Покров на Пресвета Богородица – голям празник за православните християни

 Православната църква почита днес църковния празник Покров на Пресвета Богородица. В повечето славянски езици думата "покров" означава както "покривало“, така и "защита".

Празникът е възникнал, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на десети век. В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, св. Андрей и още няколко души видели Богородица, съпровождана от Св. Йоан Кръстител, Св. Йоан Богослов и други апостоли и ангели. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице, обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време – през 910 г., жителите на града били заплашени от варварско нашествие, но след явяването на Богородица опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.

В знак на благодарност към защитата на Божията майка, църквата определила този ден като важен християнски празник, наречен Покров (покровителство) и заради начина, по който Дева Мария спасява молещите се. Чества се само в славянските страни – вероятно, защото св. Андрей, който получил видение за светостта на това явяване, бил славянин по произход.

Много православни църкви и манастири в България носят името Покров Богородичен.

Кръстова гора е едно от най-големите и известни християнски средища в България. Една от църквите там носи името „Покров на Пресвета Богородица“. Тя е построена през 1995 г. и се намира в началото на параклисния комлекс. По алея от там до близкия хълм се стига до мястото, където са намират параклисите на 12-те апостоли.

В Рилския манастир се намира Постница „Покров на Пресвета Богородица”. Храмовият празник е на 1 октомври. Тя е на 3 км източно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на св. Йоан Рилски.  В непосредствена близост до постницата „Св. Апостол и евангелист Лука”, се намира постницата „Покров на Пресвета Богородица”. Църквата е построена през 1805 година от майсторите Михаил и Радойко от с. Рила. Ктитор е проигумен Теодосий – един от видните рилски монаси. Храмът представлява еднокорабна базилика. Състои се от олтар, централна корабна част и нартика, а до нея вдясно е пристроена стая за почивка. Ширината му е 4 м., а дължината - 12 м. Височината е 4 м. Зидан е с камък и хоросан.

Храмът е зографисан през 1811 г. от Тома Вишанов - Молера. На северната стена в притвора са изобразени Митарствата, през които преминава човешката душа след смъртта. В централната му част са изписани сцени от строфите на Богородичния акатист.

Старият иконостас е изложен в Националната художествена галерия.

Църквата „Покров на Пресвета Богородица“ в София е разположена недалеч от Руски паметник. Построена е през 1922 – 26 г. от Йорданка Филаретова. Иконостасът е един от малкото оригинални позлатени иконостаси в България. Изработен е в атонската Света гора.

 Част от празничното песнопение за празника е следният тропар:

Богомайко, като гледаме
на твоя пречист образ, умилно казваме:
покрий ни с честния си покров и ни избави
от всяко зло, като молиш твоя Син
Христос да спаси душите ни.

Честит светъл празник, Покров на Пресветая Богородица!