05 Юни 2020петък00:37 ч.

На фокус

Подводни камъни пред растежа и реиндустриализацията

Ориентацията към нови пазари и преоткриването на стари може да компенсира очаквания спад в търговията ни с Украйна и Русия

/ брой: 64

автор:Йосиф Аврамов

visibility 1882

В началото на 2014 г. министърът на финансите Петър Чобанов обяви от името на българското правителство, че през тази и в следващите години ще се направят стъпки към присъединяването на  България към валутния механизъм ERM 2 и впоследствие към еврозоната. Това задължение нашата страна е поела през 2006 г. при присъединяването си към ЕС, но то не е безусловно. За да го постигнем, следва да изпълним редица предварителни условия. Разбира се, това ще се осъществи, ако правителството на страната пожелае.
В ЕС има държави като Великобритания, Дания, Швеция и някои други, които отдавна са изпълнили изискванията, но гражданите на последните две страни на референдуми отхвърлиха присъединяването им към еврозоната. Те обаче притежават силни валути, доста висок БВП и респективно отличен жизнен стандарт на своите граждани и неслучайно не бързат към приемането на еврото за своя национална валута.

България е на другия полюс

в ЕС - най-нисък БВП на глава от населението, а левът не е сред водещите валути. Ето защо от жизнено значение за българския бизнес и преди всичко за малките и средните фирми е присъединяването ни към еврозоната. Това ще даде отражение и върху заетостта (безработицата е 13,1%) и върху доходите на българите. Може да се оцени като правилно и навременно поетия курс на  кабинета "Орешарски" за присъединяването ни към еврозоната. На дневен ред е въпросът кога ще стане това и дали ще убедим правителствените ръководители и финансовите министри на останалите страни от ЕС и преди всичко УС на ЕЦБ? Необходимо е да се има предвид, че в ЕС в последните няколко години вниманието е съсредоточено почти изцяло върху членовете на еврозоната, обединени в еврогрупата, ръководена в момента от министъра на финансите на Холандия Йерун Дейселблум. На останалите страни се обръща далеч по-малко внимание и неслучайно се въведе терминът "Европа на две скорости". Ето защо усилията на правителството следва да се съсредоточат върху успокояване на политическата обстановка, което пък ще повлияе на подобряване на бизнессредата. Това ще е предпоставка за кандидатстване още през настоящата година за приема ни във валутния меранизъм ERM 2. Това е възможна и осъществима задача, която може да бъде изпълнена непосредствено след изборите за Европарламент в края на май и още преди да се избере новата ЕК през октомври 2014 г.

Какво сочат показателите ни?

В средата на март бяха публикувани последните данни на Евростат, според които брутният вътрешен продукт на България е нараснал на годишна база с 1,2 на сто през четвъртото тримесечие на м. г. И НСИ отчете в края на февруари, че БВП за 2013 г. нараства в реално изражение с 0,9% спрямо 2012 г. Това е четвъртата поредна година, в която се отчита повишение на този показател, но със съвсем незначителни проценти и това не е повод за прекалена гордост. На практика, след последния спад от 5,5%, регистриран за 2009 г., българската икономика не е достигнала своя пик от 2008 г. - последната успешна година за нея, когато премиер бе Сергей Станишев. Въпреки ръста през последните четири години и обстоятелството, че икономиката на България все още не е достигнала нивата си от 2008 г., то вече са налице някои оптимистични тенденции в нейното развитие и ако се преодолеят някои трудности (външни и вътрешни), то вероятно настоящата година ще е първата на дълго очаквания по-чувствителен икономически растеж. Те са добра предпоставка за изпълнение на целите, които си е поставило правителството в доклада към Закона за държавния бюджет - ръст на БВП през 2014 г. от 1,8%. Тази прогноза вече е потвърдена от СБ и от ЕБВР, а ЕК неотдавна завиши очакванията си за икономическия растеж на България през 2014 г. на 1,7%, докато по-рано очакванията на ЕК бяха за растеж от 1,5%.
Изпълнението на тази прогноза е напълно осъществимо, дори е възможно тя да бъде надхвърлена, ако се преодолее стагнацията в привличането на нови инвестиции у нас. Налице са някои позитивни тенденции и през 2014 г. ще заработи предприятие за производство на механични и електронни части за автомобили, както и друго за автоклиматици, към което ще има и развоен център. Ще бъдат открити и заводи за усилватели и радио- и телевизионна техника, за лазерни машини, за медицинска техника, за производство на промишлени газове. Строи се и нов завод за захарни изделия, а също и ново пристанище в Силистра. Инвеститорите на тези проекти вече са сертифицирани.
Повишените обеми изнесена продукция, която е налице през 2013 г., от компании, регистрирани в България, може да се обяснят с навлизането у нас на чуждестранни компании, които инвестират в производствени мощности за компоненти за крайни продукти. Значителни са инвестициите у нас, направени от "Иксетик Пловдив" за произвство на компоненти за камиони и за автомобили за реномираните Mercedes, BMW, Audi, Honda и др.; "СЕ Борднетце" за кабелни комплекти; "Граммер", за производство на автомобилни седалки; "Костал България" за производство на кормилни ръчки за автомобили и за производство на авточасти за Audi, Fiat, Ford, Mercedes и VW и др.

Трудностите в износа ни

към Украйна и в по-малка степен към Русия е възможно да бъде преодоляно с проактивна позиция към други пазари - Китай, Индия и арабските страни. Износът на стоки и услуги бе в голяма степен двигателят на възстановяването на българската икономика през последните години. На него ще се разчита и за в бъдеще. В периода 2010-2013 г. реалният ръст на БВП е 3,8%, докато износът нараства с близо 40% и по предварителни данни за 2013 г. представлява 70% от БВП на страната. Налице е гъвкав подход от компаниите износителки към променящата се икономическа среда. Това води и до известна промяна в структурата на износа по отношение както на стоките, така и на търговските партньори на страната. Досега след 2008 г. основните пазари за българския износ на стоки са Германия, Турция, Италия, Гърция, Румъния и Белгия. През 2013 г. тези страни продължават да заемат първите места, а водещо място вече заема Германия.
Други страни, които запазват водещо място като експортна дестинация, са Китай, Франция, Русия, Холандия, Испания, Великобритания, Австрия и Полша. Близо 90% от износа към Китай са метали и метални руди (основно мед).
Една от причините за недостатъчния обем на инвестиции у нас е сложната среда, в която работи кабинетът, и на семинара в Боровец на КБ и МС на 15 март 2014 г. премиерът Орешарски направи следния извод, с който трудно може да не се съгласим: "Създадената и нагнетявана политическа нестабилност продължава да разколебава доверието на бизнеса и домакинствата. Бизнесът бе освободен от страха, но вероятността - реална или хипотетична - от реставрация на предишното мнозинство кара преобладаващата част от икономически активните субекти да се въздържат от инвестиции или от по-мащабно разгръщане на стопанската дейност".
Предпоставки за оживление на икономиката са налице. За това говорят и взетите мерки от правителството за намаляване на административната тежест, навременното издължаване от страна на фиска към данъкоплатците от бизнеса, в т.ч. и навременното връщане на данъчния кредит по ЗДДС, овладяване на ценовия натиск в енергетиката и най-вече преустановяване на административния рекет от финансово-контролните органи и МВР и ДАНС, както бе по времето на Дянков и Цветанов. Ето защо следва да бъдат подкрепени мерките на правителството, които Орешарски обяви като ключови задачи и по които да се работи: "Предстои ни да продължим усилията за подобряване на бизнес климата; да увеличим степента на събираемост на приходите в бюджета; да финализираме Споразумението за партньорство и да задвижим проектите по новите оперативни програми; да стабилизираме енергетиката; да преодолеем инертността в здравеопазването и да изградим системите за финансов контрол; да пресечем нерационалните практики в образованието и да насочим политиките ни към учениците; да проведем борба за ефективно налагане на върховенството на закона, за да отговорим на очакванията на българските граждани; да проведем политики на реиндустриализация; да продължим да рационализираме администрацията и да се фокусираме върху електронното управление".
Това, което казва премиерът, е изпълнимо, но следва да се преодолеят и трудностите, които произлизат и от

усложнената международна обстановка

и то в близост до българските граници. В резултат от събитията в Украйна рязко намаля вносът на метали у нас от тази страна. Българският износ за Украйна и Русия се е сринал драстично през първия месец на 2014 г. През януари 2014 г. българските компании са изнесли за Украйна стоки на стойност 11,7 млн. лв. според данни на НСИ. Сумата е с 59,06 млн. лв. по-ниска спрямо този месец на 2013 г., а спадът е с цели 83,6%. Намалението при експорта ни за Русия е по-слабо. Направените доставки възлизат на 60,2 млн. лв., което формира годишен спад от 13 млн. лв., или със 17,8%. Общо през януари за трети страни и държави от ЕС България е изнесла стоки за 3,1 млрд. лв., или с 10,9% по-малко, отколкото през същия месец на 2013 г. Стойността на износа извън европейските страни се е свила драстично с 22,1% - до 1,1 млрд. лв. Председателят на Съюз "Произведено в България" Пламен Грозданов посочва, че се очаква силно да  бъде ограничен износът ни към Украйна. България досега изнасяше затам изделия на битовата химия, различни видове храни, вина и плодове, а внася предимно въглища и метали. Транспортните ни фирми отказват да извършват превози или вдигат цената заради повишения риск в региона. Допреди кризата за курс в едната посока се плащаха 900 евро, а сега цената вече е 1200 евро, което е повишение с 33%.     Потърпевши са и фирмите износителки в Русия, за която се изнасят предимно лекарства, вина, пресни плодове и зеленчуци. Предвид кризата някои от фирмите вече променят маршрута си и преминават през прибалтийските държави, което също оскъпява продукцията им. По данни на Националното сдружение на българските превозвачи е налице престой на камионите повече от една седмица на граничните пунктове между Молдова и Украйна, тъй като митниците не работят регулярно. В резултат на това има неритмичност на доставките на украински черни метали и въглища за България. Най-тежкият проблем за фирмите ни износителки е, че започват да се бавят плащанията от контрагентите им от Украйна.
  Налице е и още една причина за загуби от българските износители за Русия - девалвацията на рублата. Руската валута за една година загуби 21% от стойността си спрямо еврото. Това най-силно се отразява на българските машиностроителни предприятия. През 2013 г. България е изнесла за Русия стоки за 1,112 млрд. лв., а 60% от експорта се формират от продукти на машиностроителната индустрия - стругове, фрези, преси, електротелфери и други. Сделките се сключват в евро, но за да компенсират поскъпването на продуктите заради обезценката на местната валута, руските партньори имат две възможности - да намалят обема на поръчките или да настояват за понижаване на цените, но и двата варианта са неизгодни за българските фирми изностелки.

 

Ново огнище на COVID-19 в Сърница

автор:Дума

visibility 6

От КЕВР заговориха за по-евтино парно

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 105

Забраняват игралните зали извън курортите от 2026 г.

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 105

НСИ отчете най-ниския ръст на икономиката от 5 години

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 105

НАП няма да запечатва обекти за малки нарушения

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 105

Германия подпомага икономиката със 130 млрд. евро

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 105

Протестите в САЩ стават по-мирни

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 105

Путин гневен заради екокатастрофа

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 105

Датата

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 675

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ