Покаяние за миналото

Младите и следващите поколения трябва да знаят истината, за да не стават лесна играчка за днешните политически играчи... Не става въпрос за мъст, а само за покаяние. А на практика и за пълно отричане на всичко добро от миналото. На пълна амнезия относно някои положителни страни на това минало. Поне така ни съветва и премиерът, два пъти в оставка и лидер на най-голямата  проевропейска десноцентристка партия в България чрез страничката си във фейсбук...
Няма как обаче да няма и носталгия към миналото, за което трябва да се припомня на младите и лесните жертви на политическите играчи... Затова си спомням носталгично и мило и за помията и прасето в Банкя, за филиите с мас, за отличниците от миналото, за училите в Школата в Симеоново, за лошия материал, за това как се става набързо и генерал в България, как простият се разбира с простите и те гласуват безропотно за  него, как едните внуци на хората от миналото са добри, а другите трябва да бъдат заклеймени и да не им се дава повече никога власт, как едните бивши комунисти и социалисти стават за министри и депутати, а другите - не...
Но това не е мъст, а само покаяние... И да припомняме още как "народът" въстана срещу поискан един милиард заем и си траеше при взимането след това на двайсет милиарда дългове... И това се наричаше справедлив и прозрачен диалог, активен диалог с гражданското общество. Това беше очакван отговор на неговите "мечти" и съкровени очаквания.
Така тихомълком 1 февруари от деня на Трифон Зарезан стана деня да "зарежем" хората, между които са служители и сътрудници от Държавната сигурност, да отворим отново темата с досиетата и доносите, наричайки го и ден на признателност и почит... Обявявайки го за ден за поклон пред всички жертви на тоталитарния режим... А най-голямата жертва измежду тях се оказват и хора като Бойко Методиев Борисов, Лиляна Павлова, Данаил Кирилов, Менда Стоянова, Методи Андреев, Цецка Цачева, Десислава Атанасова, Мартин Димитров, Петър Славов, професор Вили Лилков, Иво Инджев, Илиян Василев, Цветан Цветанов, Росен Плевнелиев, Меглена Кунева, Кристалина Георгиева, и поне още два пъти по толкова знакови личности на днешното гражданско и политическо общество. Ако не беше тоталитарният режим, те въобще нямаше да съществуват във вида, в който ни се представят и управляват в оставка и в опозиция страната ни десетки години...
Покаяние дължим и за такива като тях. И поклон, ако наистина се приемат и за жертви на "престъпния" комунистически режим... Всъщност, може би наистина е бил престъпен, дявол да го вземе, щом са се пръкнали в него такива и толкова справедливи, прозрачни, далновидни, волеви и достойни политици! Покаяние и поклон!