Показват съкровищата от Велики Преслав

"До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав" се нарича изложбата в Националния археологически музей при БАН, която ще продължи до 26 януари. До нас са стигнали две златни съкровища с накити и монети от втората българска столица Велики Преслав. Златните накити от IХ в. се показват за първи път след реставрация и анализ в научния институт по археология в Майнц. Химичният анализ на съкровището показва, че то е много по-ценно, отколкото се е смятало досега. Ултравилетово-червеникавите камъни не са аметисти, а светли рубини и гранати. Камъните от голямата огърлица не са планински, а флуоритни кристали, което е ново за науката. Досега не се е знаело, че византийските златари са ги използвали. Халкичките на тежките висулки са изработени от златна сплав, далеч по-здрава от чистото злато. Всичките 186 предмета са почистени.

 Второто (голямото) Преславско съкровище е открито преди 40 г.- над 120 златни накити и монети в дървено сандъче със сребърни обкови. По византийските монети се датира, че съкровището е укрито в средата на Х в., вероятно при опустошаването на Преслав от киевския княз Светослав през 969 г. и превземането на града от византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. Съкровището е от женски накити, които вероятно са били дар на царица Мария при сватбата й с цар Петър.