Поамeриканчване

Преди години Тодор Колев питаше "Как ще ги стигнем американците". Някои български политици и дипломати са решили не да ги стигат, ами самите те да се поамериканчат като мислене и говорене. Посланикът ни в САЩ Елена Поптодорова е типичен пример за това. Слушайки изявите й, няма как да не се зачудим дали тя не е станала американка. Или по-точно маркетингов агент на частна корпорация като "Шеврон".
Малко преди да си замине, бившият посланик на САЩ Джеймс Уорлик заяви, че ако бил българин, би искал да знае има ли шистов газ в България и какво е неговото качество. Дори разкритикува българските власти, след като наложиха мораториум за добива. Наследничката му Марси Рийс призна, че Америка е готова да помогне "регулаторно и технологично" България да развие добива на "значителните си запаси". Няколко години след мораториума за фракинг у нас от Вашингтон долетя и Поптодорова, която се втурна в бясна защита на технологията и на шистовия газ, за който според нея нямало доказателства, че е вреден. Да се чуди човек кога й остана време да стане експерт по екология и добив на инертни материали.
Коя беше компанията, получила разрешително за проучване на шистов газ в България преди мораториума - американската "Шеврон". Коя е компанията, основен спонсор на приема на Поптодорова на 3 март 2012 г. - същата фирма. Крушката си имала опашка...
Няма логика човекът, изпратен да представлява държавата ни, да долети в родината специално, само за да критикува решенията на собственото си правителство. Поптодорова се е клела да служи на България, а не на чичо Сам. Би следвало да се подчинява на българските законодателни органи. И на суверена в лицето на хилядите българи, казали категорично "Не" по даден въпрос. В случая - на тровенето на плодородната родна земя. Дамата трябва да си припомни на кого служи. А тези, които са я назначили, да помислят дали мястото й е там, или е време да я оставят да се развива в частната сфера, в която явно тя самата има интереси.