Почестите променят нравите

Цочо Куманов*

Столетията не са заличили тази латинска мъдрост. И в нашия ХХI век актуалността на нравите остава изначално човешко качество, поведение, валидно за човешкия род, за хората, политиците, президентите, всякакви председатели. Започвам с тази мисъл не от суета да морализаторствам, а единствено заради безумната, впечатляваща атмосфера на безнравственост и безморалие, заливащи главите на политическите, с малки изключения, достойни съвременни българи. Нямам желание и емоционална тръпка да поучавам когото и да било за нещо: за това, че политика у нас е мръсна дума, за това, че държавата България е политическо джудже, омагьосано от оскъдни индивиди. Вече 22 години живеем в

залеза на изгрева,

онзи изгрев, който отприщи толкова емоции, чувства, желания, очаквания. И в този изгрев-залез на обществото се появиха всякакви "спасители", "богове", самоназначаваха се за "водачи", "творци на политика и отрицание". Те умуваха, доказваха "бъдеще", разцвет на онова, което сами унищожаваха. Те бяха толкова "велики", толкова много по клоните на власт и политика, че вече никой не си спомня за "оргията" демокрация, за индивидите-кресльовци с тяхната убийствена нищета, гаснеща по-бързо от пролетните снежинки. Повече лидери, отколкото съзидатели, повече рушители, отколкото хора-човеци. Всичко е пред нас, пред очите ни, в дома ни, на улицата, в бита ни, в междуличностните отношения, всичко "отиде", обезцени се, политизира се в долината на мъртвите.
И както пише Хегел преди 200 години, анализирайки загиването на Римската република, "Брут и Касий убиха Цезар, но нищо не се промени в системата и в уродливата жажда за власт. От Рим остана един труп, в който има много движение, но то е движение на червеи". Замислете се, драги читатели, кои днес са Цезар - императорът, трупът, червеите. Удивителна прилика в нашите географски ширини, нали? Днес, денят Хикс на 2012 г., тук, в твоята, моята, нашата страна, ставаш и вместо слънце и достоен живот те заливат всекидневни убийства, високи цени, нищета и лъжи, лъжи - от екрана, и от политици. От политика, в която вчерашното е утре, нищото е вече нещо, а то пък от своя страна вече е водач на партия и правителство, на някакъв екип, пожарна команда, че дори и евродепутат. Силно казано, нали? Не само че е силно, не само, че усещането ни подсказва истинността на тъжната картина за всички нас, но е и свидетелство - неопровержимо, за управленската и политическа импотентност на днешните "пожарникари". Духовна стерилност с имена, групи партии, политико-икономически, медийни пропагандисти и гадатели. Форма без съдържание, атмосфера, задушаваща мисловните клетки на хората, нагли екранни играчи - продавачи на щастие. Това е само малка част от нашия изхабен от противоречия свят, в който цветята са заменени с политически плевели, а личностите са обезличени.
Дали критикуваме или разсъждаваме за днешния ден е въпрос на позиция. Познавам добре Западна Европа и за съжаление, читателю, ние сме си там, където сме - на Балканите, с клонирани биологични, в момента "вождове" на страната, Биг Брадър (ББ), страна на маските и каските - пожарни или политически, страна с антиповеденческа култура и пещерен политически език, отсъстващи институции, няма производство и икономика, страна без образование и здраве, страна с министри носни кърпички и вожд на племе. И ние ги знаем - депутати, за които най-достойна е фразата на Юлий Цезар отпреди 2000 години - напускайки Сената в Рим, той хвърля в лицето на сенаторите фразата:

"Сенатори, негодни дори и за роби"

Да, това е днешният парламент - марка на безличието.
Дума да няма, моята учтива критичност не е персонифицирана, просто защото не виждам чисти управленски лица и помисли, защото в българската политическа джунгла се появи от три години нов човешки вид, т.нар. полезни идиоти - "нутцлихе идиотен" (от немски език). Тази реплика не е моя, а е злободневна, отпреди 20 години, фраза на бившия немски канцлер Хелмут Кол, консервативен християндемократ. Той често - във и извън партия, медии, ползваше словата "полезни идиоти", отнасяйки ги критично и саркастично към своите критици. Е, че след това беше съден за 2 000 000 евро, че неговият син написа унищожителна книга за неговото поведение, също е факт.
Представлението свърши - Acta est fabula, твърди римският император Август. За това представление в онези далечни времена и още по-далечни нрави. Става дума за игрите на тогавашната имотна и управляваща пирамида. Партийно номадство - смяна на партии, преминаване от една в друга партия, парламентарна група, от една в друга власт, са патент на днешното българско безличие и самоунижение. Може би защото тогавашните правила на играта по коридорите на властта са били строги, нарушенията се заплащали с главите на сенаторите. Днес в милата ни родина политиката е дреха трета употреба, икономиката мистика, мъдростта насилие, човешкият материал бил лош, според един Брадър, а той самият (ББ) бил Прометей на огъня и Мойсей едновременно; Калинки, Цецки, Сийки, Комшийки и пр. служителки "на парламентарния двор" са вещи на мълчанието; слънцето, по волята на "Винету" - изгрява от запад на изток; вместо сериозна политика, вместо система - хаос.
След като представлението свърши, преструвките и маските на спасителите паднаха, лъснаха всички видове демокрации - демократичните бедни богати - президент, премиер, продавачи на пазара и политически шмекери. Оказа се, че под дрехите всички сме голи, стана ясно обаче, че мозъчните клетки на значителна част от управляващата колония са стерилни, глухи за човечност, етика, стил, поведение и качество. И още, читателю, оказа се, че днешните политчиновници вече са патриции, а не плебеи, с претенции за вечност, а в поведенческия апарат на авторитарни Биг Брадъри благоприличието отсъства; за срам, ценности, да не говорим. Хората загубиха вяра дори в своя Бог. Всичко у нас, особено след 2009 г., стана

една голяма балканска кръчма

Нека бъда разбран правилно, не преувеличавам с казаното, то е факт, нито пък твърдя, че всички сме маскари (нали помните бай Г.?).
В своя роман "Сто години самота" великият нобелист за литература Габриел Гарсия Маркес пише: "Кметът разпореди, че политиката е машина за измама и поради това се обяви за двигател на машината", заради което "единственото успешно нещо е насилието". Да ви напомня за наши примери за кръстоносци? Сигурно, нали все още воюват с народа си. Именно затова пиша, което мисля, и мисля това, което пиша. Защото зад общата фасада откриваме имена и индивиди, за които - каква прилика - австрийският писател Роберт Мусил пише в романа си "Човек без лице" следното: "духовна криза, търпимост, нагаждачество, съзерцание без движение, пасивност срещу подтисничеството, човешки вид с много лъжливи хитрости". Ето ви някои качества на съвременните български управници. На този жизнен фон се мяркат две лица - индивиди, шумолящи и политически фокусници. Ако някой се припознае, нека знае: всеки има право не само да има позиции по дневния ред на обществото, но и да я изразява, не само да коментира, но и да реагира, тъй като сме част от нашия с вас живот - жалък и груб. Не неглижирам когото и да било, журнализмът е затова, да показва, че преходността е вечна, а глупостта - състояние. И така -

"Спасителят в ръжта"

Може би сте чели книгата на Селинджър с горното заглавие? Съществуват още огромно количество поучителни автори - Монтескьо, Русо, Хелвеций, Холбах, Волтер, Толстой, Достоевски, Гьоте, Шилер, Хегел. И, разбира се - нашите Вазов, Славейков, Ботев и т.н. Чете ли някой от брадърите или от онези случайности на политхоризонта? Едва ли. Защото главният брадър бил прочел "Винету", за да стане вожд, без да знае за немеца от Дрезден - Карл Май, другият пък, напиращ да стане вожд, забравил школата на АОНСУ. Докато единият (ББ) е открил след четенето "четвъртото състояние на материята", то другият (ГП) митарства като комита по време на петте века "отсъствие", за да стане Управител на БСП. За него специално, ще ми се да повторя великия Маркес: "Управител не ни трябва, защото няма нищо за оправяне". Нека Винету български си блести в тъмнината на здрача с арогантността на граблива птица и усмивката на Пинокио, желая обаче да поздравя г-н Първанов за немалко неща. Не затова, че подобно на Авел и Каин, на Брут и Касий - библейските имена са пример за братоубийства - или че той замахва на събратя по партия, не затова, че беше години президент; и не затова, че най-после след маската отстрелва симпатизанти и членове на една партия; не затова, че щял да прави екип - управленски? И още да му "благодаря", че ни обижда с опита да приватизира една идея, една партия, една мисъл; не затова, че стимулира днес, тук, в условията на пълна политическа и икономическа лумпенизация, своеобразна вътрешнопартийна дестабилизация. Не го познавам - щял да вземе много мандати, ако станел, боже, каква мисловна илюзия, председател на БСП; слънцето щяло пак да изгрява. Хвала му, след като поливаше втория си мандат с герберски парфюм. За още много неща го "омилостивявам", най-вече за неговата "нравствена скромност", заредена с нечувана агресивност.
Заявявам, нямам нищо лично със и за г-н Първанов, но когато го слушам какво говори, зная, че колкото и да грее слънцето, то трябва да залезе - мирно, тихо, спокойно, с мисъл за уважителност към институции, а не чрез партийни лицемерия. Познавам няколко велики европейски социалисти и социалдемократи - Вили Бранд, Бруно Крайски, Улоф Палме, Хелмут Шмидт. Някои вече не са между живите, но имената им са в златния фонд на техните партии. Те са пример на умереност, толерантност, ценности. Те бяха, а някои от тях и днес са - широкомащабни, с човечност, с нравствена магия на личността им. Ето защо сравнение с горните личности не може да има и съм поразен от безцеремонността на агресивния тон, от езика на г-н Първанов към собствената му партия и колеги, към обхваналата го себичност и таван за некоректност. Саморекламата му е грозна, безнравствена слабост, вреди на европейските социалистически ценности. С кое ще ме впечатли? С пример? Не, примерът е свято нещо, той не го познава. С чистотата на езика, с мисълта за БСП, че е акционерно дружество? "О, не нам, товарищи", пише на руския паметник! Не може да се сипе пясък срещу единството и жадуващите сплотеност съпартийци. Не забравяйте, г-н Първанов, че много съпартийци ви превъзхождат - морално и интелектуално, не се намесвайте в избраната от тях позиция за сплотеност.
Не мога да бъда съдник на никого, но когато става дума за Рубикон, не го прекрачвайте. Нима няма място за почтеност, диалог, кому са нужни шумихата и заклинанията. Не ни хипнотизирайте, не сме колебаещият се Хамлет, ние сме за това искрено и честно да водим цивилизован, а не наплевателски диалог, да опазим столетните ценности на една европартия от новите болести на властта у нас. Едва ли демагогията, риториката са нашите ценности.
Грешите! Не призовавам, а разсъждавам за разум и толерантност, но напомням за потопа и Ноевия ковчег - немият казал на глухия, че кьоравият видял едно момче с един крак да тича по водата. Притчи, мъдрости, така минава световната слава - Sic transit gloria mundi. Тъй като не сме част от нея, нека поне оставаме възпитани човеци на ХХI век. Защото приятелството е солта на живота.

-----------
* Авторът е доктор на Техническия университет - Дрезден, Германия, член на СБЖ, бивш главен секретар на агенция "София Прес"