Политическа непреходност

От политкоректни медии водопадно текат съдбовни условия не само за възможно, но и за необходимо правителство, без значение дали ще е тия седмици или след поредните избори. И ако засега правителството изглежда съмнително, нямало как да не стане по-нататък, постави ли за свои вътрешни цели съдебна реформа, борба с корупцията, План на възстановяване и развитие, а за външни - влизане в Шенген и еврозоната, пряка военна подкрепа на Украйна и скъсване на зависимостта от Русия. Към тях се прибавят пикантни връзки и назначения, скандали с криптовалути, роднини по света и у нас, кулминиращи във видения за президентска република и коалиция за прогресивна промяна или - все тая - променлив прогрес. Накрая се намесва електоратът, който нямало да прости не се ли постъпи отговорно.

В тия видения е непростимо недовиждането, че тоя електорат намалява при всеки следващ избор и прави съмнително както позоваването на него, така и това, че увеличаването на негласуващите няма толкова общо с намаляването на нацията, колкото с чезнещото доверие към т.нар. политическа класа и нейните представители. Това недоверие има пряка връзка с гореспоменатите приоритети. Макар и важни за професионализираните се политици и техния антураж, те са далеч от всекидневието с неговите непосредствености: загриженост за работното място, цени на горива, електроенергия, стоки и услуги, данъци, пенсии, поддръжка и сигурност на собствеността, земята, здравеопазването, образованието, отдиха. От висините на брюкселските канцеларии и ай-ти офиси всичко това изглежда ако не дребнотемие, то поне изостаналост. Тя отпращаща политическите видения и сравнения от края на XIX до края на XX век с характерните оплювания на социализма и тоталитарните режими, насилствено модернизирали голяма част от света. На това се противопоставя рекламно измислена съвременност, че чак постмодерност, чийто Basic English позволява да се свързваме с най-далечни светове и народи, да пазаруваме, търгуваме и правим залагания с реална и криптовалута, да обменяме рецепти дотам, че гледаемостта на изисканите кулинарни предавания да измества тая на просташките порноканали и заложни спортове.  

В тоя глобален коктейл на съвременността потъват двете неща, непреходни за човечеството във всички досегашни векове, вкл. и в сегашния, раждащ научни дърдорения дали сме в постмодернно дигитализирана глобализация, глобална постмодерна дигитализация или дигитално глобализирана постмодерност. Двете неща са дотам вечни, че са станали безинтересни и затова все по-рядко влизат в политическия, простете, дискурс. Не са само при класиците от Аристотел до Маркс; откриват се още в пещерните рисунки. Първото е трудът, средствата за труда, условията на труда, възнаграждението за труда, научаването в труда, запазването му със здраве, отдих, благодарност към майките и в грижа за старите. Второто е мирът с всички необходими условия - от собствени средства за защита до преговори със съюзници и противници в минали, сегашни и бъдещи войни. 

Архаичността на тия условия за съществуване сигурно ги прави безинтересни с оглед на важните цели, така ясни с днешните им нашенски олицетворения от Шенген през Гешев до Радев. Но без съсредоточаване в тях не би имало нито смислено правителство, нито връщане на хората към истинската политика, която ги е направила такива дори тогава, когато си въобразяват, че са аполитични и не ги интересуват вечните общи дела.