Подпалиха къщата на науката, а избират тапети

Дамян Дамянов е роден през 1946 г. Завършва ВМИ - София, доктор на медицинските науки от 1991 г., професор от 1996 г. Завежда клиниката по хирургия в УМБАЛ "Царица Йоанна" (ИСУЛ), където работи от над 30 години. Един от най-известните специалисти в областта на коремната хирургия. От 1998 г. е председател на Съюза на учените в България. Носител е на орден "Стара планина" I ст.


- Вие участвахте в срещата на министър Сергей Игнатов с академиците и член-кореспондентите. Министърът заяви, че иска да чуе елита на нацията и че ще вие ще станете колективен съветник на правителството. От изявите му пред медиите на няколко пъти след срещата обаче не личи да е променил идеите си за разформироване на БАН, които всички на срещата остро критикуваха. Напротив. Как ще го съветвате, като не ви чува?
- Участвах в обявената среща с минимална надежда. За съжаление се сблъскваме с вижданията на двама министри, при които те влизат в тежък и остър дисонанс с преобладаващата част на българската интелигенция, с водещите личности на научната мисъл в България и света. Изобщо не съм убеден, че тяхната политика е желана от членовете или от народните представители на ГЕРБ, включително от техния лидер. Ликвидирането на БАН ли е наложителната и върхова необходимост, или напротив - належащата потребност от национална стратегия за наука и висше образование и политическо поведение, съответно на европейските приоритети? Отговорът за нас е логичен, реалността е обратна и скандална. Това не предполага реализиране и на уж официалната покана академиците и член-кореспондентите да се превърнат в реален консултант на правителството.   
- Всъщност, вие очаквахте да чуете каква ще е стратегията на държавата за науката, а след това да говорите за структурите?
- Първоначално бе обявено, че на срещата ще ни бъде представен проект за национална сратегия за развитие на науката. Тази среща можеше да е полезна, ако бяхме чули анализ на състоянието на научните изследвания у нас; на институциите, извършващи научни изследвания; на кадровия потенциал; на наукоемките предприятия в страната; на количеството и характера на създадените и евентуално внедрявани иновации, нови технологии, патенти; на научната продукция, на международните контакти и признания, на мястото на България в Европейското научно пространство. На тази база можеше да започнем да мислим за национални научни приоритети, за които имаме кадрови, ресурсен и финансов потенциал. И чак тогава да видим какво е мястото на БАН и университетите, на промишлеността и на държавното управление в едно бъдещо развитие на науката.
Преместването на темата върху БАН и внесеният проект за промени в Закона за БАН показват, че срещата бе политическо мероприятие, за което нашата аудитория бе употребена. През цялото време ни убеждаваха в правотата на проектозакона, подготвян и прокарван от ГЕРБ. Нещо, в което никой здравомислещ човек не може да бъде убеден. Освен това, ако наистина се търсеше диалог, такава среща трябваше да бъде свикана преди внасянето на проекта в парламента, а не след дъжд качулка. На срещата ние категорично възразихме срещу проекта, но очевидно останахме на различни позиции с министрите Игнатов и Дянков. Просто продължихме разговора между глухи един към друг. И то по теми, които са вторични и произтичат от главния въпрос - каква е държавната политика спрямо науката. Къщата на БАН гори, подпалиха я, а разговорът бе тласкан в посока какви тапети трябва за залепим.  
- Защо решиха да разтурят най-добре работещата научна институция у нас?
- Не зная дали има смисъл да повтаряме за пореден път доводите на българските учени, които повтаряме вече месеци наред. Правителството просто не иска да чуе нищо. Авторитетното присъствие на БАН на българската и международната сцена е очевидно - тя създава 65% от международно признатата научна продукция, 60% от българските патенти с международно признание, академията работи върху 55-60% от проектите по европейски и други международни научни програми и т.н. И това - при минимално финансиране и унизително отношение към академичните кадри. Каква полза има за пореден път да изтъкваме комплексната позитивна оценка, дадена на БАН от Европейската акредитационна комисия, все още високите места в международните класации, изключителната международна подкрепа за академията от чуждестранни академии и други национални научни институции, на Нобелови лауреати и международни научни авторитети, на български учени, работещи в чужбина? Всеки, който има очи и уши, може да чуе и да види международната реакция.
- А националната реакция?
- Тя е по класически образец. Учените от БАН се защитават с начини и средства, които нямат прецедент в българската история от възраждането на българската държава от 1878 г. и създаването на Българско книжовно дружество (БАН) девет години по-рано. Според мен протестите ще продължат. Подкрепа в страната академията има - от творчески и професионални съюзи, синдикати, впечатляващи български интелектуалци, пък и от българите като цяло, както показа проучването на социологическата агенция "Сова Харис" през декември 2010 г. Впечатляващо е, че националната подкрепа за БАН е все още силно съхранена. Съхранена въпреки масираната негативна кампания.
- А вузовете, които би трябвало първи да застанат зад колегите си от БАН?
- Българските университети като цяло се спотайват, с изключение на Софийския, който веднага бе наказан за достойнството си. Изявяват се поотделно университетски преподаватели, какъвто съм и аз. Причините за това поведение според мен са в политически инсинуираното противопоставяне между т.нар. университетска и академична наука, в управленски манипулирани разлики във финансрането, както и в дълбоко вкоренения синдром у българина да се радва, когато гори в двора на съседа. Допълнителен стимул за някои университети може би е обещанието да получат апетитни хапки от трупа на академията.
- Какво според вас би се случило, ако въпреки всичко внесеният в НС проект бъде приет с мнозинството на ГЕРБ?
- Няма съмнение дългосрочният негативен ефект върху българската наука от предлагания проектозакон. Тя ще бъде спъната за десетилетия. Като лекар ще кажа, че през последното десетилетие БАН боледува от хронична финансова недостатъчност, прераснала през 2010 г. в тежко заболяване, а за 2011 г. се планира обезглавяване и разчленяване на тялото. Тази деструкция се крие зад псевдоградивно говорене. Проектозаконът съсипва БАН, отделя институтите и ги подчинява на министъра, който ще ги открива и закрива, ще ги финансира, ще назначава директорите, ще утвърждава научни съвети и отчети - такова не е било никога в България. И това, видите ли, било "по-голяма свобода"! Унищожава се централното управление като обединяваща и координираща структура, Събранието на академиците и член-кореспондентите се превръща в креатура и пародия, лишена от възможности за реален принос към науката. Не зная доколко са известни на господа министрите реалните научни и научноприложни приноси и международното признание към постиженията на десетки български академици и член-кореспонденти като акад. Георги Наджаков - откривател на фотоелектретното състояние на веществата, използвано в електрофотографията, при оптичния запис на информация и др.; на акад. Ангел Балевски с неговия метод за леене чрез противоналягане, внедрен в над 100 страни; на акад. Ростислав Каишев със световно признатата му молекулно-кинетична теория за равновесието и растежа на кристалите; на акад. Румен Цанев - за приносите му в съвременната генетика; на акад. Страшимир Димитров с неговите петроложки проучвания в страната и смелостта му през 60-те години да се противопостави на строежа на Кремиковци и още, и още... Но всичко това е правено именно в институтите, не някъде другаде.
- В настиска за разформироване на БАН няма  логика, няма професионален мотив, той изглежда като нечия лична и агресивна неприязън към академията, облечена в политическо решение?
- Един от най-големите проблеми около проектозакона за БАН е, че различните ангажирани групи хора говорят на различен език, с различно разбиране и отношение към проблема. Присъствах в парламентарната комисия, където депутатите на ГЕРБ като вносители и подкрепящи проекта говореха неща, които са далеч от тяхното разбиране като депутати, послушни на определената линия на своята партия и на своите министри. Това са хора с постижения в своята област, със самочувствие на прагматици и реализирали се бизнесмени. Същевременно обаче те въобще не познават институтите на БАН, творческата обстановка в колективите, не им е позната тръпката на изследователя, който може да не спи и да не яде, докато стигне до финала. Едно от усилията ми като председател на Съюза на учените е да се опитам да събирам такива групи хора и да ги карам да действат в една посока по различен начин.
Още по-драстична е ситуцията с министрите, които трябва да мислят по-отвисоко, комплексно и държавчнически. Но това повишава нашите изисквания към тях да навлязат в спецификата на БАН и да се консултират, за да не правят грешки. А през последните 20 години в българската история записахме много министри и дори министър-председатели, които съсипаха промишлеността и селското стопанство, върнаха назад образованието, здравеопазването и пр. Сега на дневен ред са науката и БАН. Третата страна в този разговор се представя от българските учени. Тяхната незабележима работа е свързана с ежедневни умствени усилия, изследвания, трупане на факти и фактчета. Този творчески процес може да продължи десетилетия. За създаването на електрическата крушка на Едисон са му били необходими 2000 опита. От първите генетични проучвания на комплексната картина на човешкия геном изминават над 90 години и ще продължат още, докато се разшифроват детайлите. Още през Втората световна война се правят масирани опити върху телепатията, но едва в началото на ХХI век когнитивните иновации вече помагат на инвалиди сами да командват инвалидните колички или компютри. Вероятно откриването на стволовите клетки преди десетилетия е било интересен факт, но днес това е нова технология, важна за човешкото здраве. Да не говорим за ползата от интернет, телекомуникациите, космическите програми, андронния колайдер, зад чиито иновации стои трудът на хиляди учени, включително българи, и техните научни изследвания, преди да се превърнат в десетки бизнес продукти за прагматични инвеститори, търсещи бързи пари и реализация. Този процес за учените е творчески, а за министъра на финансите - "психясване" (по един от цветистите му и запомнящи се изрази).
- Самата БАН предприе своя структурна реформа, която не бе призната от властта. Вие одобрявате ли я?
- Реформата в БАН започна и спря. Обединяването на съкратения брой институти в 13 направления, отговарящи на националните нужди и интереси, е полезен и държавнически ход. Тази оценка правя като външен за академията човек, пристрастен към проблемите на науката. Безспорно е, че ще има недоволни, ще има и грешки. За да се подпомогне обаче реформата на БАН и българската наука, би бил полезен разговор на работна група от политици, бизнесмени и учени, за да се формира адекватна държавна политика. Тази политика трябва да дава отговори: за дела на фундаменталните и приложни изследвания у нас; за необходимостта от корпоративна наука и стимулите към българския и международния бизнес за инвестиции в наукоемки технологии и предприятия; за необходимостта от структури за трансмисия на научния продукт до практическата му реализация, носеща възвращаемост и други проблеми. Такава работна група би трябвало да обоснове, че е антидържавническа стъпка да се разбие работеща структура като БАН, вместо да се стимулира разумното и плодотворно научно обединение на академичните институти и университетските факултети по национално важни научни направления, цели и приоритети, като се използват наличните кадри, изследователски звена и апаратура.
- Как ще завърши според вас сагата анти-БАН?
- Уважаемите господа министри и ГЕРБ може да прокарат своя проектозакон и да съсипят БАН. Това ако не е външна поръчка, е крайно непродуктивно във вътрешнополитически и управленски аспект. Другата алтернатива е да уважат започналата рефома в академията, да я подкрепят финансово. Тяхната задача е не да стъпят с ботуш върху академията, а във взаимодействие с учените да уточнят приоритетни за България насоки за научни изследвания в съответствие с икономиката. Тяхна задача е да кажат какво иска държавата от науката и от учените, какви задачи им поставя. И безспорно, ще става дума за пари. Ако искат бързи пари, ще продават имотите на академията. Но за да носи пари, науката иска дългосрочни инвестиции. Затова е такава политиката на ЕС, на САЩ, Германия, Япония, Канада... Такава би трябвало да бъде и дългосрочната политика на България в областта на науката при излизането от финансовата криза. Засега нищо подобно не забелязваме.