Поезия

Илиана ИЛИЕВА е родена на 8 април 1969 г. във Враца. Завършила е руска филология и история в СУ "Св. Климент Охридски".
Автор е на стихосбирките "Жабешки скок. Тристишия, хайку, танка", "Ти, който хакна планетата", "Пента и Пижо" (етнохайку на северозападен диалект). Наскоро излезе от печат нейната четвърта книга със стихотворения "Говорещите руни на реката" от  издателство "Захарий Стоянов", илюстрирана с детайли от картини на Росен Рашев-Рошпак.
Носител е на първа награда от Националния конкурс за поезия "В полите на Витоша".

Снежен плаж

Вода и пясък, пясък, сняг - вода.
От памтивека пътят си тече.
Накрая чайка, гълъб и врабче
отпиват глътките му свобода.

А после? Литват горе - без следа.
След тях - отново девствено и диво.
Аз, ако стъпя, знам, че ще се срива
и сняг, и пясък - сякаш съм беда.


Броене на стадата преди сън

Такава суша стегна ме - дълбока -
че пътят ми нацепи се на букви.
Начупваха се всичките посоки
и аз се питах в хаоса им - тук ли
стадата прегладнели ще пладнувам,
от трън на глог, на паша по чукара?
А Господ на небето спря да чува,
та дъждовете дойни да подкара.

Денят над мене суркаше високо
чергилото, от жупел прегоряло,
като че ли не бяхме харна стока
и преходът ни може да е ялов.
Но после се отметна и отдръсти
от съвест ли, от що? - се сгромоляса,
а ние взехме с радост да се кръстим-
че преди нас небето каталяса.

Ала не би - то имало да връща
за помислите думи на порои -
на всеки кър и поднебесна къща,
на нищи, на блажени, на герои.
Така се умълчахме надълбоко -
от крайностите пътят се разнесе.
Дали ще схванем дума от потока,
или ще се намерим в сън и песен?


Глобален гладиатор

Сега светът е постмодерен колизеум.
Народите са гладни, юродиви гладиатори,
но някои все още само гледат -
без хляб предъвкват яловите зрелища.
Уж всеки знае кой е императорът,
но никой името му не зове -
кой призовава името му всуе?
Той ни е брат, другар, спасител,
той винаги е пурпурен и прав -
особено щом стъпим на арената -
в свещената обител под краката му:
за да воюваме за свободата,
за да я вземем - шепа кръв - от пясъка,
да загребем живота на съперника -
тъй робски предан само на смъртта.
Един след друг се спускаме към центъра -
по-близо, все по-близо до геройството,
все по-изпосталели за победата
и диви - както нивгаш досега.
Пропадаме към онзи миг падение,
когато ще ни тласне силно славата
току пред взоровете на милиардите,
ще ни забие в паметта на пантеоните -
на вечните, но смъртни имена -
към късите възторзи на владетеля...
Докато за последен път гръкляните
изхрипат - Ave! -
и премълчат - Защо?


Пред иконата на телевизора


Вечер оглеждам се в медийното огледало -
българка, циганка ли съм?
Американка?
Мир на деня ми -
забравям какво съм пощяла.
Дума след дума в ухото ми се таралянка.
Що не съм дива, до крайните долни предели?
Пък да забравя езика си, върло отечествен?
Вечер съм вечно виновна за капката смелост,
че съм избрала и днеска да бъда човечна.
Ни по света, ни у нас съм.
Аз съм илюзия?
Ех, новина, ти си втората моя лъжа.
Първата е, че живея,
а не се изхлузвам,
между възторга и правото да тъжа.

Родословие

Моят град е с много дълго име -
като на герой в арабска приказка -
с габър в центъра на градското гъмжило,
със пустинни рози на стрелбищата,
от които карнавалите извират.
Моят град е с много дълго име -
с шадравани от липи и окарини,
от акации, които си говорят в морскосиньо
с херувимите и демоните на Коелю и Пучини,
но заспиват с раковини под сърцето.
Моят град е с много дълго име -
със завои от звезди по безистените,
във които пият Бротиган и Брегович
и записват по едно парче за непростените-
да четат и слушат сутринта себичните.
Моят град е с много дълго име -
с тротоари от дъжда на Леонидите,
с пещери между тирета и съгласни -
кретащи фрагменти от забравени понятия
и езици на глобални днешни властници.
Моят град е с много дълго име -
бавна ласка с десет пръста в двора,
през които зимният Чайковски
взира се в комина на Вивалди
с бяла завист до дълбока пролет -
докато оградите от Синдзян до Париж ,
навръх Гергьовден,
зашумят и пукнат от глухарчета
и други мои двойници.


Говорещите руни на реката

Жълтата река през мен потече -
хищно хлътна в моя тих бял Дунав.
И усетих - древните предтечи
сякаш идат, за да ме целунат.

Не като дете, а като майка,
не жена - а спомен за светиня.
Дух да сучат, а душа се вайка -
как от мен самата да замина.

Болка ми е каменното ложе,
градове грамади съградило.
Степ горена колчем се тревожи -
гордо млъква конското ми било.

Гръм кове подкови по скалата,
слънчевата ритла дракон кърши,
ястреб първи славеи премята -
докато със песента се свърши.

Щe останат срязаните руни
върху урни и небесни плочи.
Да си дойдат в моя тих бял Дунав,
докато през мен кръвта клокочи.


Вятърът на измамата

Ни хлябът хляб, ни сирене от мляко.
Кой вятър до измама ни довея?
Не знам какво нататък ме очаква,
но хич не ми е вкусно да живея?

Надеждата налива свидни пити
в нетрайните килии на пчелина.
Но толкова горчилки са изпити,
че иде ми и аз да си замина.

Да спра в дъха на песен или притча,
на спомена в душата пещериста.
Ако при мен лъжата не дотича,
аз ще повярвам, че живях на чисто.


Целувка

Безсловесно те гледам и мълча до забрава.
Тази тиха беседа сладък миг обещава.
И полека се спускам - като пух от глухарче -
върху твоите устни... и замирам, макар че
да вилнея ми иде - лятна буря, стихия -
докато ме разпридаш, аз пък тебе да пия.
Да те вдишвам дълбоко, докато те запомня -
като вярна посока по земята огромна,
за да знам, че те има, докато още дишам,
или стана незрима, или ти си отишъл
в най-дълбокото мене и на дух те посея -
моя обич неземна, слънчева Одисея.


Където се събират поетесите


Където се събират поетесите
и рецитират напористо и високо -
на мене ми е тегаво и стреснато
и ми се свръщат в думите посоките.
Уж ходя от любов и от разбиране
на техните вечерни рецитали,
а все едно съм без петак - дори за сирене -
и социалните пред мен са ги раздали.
Более бледото ми самочувствие,
докато плача нашироко между думите.
Какво изкуство, Боже мой, какво изкуство,
когато всички са ни взели чумите?
Ала не слушайте, четете - да ви слушам.
Добре че Господ ни създава между другите.
На мене просто ми дойде до гуша
от многото съпрузи и съпругите им.