По-трудно е да се реализираш в България, но си струва

Даниела Янчовичина е на 22 години, последна година е в специалността международни отношения в УНСС. Въпреки скромната си възраст изглежда абсолютно убедена в това какво иска да постигне, както и къде, и като каква иска да се реализира. Обича да пътува, упорита е и гони целите си с онзи дух, който може да има само един човек, който идва от Банско.

Цитат:
От университетите трябва да се дипломират само способните хора и тези, на които им се удава или искат да се занимават с конкретната специалност

- Учите международни отношения. Защо избрахте тази специалност?
- Преди да се насоча към международните отношения, дълго време исках да следвам право. Половината гимназия минах със съзнанието, че ще стана правист, юрист, ще работя в сферата на гражданското право и т.н. След като минаха кандидатстудентските изпити, реших, че това не е за мен. По-скоро ме разубедиха. Човек от тази сфера ми препоръча да се насоча към нещо друго. Реших да се занимавам с международни отношения. До този момент никога не си бях представяла, че ще се занимавам с политика или ще се заинтересувам от политика.
- Съжалявате ли за избора, който сте направила?
- Не, в никакъв случай.
- Каква реализация по специалността очаквате да получите?
- През тези няколко години, в които изучавам външната политика, се заинтересовах изключително много от дипломацията. Определено ме влече сферата на сигурността - национална и международна сигурност.
- Мислите ли, че лесно ще си намерите работа по специалността?
- Не мисля, че ще е лесно. Имаме изключително много специалисти по тази тематика. Всяка година се дипломират много хора с тази специалност, конкуренцията е много голяма и силна. Аз искам да се занимавам с нещо конкретно, а имам колеги, които са много способни. Не мисля, че ще бъде лесно заради силната конкуренция.
- Казвате, че всяка година от университета излизат много хора с вашата специалност. Смятате ли, че образователната система трябва да се промени? Например някои специалности да бъдат ограничени и съобразени с пазара в момента?
- Не казвам, че трябва да се ограничи, но може би да има някакъв вид "цедка". Има случаи, в които хората влизат в университета трудно, но след това го завършват изключително лесно, без да полагат особени усилия, което не е правилно. Би трябвало да обратното - всеки, който има желание да учи, да се опита, но накрая да останат само специалистите. От университетите трябва да се дипломират само способните хора и тези, на които им се удава или искат да се занимават с конкретната специалност. Днес всеки втори е с диплома в ръка, с висок успех. Реално погледнато, не можеш да направиш разбор между кандидатите, защото документално всички са отличници. В крайна сметка трябва да има кадърни хора.
- Мислите ли, че образованието е важно, за да се намери добре платена работа?
- Може би не добре платена, но да кажем работа, която те интересува. Винаги съм била на принципа, че образованието е важно, няма значение къде го получаваш - в България или в чужбина. Като човек, останал в България, съм доволна от образованието си, винаги съм се стремяла да имам висше образование.
- Говорите като човек, останал в България, а мислили ли сте да се реализирате в чужбина?
- Да. Мислила съм и да продължа висшето си образование в чужбина. Има причини, които ме спираха да го направя - финансови най-вече, но и не исках да се деля от семейството си. Смятам, че няма значение къде ще получиш точното образование - важно е да си съзнателен, да искаш да завършиш, да се научиш и да се реализираш. В България също има доста възможности. Малко по-трудно се реализираме в страната, поне от гледна точка на специалност. Имам много познати, които не се реализират по специалността си, а в нещо съвсем различно - нещо, което им е било непознато и е трябвало наново да се учат. Не това е идеята на образованието, не е нормално да се подготвяш няколко години, а в един момент да попаднеш в съвсем различна среда и да работиш нещо коренно непознато.
- Защо много млади хора напускат България?
- И в чужбина много малко от напускащите България се реализират по специалността, която са учили. Трудно си намират и по-престижна работа. Обикновено в чужбина стават обикновени бачкатори. Там обаче системата е по-различна, по-осигурена, повече социална, така че имат шансове да успеят да издържат нормално семейство и да живеят добре. Като човек, чиито близки в момента са в чужбина и работят там, знам, че това наистина е така.
- Какво би накарало хората зад граница да се върнат обратно в България и да работят тук?
- Не знам дали би имало конкретна причина. Моите близки например ще се върнат най-вече заради семейството. Тук им харесва, това е нашият дом.
Не знам дали има конкретна причина и нещо, което да се промени, за да накара всички млади хора да се върнат. Напоследък се запознах с много живеещи и учещи в чужбина младежи, които споделят, че тук им харесва и биха искали да се върнат. Мястото, на което са били, обаче им предоставя по-големи възможности и най-вероятно ще останат в чужбина.
- Живееш в Студентския град, той стана печално известен, особено последните няколко години. Толкова ли е страшно човек да живее там?
- За 3 години в Студентския град досега не съм била свидетел на някакъв фрапантен случай, нито на някакъв купон, който е излязъл извън рамките, или пък да е имало някакви проблеми, ексцесии и т.н. Напротив, за мен лично е много спокойно да живея там. Това е квартал, в който постоянно има движение, постоянно има хора, никога не можеш да се почувстваш заплашен по някакъв начин, дори и да се прибираш в късните часове. Винаги има нещо, което работи денонощно, което за мен е някакъв вид сигурност. Не е много комфортно от гледна точка на това, че се живее в общежитие и личното пространство е много ограничено.
- Къде бихте живяла, след като завършите?
- Най-вероятно тук, в София. Не съм го обмисляла толкова сериозно. След стажа, който наскоро изкарах във външно министерство, мисля, че искам да се пробвам пак там, затова и най-вероятно ще остана в София.
- Стаж във външно министерство, какво научихте от него?
- Стажът се проведе в Дирекция "Близък изток и Африка". Като френскоговоряща, попаднах в отдела за Африка. Беше едномесечен стаж, неплатен, но останах изключително доволна. Колегите подходиха изключително професионално към всички нас, четиримата стажанти. Никой не ни подцени, никой не ни прие за кафе-разносвачи или нещо подобно. Даваха ни да вършим реална работа. Научих доста неща, които не можеш да научиш в университета. Работех с първични документи, които освен в министерството не можеш да намериш на друго място. Имаха ни голямо доверие, за да боравим с тази информация. Запознах се отблизо с Африка и с отношението на България към региона. Научих много полезни неща.
- Бихте ли препоръчала на връстниците си да се пробват да изкарат такъв стаж? Полезни ли са подобни инициативи?
- Със сигурност е много полезно. Това е среда, в която срещаш хора, които наистина прилагат знанията, които са натрупали. Срещаш хора, които постоянно надграждат уменията си. Частният сектор е малко по-динамичен, кара те да бързаш и нямаш време да улегнеш в материята, т.е. трябва да си наистина добър и много голям професионалист, за да успееш в частния сектор. В държавния имаш повече време и повече контакти с професионалисти. Всичко това ти позволява да видиш кое точно те интересува и дали това е сферата, в която да се развиваш. Бих препоръчала на всеки да опита. Това е опит, но всеки трябва да решава сам.
- За какво мечтаеш?
- В личен план мечтая всичко със семейството ми да е наред, всички да са щастливи и да сме заедно. Това е най-голямото нещо, което искам за себе си. И мечтая да отида в Куба.
- Защо Куба?
- Не мисля, че има конкретна причина, латиноамериканските етноси и нации винаги са ме привличали.
- А Африка къде я оставяш?
- Искам да отида и в Африка, но по друга линия. На първо място искам да посетя Куба, искам да видя отблизо как живеят тези хора. При тях има разделение, което може би се наблюдава навсякъде - много бедни и много богати. В същото време те живеят в някаква симбиоза. Искам да видя как живеят, искам да усетя техния манталитет, техния бит. Харесвам Африка, защото там има култури, които са доста по-различни от нашата. Азиатските и африканските култури са доста по-различни от нас. По време на обучението по международни отношения разбрах защо и как. Оказа се, че имаме доста общи неща, особено с някои култури от Близкия изток, арабските култури, а винаги сме ги мислили за толкова различни. Всъщност имаме толкова общи неща имаме с тези хора. Човек винаги има какво да научи от различните, важното е да има желание да го направи.