Похвално слово
/ брой: 97
Георги КОНСТАНТИНОВ
Сабя разсичаше нашите корени.
Вдигахме щитове - книги разтворени.
Огън събаряше портите букови.
Но сред пожарите сричахме буквите.
Родови хроники криехме в пазвата.
Нямахме тронове. Имахме азбука.
И до пищовите в робски въстания
носехме своите свети писания.
В кървави мигове Бог ни забравяше.
Книгата винаги сила ни даваше.
Тъй сме надвивали тъмно безродие
с вас - брате Кириле, брате Методие!