Победите над здравите атлети ме зарадваха повече от европейското сребро

Михаил Христов е параолимпийски състезател по лека атлетика. Роден е на 18 май 1991 г. в Плевен. Когато е на 15 години, през Михаил преминават 20 000 волта ток. С приятели се разхожда в местността Чернелка, Плевенско. Минават под трансформатор, от който изскача волтова дъга и го удря. За да оцелее, лявата му ръка трябва да бъде ампутирана до рамото, а дясната под лакътя, следват безброй операции. Лекарите казват, че шансовете човек да оживее след подобен удар са едно на милион.
Мишо има 8 поправки на европейски рекорд, първата прави през 2013 г. в Дубай. През 2012 г. става двукратен световен вицешампион за младежи в Чехия на 100 м гладко бягане и скок дължина. През август 2013 г. е двукратен шампион за мъже и младежи на първенството за хора с увреждания в Пуерто Рико, като поставя и световен рекорд с преодолени 6,22 (+0,3) м.при дългия скок. На същия турнир е 3-ти на 100 м спринт. През февруари т. г. Мишо завърши 3-ти на 100-те метра на турнира в Шарджа, ОАЕ. През август пък спечели сребро на скок дължина на Евро 2014 за хора с увреждания в Суонзи. Отминаващата година Михаил ще запомни и с участие на няколко международни състезания за атлети без увреждания. Христов приключи 3-ти на скока на "Купа "Бургас" и извоюва две 7-и места в същата дисциплина на "Самарско знаме" и "Павел Павлов".


"Пожелавам си хората да виждат в мен надежда, че всичко може да се оправи"


- През последните 12 месеца имаше доста челни класирания. Каква е твоята равносметка за изтеклата 2014 г.?
- Доста добра година, бих казал. За първи път имах честта и удоволствието да победя здрави атлети, знаете, параолимпийски състезател съм. След това станах европейски вицешампион, не бях изцяло доволен, но все пак е доста добро класиране. И за завършек на годината изпълних една моя отдавнашна мечта - да се състезавам срещу мотор и кола. И то управлявани от едни от най-добрите ни състезатели - Ангел Караньотов и Крум Дончев. Дали ги победих - ще разберете през януари.
- Разкажи ни малко повече за това предизвикателство...
- Знам, че буди доста интерес. Един ден видях в интернет, че Кристиано Роналдо бе направил подобно нещо и си казах: "Защо и аз да не пробвам?" Свързахме се със Златимир Йочев, водещ на вечерните новини по БНТ, и от едно състезание стана цял документален филм. Снимахме го 3-4 месеца, като черешката на тортата бе самото състезание, на писта до София. Крум и Караньотов бяха със състезателни автомобили, само ще кажа, че моторът бе 1000-кубиков.
- Освен Роналдо, кои други спортисти те вдъхновяват?
- Доста са, един от тях е моят треньор Петър Дачев. Гледам да следвам стъпките му, но да не правя неговите неволни грешки. С Петър сме сме добър тандем, така че мога да кажа - моят треньор е и моят стимул.
- Как се намерихте с него? Дачев е еврошампион по скок на дължина...
- Да, в моята силна дисциплина (усмихва се). Съвсем случайно, исках да започна при неговата бивша треньорка, но по стечение на обстоятелствата тя предложи Петър да ме тренира. Аз бях и първият му състезател, благодарение на него постигнах 2 световни титли, един световен и европейски рекорди и вицеевропейска титла.
- А как реши да се занимаваш със спорт?
- Пак случайно. Една от основните причини и катализатор това да се случи бе Стела Енева. Видях в един център за протезиране как й правят протезата и се заинтересувах от това. Срещнахме се с нея и тръгнаха нещата.
- Преди инцидента спортуваше ли?
- Не, преди да почна с леката атлетика, се занимавах с щанги доста активно. Оттам ми дойде и силата.
- Защо се спря точно на леката атлетика?
- За вратар не ставам (усмихва се). Всъщност затова леката атлетика е Царицата на спортовете. Тя е първият спорт, който човек тренира, даже неволно - всеки е бягал и скачал като дете. Като малък си спомням състезание от една олимпиада, още тогава силно ме впечатли като спорт. Не съм привърженик на футбола, плуването и другите спортове, които са популярни сред момчетата, леката атлетика бе логичният избор за мен.
- Имаш силни резултати във всички дисциплини, в коя ти е най-трудно?
- В моята коронна - скок дължина. При нея се изисква страшно много техника и баланс. Заради моето увреждане балансът понякога ми се губи, имал съм проблеми. Един фрапантен случай в Дубай - имах спукано ребро и натъртен лакът. Приземих се през глава заради липса на баланс. Но обичам трудностите, те ме стимулират.
- А как реши да се състезаваш със здрави атлети?
- В Дубай всъщност бе второто ми състезание при здравите атлети и си запазих традицията да се впускам на всяко възможно такова в България. Това е голяма радост за мен, даже по-голяма от вицеевропейската титла. На турнир в Бургас станах 3-ти на дългия скок измежду 15 здрави атлети. На спринта в Пловдив пък победих 8 момчета без увреждания. Това е стимул за мен, но трябва да е стимул и за тях.
- Как гледат те на теб?
- В началото странно, но съм отдавна съм в леката атлетика, така че вече ме приемат съвсем нормално.
- Във Facebook имаш 20 000 почитатели, не се сещам за друг наш параолимпиец, който да се е радва на подобна подкрепа и да мотивира чрез социалната мрежа хората с увреждания...
- Да, наистина идеята беше точно такава - да покажа, че когато човек има желание, нещата се получават. Когато имаме възможност, качваме позитивни мисли, снимки с мен, които да стимулират хората. Виждам чрез съобщенията, които ми се пращат, че има реална оценка на това, което правя, и смисъл в него.
- Ако не беше спортът, с какво щеше да се занимаваш?
- Плановете ми бяха да уча в Симеоново. Сега уча последна година "Право" в УНСС, така че имам "вратичка", като спра със спорта, надявам се след 3-4 олимпиади, да се занимавам с това.
- Значи вече мислиш за Олимпиадата в Рио...
- Тя е много скоро, за нас 2 години като подготовка не са нищо, реално погледнато, два цикъла от обем, сила. Но е близо, трябва да положа всички усилия, за да покрия норматив. На миналата Олимпиада в Лондон останах на 10 см, наистина много ме хвана яд. Надявам се сега да постигна резултат доста над норматива. Всеки спортист иска да се качи на почетната стълбичка. Но не искам да дърпам дявола за опашката, просто там искам да покажа най-доброто от себе си и да постигна най-добрия си личен резултат.
- Колко са квотите и как се разпределят?
- При параолимпийците броят на състезателите е намален. И тук искам дебело да подчертая: когато, да речем, някой отвори стартовия списък от световно първенство и каже "Тук всички състезатели са 15 човека, пък при здравите са 80" - да, така е, но първо ние покриваме норматив и след това се отделят 15-те най-добри, защото са различни класове - за ампутации на долни, на горни крайници, за проблеми с очите, и ще станат огромен брой състезатели. Така че хората, когато отворят един такъв стартов списък, трябва да разберат, че най-добрите от най-добрите са отишли на този форум.
А иначе скоро четох, че искали да махат 200 м, троен скок, хвърлянето на гюле. При нас, параолимпийците, тройният скок е премахнат, което е доста жалко, не може да се лишават спортисти от дисциплини.
- Колко дни от годината отиват по лагери и подготовка?
- Ако кажа 330 от 365, няма да излъжа. Почивката ми е няма и месец. Тренирам 6 пъти дневно. Почти цялата година заминава за тренировки. Приятели ме питаха къде съм бил на 8 декември. "Вкъщи, с 4 филма", им отговорих. Това ми беше студентският празник. При нас лишенията са големи, но резултатите - също.
- Имаш приятелка, как намираш време за всичко?
- Свикнал съм, разпределям си времето по часове. Това е много важно за един състезател - да има време за почивка, да се разтовари някъде. Вглъбяването в тренировките, особено при мен, има негативна страна, не ми се отразява реално.
- Кой ти е любимият филм?
- "Преследване на щастието" с Уил Смит и сина му. Много силен филм, за един продавач на медицински машини - не успява, живее по сиропиталища, по домове за бездомни, но накрая става милионер. Но не са важни толкова парите, колкото ценностите, които имаме. Този филм е пример как от нищо се става нещо.
- Какви други неща обичаш да правиш?
- Да играя на компютър, на FIFA, може да е странно за някои, но аз наистина я играя! Обичам много да карам кола. Това ми е едно от най-любимите неща, просто да карам някъде колата, макар при тия цени на бензина да е малко трудно (смее се).
- Гледа ли Роналдо и "Реал" срещу "Лудогорец" в София?
- По телевизията гледах, в София бе много добър актьор, "Оскар" заслужава (усмихва се).
- От кой отбор си?
- От българските няма как да не кажа "Лудогорец". Сигурно има хора, които ще ме оплюят, но в крайна сметка трябва да подкрепяме най-добрите. Не съм върл привърженик на някой отбор, но да кажем - националния и "Лудогорец".
- Какви са ти професионалните цели за идната година и какво си пожелаваш?
- Предстоят ми 2 световни първенства през ноември - в Катар и в Сочи, на които мога да покрия норматива за Олимпиадата в Рио. Пожелавам си да съм здрав, психически устойчив, и да продължавам да стимулирам хората - да виждат в мен надежда, че всичко може да се оправи.
- Девизът ти?
- "Никога не се предавай"!


6.30 м на дългия скок в Хърватия, май 2013