Акцент
Политическите гротески на днешната власт
Колкото повече човек се прави на интересен, толкова е по-голяма вероятността да стане глупав
/ брой: 6
Д-р Георги Вълков,
инженер
Политическите недомислици в страната ни успешно преживяха и 2018-а и продължиха да се ширят в медиите и да ни разсмиват или дразнят. Ето някои от по-запомнящите се.
Главният идеолог на ГЕРБ Цветанов заяви по повод смяната на министъра на вътрешните работи: "Ние сме в хипотезата самият Маринов да каже, че желае да бъде освободен от тази длъжност" (гл. секретар на МВР) и да бъде назначен за министър на вътрешните работи". Председателят на здравната комисия в НС д-р Даниела Давидкова пък изобрети неологизма "бюджетиране". Не мисля, че административната терминология заслужава такава езикова гавра.
На извънреден брифинг в централата на ГЕРБ заради чумата по дребните преживни животни в Странджа и тяхната последваща евтаназия, Тома Биков декларира, че
"ГЕРБ са спечелили предишните изборите с визията си"
Не ни разсмивай, Тома - вие не си знаете визията, камо ли електоратът ви! Тези ги разправяй на баба Дора от с. Шарково, дето няма да ви повярва, защото й избихте козичките!
През лятото м.г. многократно бе повтаряна новината, че САЩ ще наложат икономически санкции на Русия за нейно "предполагаемо участие в отравянето на Скрипал" (баща и дъщеря). Нека непредубеденият читател си отговори има ли случай в правосъдието някого да са осъдили за "предполагаемо" престъпление?! Пък, както тези дни се оказа, сценарият за "престъпленето" бил измислен от друг цели 3 години преди да бъде приложен срещу Русия. На някои наши политически апологети на "американските интереси" обаче пришки им излязоха да плюят Москва. В тази връзка си спомням как навремето университетски преподавател по инженерни науки беше казал на свой студент: "Убедителността не е най-добрият аргумент в нашата професия, колега!".
Доскоро знаехме за "министри в оставка", но премиерът ни обогати терминологията с ново понятие: "министър с оставка". Става дума за Теменужка Петкова - хем подала оставка, хем не я приели и пак си е министърКА. Обаче с оставка. И нейният случай не е прецедент - преди това имаше и "депутат С оставка" - Делян Добрев. И той уж си подаде оставката, ама парламентарната група я отхвърли с отчаяния вопъл: "Не даваме Делян!". И той, от немай къде, прие, горкият.
В тази серия от политически гротески няма как да отминем изявите в стил "Биг Брадър" на вицето (бивше) Валери Симеонов - особено колоритен образ в родния политически спектър. На гафа му с "кресливите майки" на "уж болни деца" няма да се спирам. Но няма да подмина недопустимото за вицепремиер отношение към руския патриарх, след което (странно защо) не последва дипломатическа нота от страна на Русия. Като добавим и набезите му на ротен фелдфебел за въдворяване на тишина по дискотеките на "Слънчака", можем да обобщим клоунадите на Валери с народната мъдрост:
"На прост човек му дай власт и му гледай сеира!"
В последните месеци любимо клише на политиците (всички, без изключение!) стана това за "дебата": "Проведе се (не се проведе) дебат по..." Особено им се нрави да добавят и прилагателни към ключовата дума "дебат". Например, в изказване на ексминистър Даниел Вълчев от януари 2018 г. за изучаването на комунизма в училищата и за приемането на Истанбулската конвенция: "Ние в България не умеем да водим цивилизован дебат". Словесната конструкция се подема масово от журналистите и се разпространява лавинообразно. Негативното въздействие на клишето предизвиква интуитивно снижаване на степента на доверие у слушателите и се подсилва от неправилното използване на чуждицата в него. Думата "дебати" е от френски произход и в българския език е узаконена само в множествено число, т.е. НЯМА единствено!
В тези
спонтанни проблясъци на скудоумие
се изявиха и родните магистрати. Обвинителният акт по съдебното мегадело за КТБ бе раздут до немислимия обем от 11 хиляди(!) страници, а т.нар. диспозитив - до 5 хиляди страници. Защитата основателно поиска да се изчете диспозитивът на обвинителния акт - целият, без съкращения. По приблизителна оценка това би заело около 160 часа или 20 съдебни заседания! Е, това ако не е върховна магистратска глупост, здраве му кажи! А материалите по делото са общо около 210 хиляди страници - над 1360 тома! Интересно, какво ли толкова са писали експертите в тези стотици томове - в пъти повече от една енциклопедия! От кратка справка в Google се вижда, че 15-а редакция на печатното издание на енциклопедия "Британика" от 2010 г. например включва 32 640 страници, събрани в 32 тома. Ако приемем, че в Британската енциклопедия е синтезирано световното знание, каква ли мъдрост струи от 6-7-кратно по-големия обем на материалите по делото КТБ!
Така е - колкото повече се мъчи човек да се прави на интересен, толкова вероятността да стане глупав нараства. Срещнах остроумна мисъл в социалните мрежи: "По-добре да си мълчите и да ви смятат за глупав, отколкото да си отворите устата и да разсеете всякакво съмнение!".