Политическа отрова за децата

Змиите на антикомунизма отново запълзяха из храсталаците на българското образование. Отново надигат глава, опитват се от страниците на новите учебници да хапят децата ни с отровата на забравата и омразата. 

Поводът за тези хем тъжни, хем гневни мисли е решението на министъра на образованието да върне одобрени от рецензентите, оценителите, двете комисии на МОН и учителите по история нови учебници по история за X клас. Г-н Вълчев лесно се поддаде на медийното съскане на трима отявлени  антикомунисти и поиска промяна в учебниците.  

Но това означава политическа цензура в училище. И макар че тече подписка срещу нея, едва ли ще има ефект. Защото политическа цензура има отдавна в родното школо и това може да ви го каже всеки, който работи като учител. И който има смелостта да го направи.

Питате ли се какво е на учителя да знае, че това, което преподава, не е истина. Че влиза в разрез и с разбиранията, и с натрупаните знания, и с принципите. Спомням си, колегите ми споделиха как на семинар на учителите по история им било казано, че ще преподават нещата само по този и този начин (охулвайки периода 1944-1989) и това не подлежи на коментар. На когото не му харесва, да си търси друга работа. 

И учителите треперят за работното си място. Хранят семейства. Ако и директорът е свързан с управляващата партия, тогава цензурата е сигурна. 

Всъщност на учителя е забранено да води политическа пропаганда в училище. Дори да говори за политика. Освен ако това не е правилната политика.   

Най-охулваният период е 1944-1989 година. Най-лошите хора са комунистите. И се прави всичко възможно да се докаже, че даден талантлив писател не е комунист, или ако това не може да се отрече, то поне се подминава. 

И самите деца много често го забелязват. Вкъщи им казват, че не е било така. А в преподаването е важен балансът.  

Но един опит за по-балансиран подход към историята беше посечен. 

А историята върви след победителите. Не след истината.  

Когато започвах работа като учител, си мислех наивно, че това е творческа професия, която ти дава свобода и която възпитава свобода в подрастващите: свобода да мислиш, да изразяваш мислите си, да ги защитаваш... Но нищо от това не е вярно. Свободата на мислите е стегната в клишетата на учебната програма, която пък е подчинена строго на политическата конюнктура на деня. 

Да, г-н Вълчев, истината е, че няма по-унизен човек от българския учител. Срам ме, но не ме е страх да ви го кажа.