Поезия

Илиана ИЛИЕВА е родена през 1969 г. във Враца. Завършва НГДЕК "Константин-Кирил Философ", руска филология и история в СУ "Св. Климент Охридски". Живее и работи в София. Автор на книгите с поетически миниатюри "Жабешки скок", "Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни", както и на стихосбирката "Ти, който хакна планетата", номинирана в Първия национален конкурс за поезия "Усин Керим - Чепеларе 2010".


Песъчинка от зимния бряг

Хващам дългия влак
и в тунел листопаден се нижа,
докато някой ден ослепеят стъклата от скреж.
Есента ще е знак, спомен - капка плашлива и рижа -
върху белите релси на първия снеговалеж.

Аз ще бъда красива
с дискретната матова брошка,
докато някой ден не потъне с мен в белия сняг.
Хубостта ще е праг на реката, немолеща прошка -
ще изчезна и аз - песъчинка от зимния бряг.


Подземна река

Не, недей да ме караш да се гледам голяма и смислена.
Има толкова много навирени дамски капризи.
Остави ме на равно, там, където започва най-ниското -
нека чистият сняг е високо над моята риза.

Аз не ща да съм хълм, нито трън през очите на никого.
Има толкова много измами под миглите писани.
Остави ме на тихо, по-далеч от възторзи и кикоти -
та зениците мои да светят, от празното слисани.

Наречи ме мираж, назови ме водица под пясъка.
Има толкова вечни грамади, в гръдта ни затрупани.
Мога само веднъж да се видя голяма сред тясното -
в обичта ми към теб - недопита и недоизкупена.
 
Високо като хляба

Аз в твоя чест замесвам хляба дъхав,
духа му вая с верните си длани.
Сто пъти го въздигам - да пропръхне -
под помисли, от никой неразбрани.
Все тебе благославям и те гледам -
по бял и от солта и от брашното.
Светът край мен е ситата победа -
преглъща непознатото, защото
не те е вкусвал толкова насъщен
дори в най-бедните, в най-гладните години.
... и меся хляб в кахърни, грешни къщи -
пак в твое и неотменимо име.



Пречистване на пепелището

Как да ти пиша писмо за дъжда,
като през костите той се отлива?
Може ли калната сетна межда
да се запише в средеца на нива?
Как да говоря - удавница съща -
мигар съвсем се отучих да дишам?
Тътна, потъвам в темел - не на къща,
а на писмото, изпратено свише.
Как да те галя през пътища вити?
Ща да те стигна - лозница с ластари,
а се разплитам, оплитам, заплитам
в мисли за теб, от безсилие стари.
Как да ти пиша писмата си клети?
Хвана ли бримка от първата буква,
нищят ме нищелки - нищи куплети,
докато аз се разпуквам, пропуквам.
Само ела, ще ти бъда на шепа -
бяла, олекнала - чак да политна.
Свършвам без тебе - пепел нелепа.
Нека ме плисне дъждът, без да пита.