Победители на отровите, които ни разболяват

Когато се каже "вируси", българинът веднага се сеща за грипа. Но тези опасни микроскопични отрови, които инфектират организма ни, са хиляди и причиняват различни болести - 93 % от инфекциозните заболявания се дължат на тях. Менингити, летни инфекции, СПИН, миокардити и други страдания на сърцето, херпеси, диабет, хепатити и какво ли не още. Вирусолози, химици, биолози, клиницисти и други учени в света отделят огромно внимание и средства за изучаването на вирусите и търсенето на лекарствени средства срещу тях. Затова предизвиква силен интерес 24-та конференция на Международната организация за антивирусни изследвания (ISAR), която бе открита в неделя и ще продължи до 11 май в София под домакинството на акад. Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология при БАН. Спонсори на конференцията са водещи фирми и изследователски центрове от САЩ, Канада, Япония и Австралия. във форума участват около 300 млади учени и световни светила на вирусологията, създатели на антивирусни препарати от 42 държави. Такъв авторитетен научен форум в областта на медицината не е имало у нас от 35 години насам. 
По традиция преди официалното откриване на конференцията има предварителна лекция, която тази година бе поверена на пазарджиклийката д-р Райна Фичорова. Тя работи с огромен успех в "Харвард медикъл скул" - САЩ, където ръководи собствена лаборатория. Поканена е там след успешен научен проект, над който е работила у нас. Д-р фичорова предизвика силен интерес сред участниците и дълго отговаря на въпросите им по темите, върху които работи - вирусните заболявания, предавани по полов път. Работата й е свързана особено с женските полови вирусни заболявания, които - оказва се, най-често проникват в организма през различни гъбични инфекции. И, разбира се - СПИН, чиито носители в света са 33,3 млн. души и по данни от 2009 г. всеки ден се появяват 7000 нови. Райна Фичорова е възпитаник на Медицинския университет в София, поддържа тесни контакти с института на акад. Гълъбов.         
София е избрана за столица на конференцията в конкуренция с научни центрове от Австралия, Южна Корея, от Стокхолм, Лондон и Хамбург. Това е признание за високото качество на българската наука, смятат нашите учени, които ще представят общо 17 доклада. От тях 12 са на учени от Института по микробиология-БАН, където работи единствената в Централна и Източна Европа група за химиотерапия на ентеровирусните заболявания (20% от болестите се причиняват от ентеровируси). Екипът на института е признат за водещ в разработването на нови противовирусни средства. От 1974 г. проф. Ангел Гълъбов със свой чешки колега е организирал първите международни симпозиуми по антивирусни средства. Така че традициите са утвърдени, а противно на разпространеното мнение, в института днес около 45 на сто от изследователите са в категорията "млади учени" (в цялата БАН учените под 40 г. са около 35%). В института са разработени няколко нови лекарствени препарати, като например известният Аденостатин с ефект срещу инфекции на роговицата на окото и срещу херпеси. За пръв път доказахме комбинирания ефект на римантадин и тамифлу, който има бъдеще при създаването на нови противогрипни лекарства, обяснява акад. Гълъбов. Учените в института, който е филиал на известните френски институти "Пастьор", изпитват за установяване на лечебния ефект антивирусни вещества, създадени от техни френски колеги. За другите постижения на екипа не остава време да говорим, можем да ги чуем в докладите на конференцията.
Темите в заседанията са изключително интересни и за неспециалисти - могат да се чуят най-новите неща в борбата с хепатитите, с херпесите, грипа, за нови химически синтетични терапевтични средства, за аденовирусите и т.н. Оказва се например, че вариолата (едрата шарка), която в света се смята за забравена и дори от 30 години вече не се ваксинират децата, не "си е изпяла песента". Щамове на вируса се съхраняват при изключително строг контрол единствено в Атланта (САЩ) и В Новосибирск (Русия). Но американски учени са продължили изследванията на ново средство срещу вариолата и са доказали неговия мощен лечебен ефект - водещият професор на изследването е участник сега във форума в София.
     
Български метод прави пробив в лечението срещу ентеровируси

Ралица Василева

Ентеровирусите са най-малките вируси, съдържащи РНК. Те проявяват невероятна изменчивост и мутират много бързо. затова един и същи вирус може да дазде различна клинична картина дори в един регион. Освен това тези вируси много бързо стават устойчиви на лекарството, с което се лекува болестта. Те се приспособяват към лечебния препарат буквално за 3-4 дни. Поради това противодействието на заболяванията, причинени от тези вируси, е изключително трудно. До момента науката в света на практика не е успяла да се справи с тяхната бързо придобивана устойчивост към лекарства. За пръв път българска научна разработка на младата изследователка Ралица Василева, която е докторант на акад. Ангел Гълъбов, предлага метод за справяне с ентеровирусите. Създават се комбинации от различни вещества, които се прилагат последователно, за да може в течение на поне две седмици да не се разреши на вируса да се приспособи към нито едно от тях.
Учените изпробват метода засега върху опитни мишки и резултатите са много добри. Фактически напълно се избягва резистентността, обяснява Ралица, а животните показват много висока преживяемост. Опитите за съчетаване на различни вещества продължават, за да се намери най-добрата комбинация. Възможно е в близко време да се премине и към клинични изпитания. Акад. Гълъбов очаква докладът на Ралица Василева да премине при висок интерес на участниците във форума, тъй като на практика у нас за пръв път във вирусологията са получени положителни резултати в лечението на ентеровируси.
Както винаги, журналистите веднага задават въпроса: "Кога новото лекарство ще се появи по аптеките?" А и политиците у нас винаги искат учените едва ли не утре да дадат готов продукт. А изглежда властниците подхождат по подобен начин не само у нас, защото още в началото на конференцията президентът на ISAR д-р Джозеф Коласино от САЩ изнесе интересен доклад на тема "Колко време се създава едно лекарство". В тази дейност той посочи 4 етапа. Първият е във фундаменталната наука да се появи идея, да се изпитат хиляди вещества и да се разбере има ли ефект от тях - за това отиват около 3 години. Вторият етап е развитието на идеята до стадий предклинични изпитания, неговата продължителност е 4 до 10 години. За третия етап - на клиничните изпитания, са необходими 7 до 10 години. Последният етап е регистрацията на доказано ефективното лекарство пред контролния държавен орган - в САЩ е държавната служба по храни и лекарства (FDA).
За всичко това, което отнема от 15 до 24 години, се инвестират огромни средства, стигащи до стотици милиони долари. А българските учени правят изследванията си с няколко хилядарки, и то - ако успеят да ги скътат от международен проект или ако във фонд "Научни изследвания" има някакви пари. Което напоследък почти не се случва, понеже българският министър Симеон Дянков не дава пари за наука. Да не говорим, че фармацевтичните фирми у нас почти не се интересуват от българските научни постижения. Които, както се оказва, са пионерни в световната наука. Накрая просто ще ги лапнат в някоя "бяла" страна. После България ще купува създаденото у нас лекарство от чужбина... А кадърните ни млади учени ще развиват знанието в някой научен център на САЩ.

Биотероризъм?

Едно от заседанията в конференцията бе посветено на новопоявяващи се вируси, които могат да бъдат използвани като биологично оръжие. Според акад. Гълъбов, основна причина за появата на непознати досега вируси са промените в климата. В последните години са се появили няколко такива вируса, които могат да причинят значими вреди на хората, затова науката в цял свят интензивно ги проучва. В Югоизточна Азия например и по конете в Австралия се е появил  т.нар. Хендра вирус, който е причислен към семейството на парамиксовирусите. От подобни вируси се причиняват трихинелозата, антраксът, бруцелозата, шапът. Новият Хендра-вирус обаче се предава от животни на хората, учените са установили, че негов преносител са вид прилепи ("летящи лисици"), които се хранят с плодове. Вирусът причинява болест, подобна на тежка пневмония.
На Малайския полуостров също се появи подобен вирус (Нипавирус), който пък причинява тежки енцефалити (възпаление на главния мозък) с треска. Двата вируса се разпространяват на огромни територии - Южна Азия, Австралия, Източна Африка, южните арабски страни. Някои от популациите се пренасят от насекоми - кърлежи и комари.
Сред новите вируси е и "Западен Нил", който се пренася чрез комарите от заразени птици. Причинява енцефалити. Този вирус е идентифициран първо в Уганда, в областта на Западен Нил, но е откриван и в Източна Европа, Западна Азия, Средния Изток. По думите на проф. Гълъбов, той се е появявал и в Румъния с регистрирана висока смъртност на заболелите, имало е дори няколко случая в България. В момента "Западен Нил" е нападнал сериозно САЩ.