Поезия

Кръстьо СТАНИШЕВ е роден на 12 май 1933 г. в Бургас. Дипломиран филолог. Поет, преводач на поезия, автор за деца.
Първа книга с лирика "Лицето на света" (1960) - петнадесета: "Елегии" (2008). Издал е над четиридесет книги за деца и няколко десетки - преводна поезия от руски и немски. Първият пълен превод на Гьотевия "Фауст" (I, II ч.) е негово дело (1980). Превежда поезия предимно от немски (поети от ХVII до ХХI век). Отличаван е с български и международни награди за поезия, поетически превод и детска литература.

В памет

    На бургаския поет Николай Лайков

Поетите провинциални,
родени под добра звезда,
стаили стихове прощални,
угасват кротко, без следа.

Съзират свой венец от лаври,
уви, насън, но затова
те крачат - нежни динозаври -
без страх, със вдигната глава.

Те знаят: истинската слава,
че е посмъртна, в своя път
нехаят, щом ги приближава
подигравателно смехът.

Поетите провинциални
мълчат на бряг усамотен,
във техните очи печални
надежда виждам и за мен...



Метаморфоза

I

Пастирят свойто малко стадо връща,
от планината бавно слиза той,
а с него - и вечерният покой.

Картината е все една и съща:
пастир, и стадо, и покой, и ти -
свидетел, който гледа и вести.


II

Сред своята градина се изправяш
ти - странен образ на самотността,
разперено дърво наподобяваш,
треперещо с объркани листа.

Но този образ не е само поза,
а опит плах да се съединят
чрез поетическа метаморфоза
природата, небето и духът.



Събуждане

Дърво и цвете, ствол и стрък...
Събуждане изми съня,
че е затворен този кръг
от свобода измислена.

Над рухващия словоред
сега духовен дим вали...
Мълчи смутеният поет
зад сянката от символи.

Прикриваща неяснота
заблудно сам намята си.
Подобие на самота
нарича свободата си.



Обезлюдяване

Високо в планината, в пустошта,
мълчи селце с един-единствен жител...
Говори се, че нощем там прелитал
отчаяният ангел на смъртта.