Ако Петата република рухне, Германия е следващата

Фердинанд Кнаус, cicero.de

Предстоящото оттегляне на премиера Франсоа Байру е нова кулминация на всеобхватната национална криза, която французите не могат да решат. Тази криза - на дълга, социалната държава и миграцията - е и наша. Франция просто е малко пред нас. 
Притесненията за все по-крехкото френско-германско приятелство са неоснователни. Дълбоката „любов“ между двата народа винаги е била кратка и театрална фаза след вековната вражда. В действителност Франция и Германия отдавна са неразривно свързани - не само чрез географска близост, общия им произход от франкската империя на Карл Велики и 1200-годишната им история, но и днес чрез паралелни фундаментални кризи. Тези кризи се сгъстяват в неразрешими политико-икономически и обществени дилеми с огромен потенциал за сътресения в цяла Европа.
Назначаването на Байру преди по-малко от година беше временно решение след предсрочните избори, организирани от Макрон. Сега с този вот на доверие самият президент окончателно изглежда като провален държавник - „куца патица“, вече и оскубана.

„Дългата смърт“ на Петата република

Наблюдатели вече пишат за „дългата смърт на Петата република“. Това може да изглежда театрално, но когато човек пътува из полуизоставените френски села и провинциални градове, вижда повсеместен песимизъм, загуба на увереност и - нетипично за французите - меланхолична тъга.
Днешната дилема напомня тази от 1789 г. - гигантска планина от дългове. Тогава тя беше резултат от разточителен двор и скъпи войни. Днес е следствие от социална държава, която е напълно излязла извън контрол, привлича все повече бедни имигранти и задушава конкурентоспособността. По същество - същата ситуация като в Германия.
Разликата е, че Германия дълго време беше по-солидна - благодарение и на реформите на Шрьодер - и по-успешна в ранната фаза на следвоенната миграционна история. Интеграцията на турските имигранти беше по-малко конфликтна и по-ползотворна от интеграцията на мигрантите във Франция от Магреб и Африка на юг от Сахара. Германия тогава избегна мащабните изблици на насилие, които Франция преживя през 80-те и особено през 2005 г. Днес обаче и Германия е наваксала.
Французите изглеждат парализирани. Възможно е част от тях да се утешават с илюзията, че Германия отново ще „спаси еврото“. Това обаче е напълно нереално, като се има предвид тежестта на френския дълг и нарасналата германска задлъжнялост. Национален фалит на Франция не може да бъде предотвратен от никоя централна банка – а той ще повлече надолу цялата еврозона.

Политическите алтернативи: крайности и разпад

Нито една голяма партия не смее да предложи единственото реално решение - радикално ограничаване на социалната държава. Във Франция либералните икономически убеждения почти нямат опора, а дори споменаването на по-малко празници тласка хората на улицата.
Политическите бенефициенти са в крайностите. Марин льо Пен и нейният "Национален сбор" настояват за строга имиграционна политика, но също са етатисти. Левицата на Жан-Люк Меланшон е открито протокомунистическа и съюзена с политическия ислям. „Макронизмът“ - досегашният центристки баланс - се разпада с оттеглянето на Байру.
За изборите през 2027 г. бившият премиер Едуар Филип подготвя новата си партия "Хоризонти". Но в социологическите проучвания кандидатът на "Национален сбор"- вероятно младата звезда Джордан Бардела - води с над 30%, докато Филип е около 20%. Льо Пен може да бъде отстранена чрез съдебно решение, но "Национален сбор" изглежда фаворит за Елисейския дворец.
Ако "Национален сбор" дойде на власт, канцлерът Фридрих Мерц може би ще трябва да казва Chere Marine или Cher Jordan. Германия ще трябва да се съобразява с министър от "Национален сбор"- сценарий, който изглеждаше немислим само преди няколко години.

Гласове, със съкращения