Поезия

Чавдар Добрев е роден в Ямбол. Завършва висшето си образование в Будапещенския университет. Дълги години работи в Института по изкуствознание при БАН. Професор, доктор. Публикувал е хиляди статии и има издадени над 40 книги, между които "Реализмът на Вахтангов", "Лирична драма", "Забранените плодове на познанието (Емилиян Станев)", "Всекидневният Леон Даниел", "Еретичният ерос", двутомникът "Ранено време"; поетичните книги "Окосена болка" и "Възхвала на разума". Предлагаме на читателите цикъл от най-новите стихове на писателя.

Сцена

Всичко успя да вземеш
от живота -
дори и смъртта,
ненаситнико властен.
В подземията на ада
вече си построил
заводи за балагани.
Вчера прехвръкна оттам
искряща душа,
тя разказваше
как си вдъхнал на ангели
сладострастни копнежи
и си направил целомъдрени
развратните дяволи.
Как си окичил
библейската ябълка
с грехове;
и под тях вездесъщата
Ева бленува
за своя Ромео.
Сатаната си впрегнал
в ролята на добрия
монтьор да поправя
на епохите времето.
Всички ангели маршируват
в стъпката
на Владимир Владимирович,
с копия заети от земни двойници.
Всички опашати звезди
пеят осанна
на земния свят.
И сред тях
ти -
     лъчистия,
           шутовски смешния
преписваш Шекспир:
"Цялата вселена е сцена".


Плет

На Леон Даниел

Колко е просто:
ще разградя двора,
ще продам къщата
с нейните тайни и клюки.
Ще застана разгърден
пред новите господари...
И светът ще стане прекрасен.

Колко е просто:
ще дойдат други господари,
те ще издигнат нова ограда
за къщата и нейните клюки,
за тайните, заключени
с катинар...
и за пространствата на свободата




Операция


На Богомил Райнов

Тази нощ трябва да се оперираш.
Саморъчно.
Водата в чайника вече завря.
От прозореца ледена птица
се мъчи да влезе във стаята,
на камфор вмирисана.
На масата неразтребена
угарки димят.
Сърдечните клапи май се поразхлабиха,
бузите ти са жълти като на мандарин.
Хайде, започвай. Не се колебай.
Отрежи старите си пътеки.
Заший протритата кожа на спомена.
И върху всичко, което боли,
посипи антисептична отрова.
Утре ти ще си здрав.
Сигурно.
Може би.
Здрав.
А сега, другарю главен хирург,
на работа.


* * *


Хлябът трябва да се заслужи.
За трохи да се бориш -
               е жребий на пес.
Сто мундира са като сто еполета
в мавзолея на ненужния вожд.
Сто похвали са звън от монета,
подхвърлена на слуга.
Никой няма браво да каже
на мравката, сторила път.
Но и ласка няма да срещне
самопредалия се преди разстрел.
По-добре преварвай зората
и атакувай човешката свяст.
Милост не чакай.
Милост в немилост бъди.


Зад сините хълмове


На Петър Анастасов

Ако потрябва някога да умра
за другар и за дело,
ще тръгна към ешафода като първокласник,                              

               който срича родния си език.
Уплашено ще гледам
да избягам през тухлената ограда,
ще чакам до последния час като стара мома
щастливото разрешение.
След това бавно ще се простя с децата си
и със звездите,
за пръв път ще стана поет
с неврастеничната последна цигара,
хининът ще прояде язвата,
и за смелост пред другите,
и за утеха на моето чувство за вярност
ще кажа тихо две строфи, банално известни -
за идния Ден.


Връстници


В реката на живота се изкъпахме,
а чисти ризи не облякохме.
Със славеите се надпявахме,
но те отминаха натам,
и изгревите ги дочаквахме
от страх,
че залезът ни дебне.
В останалите дни
               скъпернически зашифровани,
да бъдем истински
във верните слова,
тъй както бяхме истински в лъжите.


* * *

Когато угасне звезда,
умира човек.

Тази нощ цялото небе потъмня...


* * *

Звездите са толкова далече,
че ми се поиска с ръка да ги докосна.

Допрях ухо до близкото дърво -
зелени сокове шумяха и нещо спореха
за земните закони.


Остаряване

Тревожи ме остаряването.
Не закона.
Слонът сам се влюбва в лобното място.
Побелелият вожд печели конкурс
по автоканибализъм.
Вавилон - бабата, която снасяше златни яйца -
скимти от подагра.
Казват, че и зората от засада
изрязва последния кръг на луната.
Следователно,
всичко обречено ще трябва да се измита.
Палачът, уморен от наднормено бреме,
се връща вкъщи за залък любов и утеха.
Тревожи ме остаряването...
Поданикът целува лапа на придворната котка,
евнухът замества съпруга с успех,
цъфти търговията с атомни клетки.
Палячо увисва там върху мрежите.
Той търси опора на всяка цена.
Дори в динозаврите.
Динозаври, мили,
някога бяхте чудото на природата -
небостъргачи на природата.
Сега доказват, че сте изчезнали
след биомутации, катастрофи...
А вие просто се уморихте
да бъдете млади!


* * *

Зная, че си отивам
от тази земя,
а кръвта се бунтува
и тревата зове,
скритият кошер
в дънера ме ласкае.

Колко просто е
да кажеш не.
Колко трудно е
да останеш.


* * *

От дълго гледане към слънцето,
той ослепя.
Наградиха го с очила -
да скриват мъртвите зеници.

И с буквар -
да срича с пръсти
стихотворния ред
за слънцето, което изгрява.


* * *


Всичко може човекът -
да засее браздите с омраза,
да срине земята,
да убие човека дори.

Но ще може ли той
да извае света
от реброто адамово?
И от тичинката на едно водорасло
да откърми надежда?