22 Септември 2019неделя11:18 ч.

От редактора

Политическа отрова за децата

/ брой: 122

автор:Боян Бойчев

visibility 1321

Змиите на антикомунизма отново запълзяха из храсталаците на българското образование. Отново надигат глава, опитват се от страниците на новите учебници да хапят децата ни с отровата на забравата и омразата. 

Поводът за тези хем тъжни, хем гневни мисли е решението на министъра на образованието да върне одобрени от рецензентите, оценителите, двете комисии на МОН и учителите по история нови учебници по история за X клас. Г-н Вълчев лесно се поддаде на медийното съскане на трима отявлени  антикомунисти и поиска промяна в учебниците.  

Но това означава политическа цензура в училище. И макар че тече подписка срещу нея, едва ли ще има ефект. Защото политическа цензура има отдавна в родното школо и това може да ви го каже всеки, който работи като учител. И който има смелостта да го направи.

Питате ли се какво е на учителя да знае, че това, което преподава, не е истина. Че влиза в разрез и с разбиранията, и с натрупаните знания, и с принципите. Спомням си, колегите ми споделиха как на семинар на учителите по история им било казано, че ще преподават нещата само по този и този начин (охулвайки периода 1944-1989) и това не подлежи на коментар. На когото не му харесва, да си търси друга работа. 

И учителите треперят за работното си място. Хранят семейства. Ако и директорът е свързан с управляващата партия, тогава цензурата е сигурна. 

Всъщност на учителя е забранено да води политическа пропаганда в училище. Дори да говори за политика. Освен ако това не е правилната политика.   

Най-охулваният период е 1944-1989 година. Най-лошите хора са комунистите. И се прави всичко възможно да се докаже, че даден талантлив писател не е комунист, или ако това не може да се отрече, то поне се подминава. 

И самите деца много често го забелязват. Вкъщи им казват, че не е било така. А в преподаването е важен балансът.  

Но един опит за по-балансиран подход към историята беше посечен. 

А историята върви след победителите. Не след истината.  

Когато започвах работа като учител, си мислех наивно, че това е творческа професия, която ти дава свобода и която възпитава свобода в подрастващите: свобода да мислиш, да изразяваш мислите си, да ги защитаваш... Но нищо от това не е вярно. Свободата на мислите е стегната в клишетата на учебната програма, която пък е подчинена строго на политическата конюнктура на деня. 

Да, г-н Вълчев, истината е, че няма по-унизен човек от българския учител. Срам ме, но не ме е страх да ви го кажа. 

Честваме 111 години независима България

автор:Дума

visibility 43

Слънчево в празничния ден

автор:Дума

visibility 44

До 100 000 лева глоба за БНР

автор:Дума

visibility 299

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 386

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 686

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 572

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 459

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 447

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ