Показват ли телевизиите реалността?

В сутрешния блок на Нова ТВ вчера двама  медийни експерти - Георги Лозанов, шеф на СЕМ, и проф. Орлин Спасов, директор на фондация "Медийна демокрация", съобщиха, че българите предпочитат телевизията като източник на информация пред интернет и пресата.
Хайде да видим защо. Каква е тайната на "привличането"? Човек едва се е родил, и вече е готов потребител на новини. "Шапките" - звуковите заставки на новинарските емисии, за хората са същото, каквото е звънецът за кучетата на Павлов. Чувайки ги, организмът ни се готви да поеме поредната порция "овкусена" виртуална реалност. Мислите, че е пресилено? Не бързайте.
Според проучване на агенция "Сова-Харис", направено през периода 21-28 октомври 2013 г. и обхващащо 1% от населението на страната над 18-годишна възраст, всеки втори пълнолетен в България гледа телевизия между 1 и 3 часа дневно. 80% от българите гледат телевизия всеки ден, а едва 3% застават пред малкия екран веднъж седмично. Над 81% от сънародниците ни го правят, за да се информират от новинарските емисии, а 84% са отбелязали, че телевизията е част от обществения живот. Стресиращата зависимост се потвърждава и от данните на европейската социална служба, огласени по бТВ в началото на декември 2013 г. Според тях

българите сме първи сред хората от 30 европейски държави по престой пред телевизора

Повече от 3 часа пред него в делничен ден прекарват 43% от сънародниците ни. За Европа средната стойност е 8%.
Как телевизията и новините се превърнаха в чудовището, завладяло съвременния човек? В какво е силата им - в истинността, мъдростта, новостта? Или в ефекта на постоянното присъствие? Не. Те задължително предизвикват емоции и в това е тяхната тайна на успеха. От необятния информационен поток се избират отделни микрочастици и се обявяват за важни и значими за хиляди хора. Кое е по-важно - взривът в склад за боеприпаси, верижната катастрофа на магистралата или промените в данъчните и осигурителните закони? Поредният задграничен воаяж на политици, новата археологическа находка или боят между тийнейджърки в училище? Важно е

онова, което ще предизвика мигновена емоционална реакция

- смърт, катастрофа, разрушения, природни стихии, несправедливост, жестокост, скандал.
Лъвският пай на ефирното новинарско време е посветен на това, зрителят да бъде акуратно плашен, нервите му да бъдат "гъделичкани" и "опъвани", а чувствата провокирани. Вперилият поглед в екрана системно, последователно и настойчиво е настройван срещу "лошите" в подкрепа на "добрите". Неусетно за него. Почти без да го съзнава. Кои са "лошите", а кои "добрите", не избира той. Пък и те взеха да сменят местата си. Особено по нашите земи. Това може да занимава моралистите, но за новинарите друго е важно - поддържането на висок емоционален градус.
Пределът на човешкото непроизволно внимание е 20 минути. Преди да бъде достигнат, от екрана вече призовават: "Останете с нас", "Не сменяйте канала", "Не посягайте към дистанционното". Ако зрителят е безразличен или реши, че му е скучно, рискът от "бягство" при конкурентите е огромен, а това не бива да се допуска. Колкото повече зрители не откъсват очи от екрана, толкова по-висок е рейтингът. Щом рейтингът щурмува небето, приходите от реклами растат и кръгът се затваря. Малките "апокалипсиси" - катастрофи, скандали, природни бедствия и жестокости, следват едни след други така, че и дъхът, и мисълта спират. Лежейки на дивана, вперил поглед в екрана, зрителят има усещането, че държи пулса на новините и случващото се. Но греши. Ръката просто стиска дистанционното, което владее съзнанието му.

Преглед на анонсите на централните вечерни новинарски емисии

през отминалия януари на трите най-гледани телевизии БНТ, бТВ и Нова ТВ потвърди усещането за новините като калейдоскоп от катастрофи. Традиционно това са три топ-новини, съобщени с по едно експлозивно изречение. Най-често използваните думи в този своеобразен акцент, имащ за цел да "грабне" вниманието на зрителя, са: "катастрофа" - зловеща катастрофа, демографска катастрофа, верижна катастрофа, смърт при катастрофа; "убийство" - брутално убийство, убийствен студ, показно убийство, граната уби двама; "скандал" - скандал с лидера на "Атака", скандал заради паркинг в Пампорово, нови политически скандали, скандалният Бисер Миланов, ново скандално пътуване. В случай, че това не е достатъчно за привличане и задържане на вниманието, има "бонуси" като: "грипна епидемия", "зараза", "жертви", "бедствие", "земетресение".
Най-апокалиптичните януарски новинарски анонси звучат по следния начин:

БНТ
4 януари: Жена и бебе загинаха на жп прелез край Карлово, шофьорът преминал при сигнал за идващ влак. Мъгли предизвикаха верижни катастрофи в страната. Снежните бури блокираха стотици по пътища и жп линии.
23 януари: Ново скандално пътуване на депутати, този път до Тайван. Може ли посещението им да създаде проблеми в отношенията ни с Китай. ЕК дава България на съд за незаконни сметища. От екоминистерството заявиха, че не са изненадани, процедурата била от 2012 г. Тежки преговори за Сирия при закрити врата.
бТВ
24 януари: Сняг и студ, зимата се завръща. 3000 снегорина в готовност. Грипната епидемия се разраства, още градове с извънредни мерки. Центърът на Киев в дим и пламъци, какво се случва в Украйна
29 януари: Ново снежно бедствие в Североизточна България. В Родопите - серия земетресения. Президентско вето върху закона за лекарствата. БСП и АБВ втвърдиха тона с обвинения за мракобесничество и шизофрения.
Нова ТВ
21 януари: Грипна епидемия. Във все повече райони затварят училищата. Какви са симптомите и как да се лекуваме. БСП с ултиматум към Г. Първанов, ще изключат ли от партията бившия президент. Смърт при катастрофа - защо родителите на убито момиче се притесняват, че няма да има наказани.
27 януари: Бедствие - Северна България е блокирана от студа, ледена висулка едва не уби жена. Митинги "за" и "против" обсадата на СУ - престъпление ли е окупацията. Зараза - грипът превзе още няколко града в страната.

Не си мислете обаче, че щом в анонса няма добра новина, такава отсъства и от емисията. Напротив. Има. Вярно по една-две, най-много три, но са така затиснати от бедствията, катастрофите и скандалите, че зрителят, дори и да ги забележи, след прогнозата за времето вече едва ли си спомня за тях. Ето как се случва това. 

4 януари, БНТ
Добрата новина е десета поред и се появява след информациите за антиемигрантските настроения срещу българи и румънци във Великобритания и Германия, ниската раждаемост, демографските проблеми, намалялата продължителност на живота и застаряването на населението, протестите пред парламента и на тютюнопроизводителите. На 21-вата минута от емисията, след като зрителите са омаломощени от апокалипсиси, от екрана им се съобщава за честването на 136-ата годишнина от освобождението на София от османско иго. След нея има репортаж от Лопушанския манастир, от който става ясно, че светата обител е приютила сирийско семейство, и кадри от Харманли, разказващи как сирийските бежанци сами са направили училище за децата си и им преподават математика и английски.
29 януари, бТВ
След новините за готвен нов вот на недоверие срещу кабинета, коментари по разцеплението вляво, земетресението в района на р. Въча, затворените 500 училища в страната заради грипа, чакащите шофьори на ТИР-ове на Дунав мост, липсата на ток в района на Айтос, на 18-ата минута се промъква информация за това, че подобряване на услугата топлоснабдяване и закон за индивидуалните фалити са в законодателната програма на управляващите. На 33-ата минута като 19-а новина зрителите научават, че крайбрежието около съборената резиденция "Златна перла" става част от геоложки маршрут, а също и че 10 геоложки маршрута ще показват непознатата страна на Странджа. Почти в края на емисията, на 35-ата минута, се съобщава, че на този ден се навършват 249 години от първия препис на История славянобългарска, направен от Софроний Врачански. Репортаж от Народната библиотека показва преписа и една приписка, направена от автора му. В нея той съобщава датата на завършването му, споменава за срещата си с Паисий и проклина онзи, който дръзне да открадне книгата. 
21 януари, Нова ТВ
Макар анонсът да е катастрофичен и новините да започват с темата АБВ и БСП, минавайки през Патрашкова, флашки, СРС-та, доклада на ЕК за напредъка, скандал с репортери на Алфа ТВ, грипната епидемия, историята на 9-месечно бебе, чакащо пет часа линейка, като 8-а новина в 13-ата минута между другото се съобщава, че за 2013 г. са намалели произшествията с пешеходци на пешеходни пътеки в сравнение с 2012 г. Тази информация обаче "потъва" на мига от последвалите репортажи за по-високите цени на билетите в БДЖ, незаконните мини в Перник, нелегалните микробуси, проблемите в Украйна, Сърбия, Сирия, протеста на тютюнопроизводителите. Така до 29-ата минута, когато като 21-ва новина се съобщава за предстоящото обновяване на градската среда на София и за 39-те проекта, които участват в състезанието. Следва репортаж от Бабинден в Русе, а после репортажи: САЩ - президентското семейство, делфини, сагата "Междузвездни войни". За финал - разказ на тема "Кои мъже са най-добрите любовници".

Победите на тенисистите ни Григор Димитров и Цвети Пиронкова в престижни международни турнири бяха единствените, които провокираха телевизиите да започнат централните новинарски емисии с добри новини. Не могат да се похвалят със същото внимание учениците, спечелили медали на международните олимпиади по математика и физика. Техните победи не само че не влязоха в анонсите като значими и важни, те дори не бяха маркирани като случили се. Все едно ги няма.
През първия месец от годината имаше общо две емисии с изцяло добри новини - по една на БНТ и бТВ. Ето как изглеждаха те:
 
БНТ, 16 януари: Вече има клинична пътека по радиохирургия. 9 години затвор за таксиметровия шофьор, убил двама на Цариградско шосе преди година.
бТВ 19 януари: МВР с нов план да бори битовата престъпност. Аптека във всяко населено място. Епископ Серафим е новият неврокопски митрополит.
Поне една добра новина в анонсите на централните си емисии за целия месец имаха БНТ - 7 пъти, бТВ и Нова ТВ по 5 пъти.

Дори да си казваме бодряшки, че не ни засяга онова, което чуваме и виждаме на ТВ екрана, в действителност негативните послания ни влияят, при това много по-всеобхватно, отколкото можем да осъзнаем и да си представим. Според мнението на трима преподаватели от Софийския университет (виж каре) апокалиптичните новини ни обезчувствяват, отнемат социалната енергия на обществото, насаждат страх и в крайна сметка ни карат да се радваме едва ли не на това, че сме живи. Учудващо ли е тогава, че българите сме на последно място сред европейците по лично щастие и на 13-о място отзад напред сред общо 156 страни по света, където ни нарежда вторият годишен доклад (2012 г.) за световното щастие, изготвен от Института за Земята към Колумбийския университет по поръчка на ООН. Ако се питате има ли начин да се спасите от депресивните новини, да, има. Просто спрете телевизора. И почетете книга.

Проф. Людмил Георгиев, психолог:
Българската национална психика изначално е склонна да интерпретира действителността през призмата на негативните оценки. Парадоксалното в нашия случай е това, че българската общност е склонна по безкомпромисен начин да оневинява себе си и да вменява винаги вина на другите за собствените си неблагополучия. Нещо повече, споделянето на апокалиптичните визии за света и хората не само изобщо, но и във всекидневието, някакси освобождава хората от необходимостта да мислят личната отговорност за собствения си живот. Липсата на устойчиви положителни ориентири за бъдещето както на личността, така и на общността, прави националната психика податлива на негативни и изобщо на апокалиптични внушения. Драмата е, че подобни представи се възприемат дори с особена радост, тъй като скептичното и негативното сякаш са призвани да обясняват и доказват собствената ни невъзможност да сме субекти на личния и общностния ни живот.

Проф. Силвия Минева, философ-етик:
Скандали, катастрофи и бедствия се случват всеки ден, както у нас, така и по целия свят, и в този смисъл те не са нещо екстраординарно, за да заемат първите места в новинарските емисии, освен ако мащабите им не са толкова големи, че последиците им да засягат голям брой хора. Стремежът на всяка цена да се привлече и задържи вниманието на медийната аудитория води до подмяната на новините с "жълтини", при която баналното, локалното, временното и в крайна сметка - маловажното, се представя като новина, въпреки че няма характера на събитие, т.е. не засяга нито живота, нито съдбата на мнозинството, което е в положението на пасивен и напълно безсилен наблюдател. В резултат като "новина" ни се предлагат информации от най-различен порядък - от сводката на МВР за пътно-транспортните произшествия до битови престъпления и всякакви инциденти. Честото преекспониране на подобни "новини" води по-скоро до занижаване на чувствителността на хората към катастрофичното и към реалните рискове, като ги привиква към "страшните истории", така че накрая да не могат да различат важното от маловажното, новината от нейната медийна симулация.

Доц. Мария Пиргова, политолог:
Апокалиптичните новини са разработени психологически модели за раждане на страх, ниско самочувствие, безпомощност и агресия. Нашите новинари твърдят, че така новините са продаваеми, гледаеми. Това не е вярно. Германският и френският модел новини е обратен. Криминалните новини са в отделно предаване. Новинарските емисии се занимават предимно с икономически теми, със социалните събития в обществото, с това какви иновации има в производството, къде има положителни примери, които могат да стимулират хората за трудова изява. Електронните медии са насочени към поддържане на тонуса в обществото за работа. При нас, както е много често в Латинска Америка и в САЩ след 2001 г., на преден план излиза отрицателната новина. Тя сковава, води до страх и до това, че човек започва да се задоволява с много малко. Когато видиш няколко катастрофи и си кажеш: "добре, че аз не съм сред тях", ти днес си доволен, независимо че си гладен и си на студено, но поне си жив. Това убива социалната енергия.