Подводните убийци могат да бъдат спасители на човека

Морските дълбини са обитавани от огромен брой отровни риби, мекотели, охлюви, иглокожи и др. Характерното за тях е, че при едни отровата се изработва обикновено от специфични жлези и се подава по каналчета към шиповете или зъбите. Други са отровни сами по себе си. Трети са двойно по-опасни, тъй като притежават и двете качества.
Малкият, украсен със син пръстен, осминог от рода хапалохлена, който пълзи между камъните на много места по крайбрежието на континента Австралия, е сред "най-екзотичните" морски убийци. Обикновено хората рядко усещат ухапването на осминога. Само след като почувства силно виене на свят, пострадалият разбира, че е станал жертва на това опасно главоного. Отровата на осминога блокира нервните импулси, с които се регулира действието на мускулите на човека и в резултат настъпва парализа на дихателните органи.
Между отровните обитатели на моретата и океаните т.нар. морска оса (тропическа медуза) е способна да предизвика смърт само половин минута след докосване до човека. А някои обитатели на рифове като "рибата-камък", с размери по-малки от футболна топка, са по-смъртоносни от всякакви акули. Важно е да се спомене, че немалко човешки жертви е взел и т.нар. конусен охлюв, който притежава особен вид "харпун" с отровно острие.
Рибите от семейство "Ostration" пък изработват токсично вещество с нервно-паралитично действие, което според токсиколозите е сто и петдесет хиляди пъти(!) по-силно от курарето, една от най-страшните познати отрови. Въпреки това в Япония, в специализираните ресторанти, където се сервира такава риба, която наричат фугу, винаги има посетители. Приготвена по особен начин, тя се смята за един от най-редките деликатеси. Любопитно е да се отбележи, че тамошните готвачи, за да получат право да приготвят риба фугу, задължително трябва да преминат специален курс на обучение и да получат диплом.
Запознати коментират, че много от онези, които редовно консумирали тази риба, получавали известно опиянение, чувствали топлина по телата си, настроението им ставало радостно и бодро. Може би това е причината, с която се обяснява популярността на тази опасна риба, въпреки че годишно от нея се отравят и умират десетки хора.
Близък родственик на "рибата-камък" е "рибата-зебра", която в действителност е толкова красива, колкото другата е грозна. "Рибата-зебра" е също обитателка на рифовете на Индийския океан. Тя е позната и под имената "риба-лъв" и "риба-пуйка", тялото й е богато украсено с плавници, шипове и други приспособления, най-разнообразни по вид и форма. Опасна, но по-малко отровна от "рибата-камък", "рибата-зебра" обикновено се опитва да прободе противника със своите шипове, които са осемнадесет на брой.
Трябва да се спомене, че отровите на тези морски обитатели предизвикват най-различни последици: конвулсии, спиране на дишането, спиране на сърцето, парализа, кръвоизливи, мехури, непоносими болки, разрушаване на нервната система. Според учени-биохимици токсините на някои от тези морски убийци превъзхождат по смъртоносност бойните отровни вещества и паралитични газове хиляди пъти!
Опасни са и някои "риби-жаби". Доказано е, че една тяхна разновидност притежава сложен и по-съвършен апарат за производство и впръскване на отровата, отколкото която и да било друга риба. Тези, които обитават водите на Южна Америка, са "въоръжени" с по два шипа на първия гръбен плавник и шипове на капаците на хрилете, шиповете са кухи както зъбите на отровните змии. Когато рибата напада и "жили", нейните жлези изпускат смъртоносното си съдържание, непосредствено в "иглата", която на свой ред го вкарва в тялото на нещастната жертва.
Най-много случаи на поразяване на хора от опасни риби се падат на скатовете не затова, че са особено агресивни, а поради факта, че често лежат заровили се в пясъка там, където се намират много къпещи се и рибари. Оръжие на ската е остър, дебел шип, разположен на края на опашката и приличащ на бич. 
Размерите на скатовете са най-различни - от малки до истински гиганти, достигащи два метра ширина и шест метра дължина, с огромна опашка, дебела колкото мъжки крак. Едно такова чудовище тежи над триста килограма и е способно да пробие борда на дървена лодка със своя шип.
Доста опасни са и т.нар. португалски корабчета, които представляват цяла колония необичайни морски същества, плуващи в комплект и търсещи плячка. Когато в пипалата им попадне поредната жертва, те изпускат хиляди игли, които се забиват в плячката, отделят отрова и я парализират. Немалко хора са изпитали тяхното парещо докосване.
За разлика от тази колония истинските медузи са самостоятелни същества. Техният желеобразен купол е заобиколен от пипала. Когато този купол, свивайки се ритмично, се движи във водата, пипалата хващат жертвата - някаква немалка риба, парализират я и я притеглят във вътрешността на купола, където тя бива смляна. Медузите, в сравнение със своите размери, ловят и поглъщат доста големи риби. Най-впечатляващи в това отношение са гигантските "арктически медузи", чудовища с купол метър и половина в диаметър. Пипалата на тези морски убийци се протягат на 60 метра и макар да не са известни случаи, в които да са пострадали хора, те несъмнено са способни да убиват.
От всички видове морски животни особен интерес за биохимическите изследвания представлява групата на иглокожите: "морските звезди", "морските краставици", "морските таралежи" и техните родственици. От проучени шест хиляди разновидности иглокожи, отровни са около осемдесет. Някои от тях изработват вещества, които са обект на изследвания в научните лаборатории, с цел прилагане в практическата медицина.
"Морските краставици" пълзят по дъното на много морета. Когато ги заплашват хищници, те демонстрират поразителен способ за защита, изхвърлят във водата собствените си вътрешности, което колкото и да е странно, въобще не им се отразява и не им вреди.
Д-р Рос Нигрели, сътрудник в Осборнската лаборатория по морски проблеми, още през 50-те години на миналия век открил, че във вътрешностите, които иглокожите изхвърлят във водата, се съдържа вещество, което убива рибите. След като бил приготвен екстракт на токсина, оказало се, че една унция (28,32 грама) от него на 750 галона (1 галон е 3,78 литра) морска вода е достатъчна, за да умъртви рибата за половин час.
Изследователят д-р Рос Нигрели нарекъл токсичното вещество холотурин. Обитателите на островите в южната част на Тихия океан отдавна са знаели това свойство на "морските краставици" и са го използвали за умъртвяване на рибата в лагуните. Според изследователи, продължили делото на д-р Нигрели, холотуринът въздейства на нервната система и може да се използва като обезболяващо средство, което в много случаи е истинско спасение за човека. Освен него и други токсини от морските обитатели намират приложение в медицината, като с това компенсират вредите, които тези екзотични убийци нанасят на хората.


Медузата Морска оса има пипала с дължина от 3 м и всяко от тях може да предизвика смъртта на 60 души за 3 мин.

Синьопръстенният октопод е голям колкото топка за голф, но за няколко минути е в състояние да убие 26 души

"Каменната риба", определяна като най-отровната на света, причинява парализа и смърт

"Рибата балон", или рибата фугу

Ако клиент почине, готвачът на риба фугу трябва да си направи харакири

Блюдото с риба фугу е истинско произведение на изкуството