Поезия

Велин ГЕОРГИЕВ е роден 1933 г. в с. Крупник, Благоевградско. Създател е на литературния салон "Старинният файтон". Организирал е и провел над 560 лирични срещи с поети, белетристи и литературни критици, на които е представил техни новоизлезли книги.
Автор е на много поетични и публицистични книги, сред които "Душа на кръста", "Лудница", "Кръчма", "Адски камък", "Шок", "Код", "Акт", "Видовден", "Файтонът с пегасите", "Белязано дърво", "Черна кутия", "Атавизъм", "Небесна колесница", "Анонимно човечество", "Време за апостоли", "Обърнати върхове" и др.

Седемстишия

...

Сам на себе си Поет
Ненапъден но изоставен
на бунището като нищо
Все още жив все още здрав
Да пуска корен да цъфти и връзва
Птици да вият гнезда в короната
Неизкуствен за изкуството

...

Стихотворението ще се опита
да се покаже истинско
без стари атрибути
голо като нерв
пред военна комисия.
Какъвто съм
Ще видят Те

...

Когато Господ бил зает
със Сътворението на света,
поетът още бил в проект,
но проговорил с половин уста:
Шериф, валия или кмет,
кому ще повериш властта...
Спокойно, казал. Ти ще си Поет.

...

Аз живея на бял облак,
кацнал на върха на висока топола.
Той е моят дворец поднебесен.
И когато дочуя SOS,
в миг се спускам отвесно надолу.
И спасявам в човешкото блато събрата.
После скачам обратно на тополата.

...

Аз съм като камък във река, дали
не минава по брега Роден
и за мен сега да се досеща...
Или е Шагал... А може и с Дали
нищо чудно тук да има среща...
Трябва някой с нещо да ме раздели.
А реката-време тихо ромоли.

...

Минавам със текущия живот.
Не виждам изпращачи, посрещачи.
И няма на кого да викна Е х о о о...
А на деня от жицата високоволтова
внезапно бяла мълния изскача.
Превръщайки на факла мойта дреха,
сърцето ми прониза с огнен болт.

...

Космосът скърца вълчи зъби.
Голямата мечка ръмжи.
Но аз съм тръгнал за гъби.
Звезден лъч погледа ми държи.
Преминавам дълбоко ждрело.
А над мене кръжи едно НЛО...
Приказката ще продължи.

...

Пак е Сирни Заговезни...
Хайде, ти си, поезийо.
Прескочи този огън... И оня...
По-високо... Крилете на коня
са криле на пеперуда...
Тук е твоята Аполония...
Сирни Заговезни е чудо.

...

Четат ми се хубави стихове.
Щом трябва - ще ги напиша.
Макар да съм сам, други няма...
Но, Господи... хората сприхави
ме вкараха в дупката миша...
Поне да сме станали двама...
Адаме, къде си, Адаме...

...

Помня, че се срещнахме някога.
Бе в пустинята някъде.
Бяхме тръгнали един към друг...
Помня, че за миг се докоснахме
със ръце пеперудени, без разминаване...
Точно тук свършва всичко.
Само пепел след Огъня.

...

Някъде над Добруджа и Тракия
ти се движиш по ръба на мрака.
Накъде си тръгнал като сомнамбул.
Бос като Христос... Но си под булото
на зората... Ден новороден...
Слънцето нахлупваш като таке.
И се спускаш в своите владения.

...

Ти се поддържаш с лекарства.
Ето го твоето царство -
бяла страница с бяла
лястовица в безбрежната пустош.
Ти се ослушвай - дано е запяла,
в гласа й е твоят спасителен цяр...
Бяло царство... Ти - белият цар...

...

Когато умира човекът
и кучето му умира.
А двете души се събират
и хващат номадска пътека
към някакво близко далеко.
А звездното стадо натирват
във друг заднебесен егрек.

...

   Писането на стихове е занаят, професия.
                        Валери Петров

Стихове се пишат всеки ден.
Но висока поезия - рядко.
Тя е друг феномен.
Тя е с друг заряд.
Тя е повече от заря.
Според мен.
Маестро, благодаря.



Бележка на автора:

Не защото съм на 77, не. Към кратката форма на седемстишието съм поглеждал и по-рано, но сега то е моята мярка в мерена реч... Седемстишието свързвам и със седемте дни на Сътворението, и с прелестта на дъгата. Седемцветната дъга е най-съвършеният химн на химията. И под нея е моето място за песен.