворум от две трети. На несъстоялото се заседание трябваше да бъдат избрани нови членове на Изпълнителния комитет на ООП - органът, който представлява организацията в международните дела.
Решението, че среща няма да има, беше взето на негово заседание, проведено на 7 септември. Един от членовете му, Салех Рафат, обясни, цитиран от в. "Ню Йорк таймс", че комитетът не е определил нова дата, но присъствалите са подписали документ, адресиран до председателя на ПНС, с молба съветът да бъде свикан до края на годината. Рафат коментира още, че Народният фронт за освобождение на Палестина (един от водещите членове на ООП) е заявил, че ще бойкотира заседанието на ПНС заради това, че подготовката не е извършена както трябва. Друг участник в срещата на Изпълнителния комитет, д-р Ахмед Маждалани, изтъкна сходни причини за отлагането, като посочи, че е имало притеснения, че кворумът няма да бъде събран заради големия брой участници.
До необходимостта от заседание се стигна, след като на 22 август президентът Аббас обяви, че ще подаде оставка като председател на Изпълнителния комитет. Не закъсняха и новините, че други негови членове също са изразили желание да бъдат освободени от постовете си. "Оставката на председателя и на повече от половината членове създаде правен вакуум", заяви Уасил Абу Юсеф, член на ООП, цитиран от "Раша тудей". Главният секретар на Изпълнителния комитет, Саеб Еракат, коментира на свой ред, че оставките няма да влязат в сила, докато не бъде свикан ПНС.
Една от разпространените версии гласи, че държавният глава е успял да убеди 10 от общо 18-те членове да напуснат комитета, с което си е осигурил необходимия брой празни места, за да се наложи провеждането на заседание на ПНС в срок от 30 дни. Някои палестински политици заговориха за "вливането на нова кръв в ООП", а съперниците и критиците на президента определиха хода му като "гамбит" и опит да пренареди състава на Изпълнителния комитет така, че да отстрани политическите си противници и да ги замени с лоялни хора.
Основание за това даде фактът, че на 30 юни 2015 г. Абу Мазен уволни Ясер Абед Раббо от поста главен секретар на Изпълнителния комитет на ООП - позиция, заемана от самия Махмуд Аббас по време на президентския мандат на Ясер Арафат. Абед Раббо е смятан за дългогодишен критик на палестинския държавен глава. Според някои анализатори друга причина за разрива между двамата са близките отношения на Абед Раббо със Салам Фаяд - бившия министър-председател, който подаде оставка през 2013 г., след като отношенията му с Абу Мазен също се влошиха. Знак за това е разследването на оглавяваната от Фаяд организация "Палестина утре" по обвинения, че е използвана за пране на пари. В края на юни тази година нейни дарения, изпратени от страни от Персийския залив, бяха конфискувани. Говори се, че Фаяд е близък до Мохамед Дахлан - известен политически противник на палестинския президент, който живее в Обединените арабски емирства и не се е отказал от стремежа към властта.
Самият Абед Раббо коментира в интервю за електронното издание "ал-Монитор", че е имал различия с Аббас, защото двамата не са от една и съща политическа партия, но в никакъв случай не е участвал в опити за преврат срещу него, каквито слухове са разпространявани, преди да бъде освободен от поста си. Той категорично отрече да има връзки с Мохамед Дахлан. По-късно през август Абу Мазен издаде декрет за закриването на неправителствената организация "Палестинска мирна коалиция", ръководена от Абед Раббо. Въпреки конфликта с президента, последният обаче продължава да е член на Изпълнителния комитет на ООП.
В свой редакционен коментар по повод отлагането на заседанието на ПНС арабският електронен в. "Рай ал-Йоум", чийто главен редактор Абдел Бари Атаун е известен с критиките си както към ХАМАС, така и към "Фатах" (най-голямата организация в ООП, чийто председател е Аббас), определи развитието на събитията като "едно голямо "не" на злоупотребите с палестинския народ". В материала се посочва още, че фактът, че Израел охотно се е съгласил да даде разрешения за влизане на част от делегатите в Рамала, показва, че той има интерес заседанието да се проведе. Седалището на ПНС е в йорданската столица Аман именно поради това, че Израел забранява на много палестинци да пребивават в окупираните територии.
Опитите на президента Аббас да консолидира властта си на всяка цена не са изненадващи на фона на развитието на израело-палестинския конфликт през последните няколко години. Двете страни преговаряха по инициатива на американския държавен секретар Джон Кери от лятото на 2013 г. до пролетта на 2014 г. Още в началото беше ясно, че това начинание е обречено на провал.
Поради сериозните затруднения, които "Фатах" и ХАМАС изпитваха към онзи момент, през април 2014 г. двете палестински движения обявиха формирането на правителство на националното съгласие, което трябваше да поеме контрол както над Западния бряг на река Йордан, така и в Газа. Задачата му беше да подготви парламентарните и президентските избори в Палестина. САЩ и Европейският съюз изразиха желание да работят с него. Това предизвика острата реакция на Израел, който отказа да приеме, че политическа формация, подкрепяна от ХАМАС, може да бъде призната за легитимна от международната общност.
Беше въпрос на време Израел да потърси начин да дискредитира както движението, така и помирението му с "Фатах". Макар в публичното пространство да беше тиражирана друга версия, това беше целта на военната операция, проведена от израелската армия в Ивицата Газа през периода юли-август 2014 г., в която загинаха над 2000 палестинци, по-голямата част от които - цивилни. 
За изненада на мнозина, в средата на септември 2014 г. Муса Абу Марзук, заместник-председател на Политическото бюро на ХАМАС, заяви в интервю за телевизия "ал-Кудс" (арабското наименование на Ерусалим), че директните преговори с Израел "не са забранени от шариата". Марзук намекна, че от ХАМАС са готови да участват в такава инициатива във връзка с контролно-пропускателните пунктове на Газа и освобождаването на затворници.
Нито президентът Аббас, нито други високопоставени ръководители от "Фатах", нито дори председателят на Политическото бюро на ХАМАС, Халид Машал, дадоха изявления по повод интервюто на Марзук, но фактът, че думите излязоха от устата на толкова високопоставен политик, беше знак, че предстои промяна. Затова, когато през декември Общият съд на ЕС анулира решението, с което ХАМАС е включен в списъка на терористичните организации на съюза, някои анализатори приеха новината с голяма доза подозрение. Допълнителен повод за съмнение дадоха мотивите на съда, променил позицията си по "процедурни причини", а не на базата на преценка по същество.
В началото на декември от ХАМАС вече бяха поставили въпроса за съдбата на правителството на националното съгласие заради редицата пречки пред него и неспособността му да върши поетите задачи. Сред най-големите проблеми беше въпросът за заплатите на палестинските държавни служители в Газа, възстановяването на Ивицата от разрушенията по време на военната операция и вдигането на блокадата. В края на 2014 г. служители на ООН в Газа предупреждаваха за влошаващата се хуманитарна обстановка, която беше усложнена допълнително от тежкия режим на тока по време на зимния сезон.
Всъщност финансовите затруднения и при двете движения бяха сред основните причини те да се споразумеят за правителството през пролетта на 2014 г., но при липсата на работеща икономика както в Газа, така и в Западния бряг беше разбираемо, че този проблем няма как да бъде решен единствено чрез комплектуването на нов кабинет. В търсене на изход от ситуацията и в потвърждение на думите на Муса Абу Марзук ХАМАС започнаха преговори за удължаване на примирието с Израел за ограничен срок. Обсъжданото споразумение предвижда в замяна на това блокадата над Газа да бъде вдигната незабавно и заплатите на всички служители в Ивицата да бъдат изплатени. По-нататък ще се водят разговори относно построяването на пристанище и летище (предишното беше разрушено по време на израелската военна операция през 2008-2009 г.) и възстановяването на Ивицата от разрушенията. Всъщност това бяха и голяма част от условията за прекратяване на бойните действия още през август 2014 година.
Този път посредническата роля се играе от Катар (където Халид Машал живее, след като напусна Сирия) и Тони Блеър - бившия специален пратеник на Близкоизточния квартет (ООН, ЕС, САЩ и Русия). Смята се, че последният е провел най-малко 4 срещи с лидера на ХАМАС в катарската столица Доха. Позицията на Блеър е повече от необичайна, защото именно той в качеството си на министър-председател на Великобритания беше един от европейските лидери, които лобираха за включването на ХАМАС в списъка на терористичните организации на ЕС. Според запознати с разговорите две от срещите са били проведени, докато Тони Блеър все още е бил пратеник на Квартета. Бившият британски премиер е заявил пред палестинското движение, че е подсигурил трима от потенциалните петима партньори за сключването на примирието - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Йордания, но без Египет и Израел то не може да бъде реализирано.
Подобно развитие на събитията кара президента Аббас и "Фатах" да се чувстват изолирани, тъй като до този момент те участваха активно при водените с посредничеството на Египет преговори за сключване на примирията между Израел и ХАМАС. В този контекст трябва да се разглежда и обявената на 22 юни от премиера Рами Хамдалла оставка на правителството на националното съгласие - ход, който беше посрещнат с неодобрение от ХАМАС.
Независимо от съперничеството между двете големи палестински организации и от ходовете, които всяка от тях предприема, за да си осигури надмощие над другата, нито една от двете не може да допусне действията й да допринесат за консолидирането на разделението между Западния бряг и Газа. Това е най-голямото предизвикателство както за ХАМАС, така и за "Фатах" през следващите години.