Поход за справедливост, солидарност и развитие

Чавдар Стоянов
юрист, д-p по европейско и международно право

Финалната права на предизборната кампания за парламентарния евровот 2014 разкрива окончателно цялата истина за родната ни политическа действителност в момента - липса на сериозен и автентичен дебат за бъдещето на Европа и мястото на България в изключително динамично променящата се обстановка, стряскаща демагогия и бликащ популизъм, които се проявиха особено силно на фона на като цяло вялата кампания. Социологическите проучвания от последните дни ясно показват плавно увеличаване на подкрепата за левицата, наличие на електорален ресурс в коалицията около Николай Бареков и възвръщане на част от доверието към парламентарно представената партия "Атака" - най-вече заради откровената и естествена проруска позиция, която тя категорично зае по събитията около преврата в Украйна.
   
Десницата напълно се е изчерпала

в нея сякаш няма нормално политическо възприятие на събитията, липсва енергия и увереност, не се усеща абсолютно никаква близост и съпричастност до проблемите, пряко засягащи всеки български гражданин. Затова и отказът на ГЕРБ да дебатира за политики и да разгърне идеи за бъдещето на страната донякъде бе очакван, но и показателен след почти 4 години антисоциално управление на колапса и ограниченията. То увеличи безработицата и изкара хората на улиците в битка срещу монополите.
Безспорно избирателят няма да бъде заблуден - на 25 май той ще направи безпогрешно своите изводи и заключения, изненадвайки крайно неприятно вгледалите се в собственото си оцеляване десни лидери, олицетворяващи кризата и статуквото. Те не носят промяна, лишени са изцяло от възможността да реформират дори себе си, разчитат единствено на антисоциалистическия вот и

инерцията на противопоставянето

В още по-голяма степен това важи за фалшиво обединените отломки от т.нар. стара десница, уж "споена" в името на хората, но в действителност разнасяща мириса на нафталин и останала запечатана в овехтелите спомени на реститутите, населяващи жълтите павета в центъра на София. За тях през годините на прехода бе присъща сектантската сплотеност и излъчваната агресия на патологично озлобени хора, припознали се като демократи и живеещи с манията за пълен монопол над "истината" - както само те си я разбират. По презумпция са русофоби и с удоволствие поругават паметници, но като обикновени политически егоисти вече е крайно време да осъзнаят, че след 25 години в мъчителен преход истината за грабежа ги изпраща безпощадно в историята. След време учените историци, ще могат безпристрастно и обективно с методологията на научното изследване да оценят качествено и пълноценно тяхната безспорна и водеща роля за ужасяващото разграбване на България.
    Апелът ми на гражданин с активна обществена позиция преди този наистина съдбовен избор е отправен изцяло към левите и неутрални избиратели. Всички ние сме длъжни

да осъзнаем важността на момента

Не слушайте фалшивите "пророци", не се обезверявайте - няма основания за тревога, днес в общественото пространство не витае усещането за изборни фалшификации, а хората свободно заявяват пред социолозите в подкрепа на кого ще упражнят конституционното си право на избор. Страхът се изпари, отмина цяла година в драматичния поход за връщане на политическата нормалност, изключително важно е да не се допусне реабилитация на авторитарния стил на управление.
    Ето защо е необходима максимална мобилизация. Всички, които еднократно или винаги в годините на прехода са подкрепяли левицата, са необходими с вота си повече от всякога за победата. Всеки глас е особено ценен в похода за справедливост, солидарност и за изграждането на социално ориентирано общество. В сегашната ситуация не може да се проявява нито пасивност, нито незаинтересованост. Няма място за съмнения, съществуват остри социални противоречия и се води битка срещу дясната политика на авторитарно управление, реваншизъм и дестабилизация, която за 10 години успя да донесе непоправими щети дори на "европейската мечта". Тя вдигна завесата и отвори широко вратите за ксенофобията и евроскептичните
    настроения.
    Левицата многократно е доказвала, че успява да се сплоти в трудни мигове и да мобилизира максимално своя потенциал и енергия. Тя се възражда, променяйки се, в което е и силата й. Днешната левица е актуална и динамична, привлекателна е за все повече млади хора, заслугата за което е на цялото ръководство и на лидера й, олицетворяващ по-младото поколение от политически водачи, заложили на общоевропейската промяна в ПЕС.
Социалистическата партия

притежава кауза и има шанса

да е първа политическа сила в предстоящия вот. Правителството разкрива нови работни места, а българите няма да приемат поредно орязване на доходите, станало емблематично за дясната политика. Не са необходими предсрочни парламентарни избори, хаос и безвластие. Именно неутралните български граждани пред урните на 25 май ще трябва да избират между диалога и противопоставянето, между разума и реставрацията. Убеден съм, че те ще направят своя верен избор, предпочитайки управление на стабилността и икономическия растеж, установяване на правов ред и зачитане правата на човека, отхвърляне на полицейщината, насърчаване на инвестициите и последователни усилия за повишаване на доходите.
Кампанията на левицата го доказа - динамична, искрена, без демагогия и излишни обещания, активна, насочена към всички региони на страната и към различните възрастови групи от населението. Тази кампания успя да внуши, че апатията не е изход. Затова и българските граждани ще оценят по достойнство политическото поведение на солидарност и нормалност. До победата на 25 май остава само една стъпка - гласувайте!