Почит за загиналите, поука за живите

Иван Стоименов,
политкомисар, бивш член на РМС

Девети септември е най-значимата и велика дата в съвременната българска история и това е историческа истина, която и днес не е угодна на мнозина. В този ден българският монархофашизъм беше разгромен и бе установена нова, народно-демократична власт. Власт на трудовото селячество, работническата класа и народната интелигенция. Власт, открила пътя на социалистическото строителство. В продължение на 45 години България преживя "златен век" в своето развитие и се превърна в напреднала индустриално-аграрна страна с международен авторитет.
И днес, 26 години след 10 ноември 1989 г., когато наследниците и последователите на монархофашизма продължават да отричат, че такъв е имало у нас и да квалифицират Девети септември като ден, в който е извършен военен преврат, темата дали е имало български фашизъм продължава да бъде актуална.
След 10.ХІ.1989 г.

новите дясно ориентирани управляващи

политически и държавни институции, воглаве с ръководители - антикомунисти, реваншисти, екстремисти, узурпатори, демагози - представители на новосъздаваща се капиталистическа класа, започнаха да компрометират, злепоставят, поругават и отричат делото на 9 септември и на целия героичен период, довел до победата и социалистическото развитие. Висши държавници и политици цинично и безсрамно оплюват и отричат 9 септември и целия
следдеветосептемврийски период. Обслужвайки български и иностранни реакционни интереси, не се притесняват, свенят и срамуват да очернят и отричат и реалния принос на България в последната фаза на Втората световна война. Потомците и последователите на престъпниците, довели страната до поредната Трета национална катастрофа, се гаврят и поругават с паметта на героите-антифашисти и с паметта на повече от 32 хиляди фронтоваци, оставили во веки веков костите си по скалистите чукари на Македония, Югославия, Унгарската пуста и на австрийска земя. Не е възможно да се заличат от историческата народна памет и българските войници - редовна армия и доброволци, тръгнали в Отечествената война през огнени прегради, дъжд и вятър, достигнали до подножието на Алпите.
В продължение на четвърт век сини и тъмносини демократи и куп други партии от дясно политическия спектър и техните институции на най-високо равнище по вертикала и хоризонтала, обществени, граждански и на местната власт и самоуправление, продължават да подценяват всичко, свързано с антифашизма у нас и в чужбина. И отново на прицел са 9 септември (ех, тази сакрална дата!) и оневиняване на българските фашистки главорези.

Умора нямат

Анатема за 9 септември! Анатема и вечно проклятие за нашия поробител и окупатор - Съветската червена армия.
Според Речника на чуждите думи в българския език фашизмът е: "Най-реакционното политическо течение в капиталистическия свят, което се стреми да запази капитализма и да изкорени демокрацията чрез терор и диктатура, а чрез тотална война да покори свободолюбивите народи. "Философски фундамент на фашизма е "ницшеанството" - крайно реакционно философско направление, основано от немския философ Фридрих Ницше - 1844-1900 г., което проповядва краен индивидуализъм, презрение и ненавист към народните маси, култ към "свръхчовека". Фашистите подлагаха на нечовешко, зверско унищожение комунистите не като етническа група, а като членове на комунистически партии, изповядващи марксистко-ленинска идеология. На фашизма, респективно немския, бяха присъщи расизмът и ксенофобията, чрез които се доказваше превъзходството на висшата "благородна" арийско-немска раса. В началото на 40-те години на миналия век Народното събрание приема Закон за защита на нацията с открито дискриминационно отношение към българските евреи. Те са лишени от редица политически и граждански права - право на труд, правото на собственост и др. Въдворявани са в трудови концентрационни лагери. Задължени са да носят на реверите си отличителни жълти монограмни значки. Освен посочения закон са приети още четири законови и подзаконови акта за разрешаване на "еврейския въпрос". През 1941 г. се създава "Комисарство по европейските въпроси" с главен комисар прословутия антисемит Белев. От Беломорска Тракия и Вардарска Македония през същата година са екстрадирани от българските власти 11 143 евреи, които от Видин са поети от германците и закарани в концентрационния лагер "Освиенцим", където

намират смъртта си в газовите камери

За транспортните разходи, направени от Германия, българското правителство заплаща компенсация от 250 марки на човек. Хиляди евреи от вътрешността на страната са спасени от "фашистката чума" благодарение на активната съпротива на група народни представители начело със заместник-председателя на парламента Димитър Пешев, Светия синод на Българската православна църква, група прогресивни интелектуалци, демократичната българска общественост и победите на Съветската армия на Източния фронт.
На 1 март 1941 г. България се присъединява към оста Рим-Берлин-Токио, превръщайки се фактически в сателит на Германия. Преминавайки през наша територия, германските войски окупираха Гърция и Югославия. През декември с.г. правителството на Богдан Филов обявява война на Великобритания и САЩ. Територията ни е превърната в опорна база на германския вермахт във войната срещу Съветския съюз. Българската икономика е напълно разорена. Народът, обречен на мизерия, глад и нищета, е лишен от правото на свободен и сигурен живот. Съюзническата авиация подлага страната на жестоки бомбардировки. София е превърната в руини. Убити са над 2000 мирни жители. На Парижката мирна конференция България е поставена на подсъдимата скамейка като победена страна. Само благодарение на въоръжената съпротива на българския народ срещу българския и хитлеровия фашизъм и защитата (политическа и морална) на българските национални интереси от делегацията на Съветския съюз България запазва териториалната си цялост, националната си независимост и суверенитет.

Българският народ плати скъпа цена

на монархофашизма. Убити са над 10 000 партизани, над 20 000 ятаци, през затворите и концентрационните лагери и полицейски участъци са минали над 60 000 души.
Народнодемократичното антифашистко деветосептемврийско въстание през 1944 г. разгроми окончателно българския монархофашизъм и откри пътя на народната демокрация като форма на държавно управление.
Съгласно Конституцията на Република България фашизмът като теория и практика е забранен. Забранен е и във всички демократични държави. Разобличението на фашизма като идеология и политика продължава да бъде актуална световна практика. Останалите живи участници в антифашистката съпротива от Втората световна война и национални съпротивителни движения в световен мащаб, с изключение на вътрешната българска въоръжена антифашистка съпротива, се ползват с държавна и народна почит, признателност и уважение и редица материални придобивки.
Разиграването на картата за липса на фашизъм у нас е в разрез с националните интереси за народно единение и съгласие. И води до конфронтация в обществото, от което нацията ни няма мирен просперитет.