Подмяна и лъжи

Когато не знаеш къде отиваш, винаги стигаш другаде. Тази максима с пълна сила важи за протестите на старата градска десница, която този път се опитва да си сложи маската на поколение Z и за пореден път да тръгне да търси душите на заблудените в политическата мъгла. 
Нека да уточним нещо. Правото на протест е свещено в демокрацията. Както е съвсем естествено и недоволството от тоталното българско безвремие, поредната стабилност по средата на блатото, без изходи и истински алтернативи. Но това не отменя задължението да знаем кой точно протестира и за какво протестира.
Днес чуваме съвършено различни послания от всички посоки. Асен Василев обяви, че протестът е срещу бюджета, а не за сваляне на правителството. Ивайло Мирчев пък направо вдигна залога като каза, че искат свалянето на Пеевски. Нека да се абстрахираме от медийните натрупвания и идеологическите конструкции - откъде точно смятат да свалят Пеевски? Той е депутат, а партията му отбеляза четвърти резултат на предишните избори. Смятат да  отменят мандата му ли? От какъв пост точно смятат да го свалят? И ако битката е за справедлива държава, не е ли най-коректно веднага, тук и сега, да кажат, че се борят за предсрочни избори. Но градската десница днес изобщо не иска предсрочен вот. Тя просто за пореден път се опитва да се вмъкне под кожата на Борисов и да управлява заедно с него.
Само така можем да придадем логика на всички разнопосочни послания, медийни бомби и надъхващи клипчета във фейсбук. Ако протестът беше за оставката на правителството, защо Асен Василев обяви първия протест за победа в момента, в който бюджетът беше замразен? Значи никой не иска оставка на управлението, а просто то да се сдобие с нов партньор.
Иронията е, че ПП-ДБ бяха поканени като участници в началото на годината, но те се дръпнаха от преговорите, защото не харесвали кандидатурата на Росен Желязков. Тук пак навлизаме в тъмния лабиринт от политически фобии, които измъчват психодясното като хеморагична треска. Очевидно днес те съжаляват за своето решение и се опитват да го ревизират на вълната на протестите. И точно както през 2020 г. тази авантюра ще приключи в прегръдките на Борисов и Пеевски, защото те не са техен враг. Навремето в изтеклия запис на ПП беше казано ясно - Борисов е маркетингов противник. Той им е необходим в ситуация на предизборна тревожност. На власт им става незаменим. Както и Пеевски. 
Заради това ми е жал за всички идеалисти, които ще отидат в студената нощ, за да поддържат огъня на егото на една маниакална политическа клика. Въпрос на време е трубадурите на десницата да се изкарат армия на светлината, която тръгва срещу мрака, и точно този подъл образ отново ще съсипе протестната енергия. Защото в мъглата от заклинания за мен най-ясно си личи, че десницата говори с гласа на едрия бизнес у нас. Тя не е на страната на протестиращите. Защото, ако трябва да избере между техните интереси и интересите на онези, които им докараха реклама на млади инфлуенсърки на бельо, тя ще избере капитала. Досега винаги го е правила.