Поетичната проза на Евстати Бурнаски

Георги Й. Георгиев

През 1957 г. в Държавно военно издателство излиза първата стихосбирка на Евстати Бурнаски "Песни по пътя". Тогава той е на 35 години. Последната му поетична книга, която получи наградата на Управителния съвета на Съюза на българските писатели, "Майка майчица", излезе през 2014 г. Тогава той беше на 92 години.

В последния ден на юли 2015 г. големият поет си отиде от Белия свят. В негова памет е и новото издание на прозаичната му книга "Личности и коне". Това е поетична проза, творба, създадена от талантлив, оригинален, чувствителен офицер, чието перо се движи от пулсиращо обичливо сърце.

За българина конят е не само красиво, но и много умно животно. Той е боен другар, основа на специален род войска, която има своя тактика и играе определена роля във вихрени атаки и контраатаки. Години конят е жива тяга на артилерията.

Своята военна служба младият офицер Евстати Бурнаски започва като ветеринарен лекар в бойно поделение на Българската армия. Той е завършил с отличие висше образование по ветеринарна медицина.

Ето защо създава книгата "Личности и коне". Това е талантлив прозаичен опит на доказал се поет. Тя е свидетелство за отминало време, но носи аромата, хуманизма на мъжете под пагон, които са готови със сабя и огнестрелно оръжие да водят бой с противника, нахлул в български земи.

Поетът ниже своята проза с обич към офицерите, войниците и техните бойни другари - конете от товарното артилерийско отделение в град Разлог. Това е далечното време на 1948 г., когато министерска заповед го изпраща в този гарнизон.

Днес живеем в друго време. Шеметно се развива техниката. Тя навлиза и в армейските поделения, но човекът, независимо от модернизацията и автоматизацията, си остава основен фактор в боя. Той носи душа на човек, докато не го измести робот. Негов движещ мотив е хуманизмът.

Читателите, които обичат поезията на Евстати Бурнаски, ще приемат и неговата проза от далечното време, когато в артилерийското отделение до човека е застанал и конят. Той също е боец. Майсторът на перото е изваял както образите на личности, така и поведението, характера, нрава на животните. Те са обгрижвани от боеца, сержанта и офицера и са негови бойни другари.

Вълнуващи страници е посветил на коня Евстати Бурнаски. Те ще докоснат душевните струни на днешния читател, който все по-често търси досег с различни домашни любимци.

Не е за учудване известният от историята епизод как впряг от шест коня, без команда от човек, само след кратък отдих и по сигнал от водещия кон с име Храбри измъква от пропастта ракла със снаряди, колесника и оръдието.

Трогателни са случаите, когато бракуван военен кон трябва да бъде разстрелян и от големите му очи потичат едри сълзи. Преди това обаче офицерът е облякъл парадната си униформа. Така той отдава почит към обречения кон.

Всеизвестен е епизодът, който описва ротмистър Атанас Бендерев през време на боевете при Сливница през 1885 г. Героят е военен кон, който внезапно се изправя на задните си крака и не мръдва ни крачка в тъмната нощ. Чак при зазоряване се вижда, че двамата - воин и кон, са "на 4-5 крачки от пропаст с отвесни стени, около 10-15 аршина високи..."

И още един случай: "Конят наказва лошо яздещия го следовател, като ляга в р. Струма срещу с. Бобошево, макар че е декември и бреговете са заледени".

Всяка страница от "Личности и коне" доказва, че творбата е писана от поет, чийто перо изповядва: "И ние /като всички крачим тежко,/ и с грешките на хората грешим./ Но ако в мерника допуснем грешка,/ не друг - / България ще нараним!"