По повод спекулациите на Скопие с имената "Македония" и "македонци"

Проф. Божидар Димитров
Директор на НИМ

    Едни от фундаменталните спекулации на македонската доктрина се вършат с имената "Македония" и "македонци". Според скопските историчари, когато става дума за македонците, те са сигурни доказателства, щом ги открият в исторически документи от Античността до началото на ХХ век, че става дума за преки прадеди на днешното население в Повардарието. А стане ли дума за Македония, естествено - за пряк предшественик на днешното държавно образувание със столица Скопие.
    Историческите реалности обаче са други. В различни времена понятията "Македония" и "македонци" означават доста различни неща, нямащи понякога нищо общо помежду си.
    Първо: От VІІ в. пр.н.е. до 148 г. пр.н.е. Македония е име на антична държава с територия, разположена изцяло на територията на днешна Северна Гърция. През втората половина на ІV в. пр.Хр. държавата, управлявана от Филип и Александър Македонски, се разширява с териториите на континентална Гърция, Тракия и Персия, но след 323 г. се разпада на отделни елинистически царства. Македония се свива в старите си граници и в 148 г. е покорена от Рим.
    Световната наука смята с почти пълно единодушие, че

македонците са едно от гръцките племена

(като спартанците, тиванците, атиняните).
    Второ: В римската епоха (ІІ в. пр.Хр. - ІV в. сл.Хр.) римляните създават три области с името Македония (Първа, Втора и т.н.). Населението им често се нарича македонци, макар че е от различен етнически произход. Официален език очевидно е гръцкият език. Очевидно е, че думите Македония и македонци са загубили държавно и етническо съдържание.
    Трето: При варварските нашествия ІV- VІІ век имената "Македония" и "македонци" изчезват от настоящето си място за около 1000, че и повече години, но името Македония се появява в... Тракия. С него Византия нарича учредена в VІ век "тема" (област) - територията от Пловдив до Цариград. Когато България установява граница в началото на ІХ век с Византия по билото на Странджа-Сакар, област тема "Македония" се свива в територията на Източна Тракия (от Одрин до Цариград). Всички жители на областта се наричат от средновековните автори "македонци", макар че по произход са гърци, българи, арменци, алани, туркополи. Има и куриози. Императорът, победил "македонския", е арменец по произход. А когато Византия превзема територията на днешна Вардарска Македония в 1018 г., тя учредява нова административна област или тема - България. Ужас и
кошмар за скопските историчари

А тема "Македония" си стои в Източна Тракия до ХV век. Прочетете къде е заточен в 1393 г. патриарх Евтимий. В Македония - в Бачковския манастир.
    Четвърто: В османския период западноевропейските хуманисти "връщат" името Македония на античното му място. Леко поразширено, тъй като територията на днешна Македония не е била населена с антични македонци, а с траки и илири. Но всички, писали по въпроса - турски административни органи, чужди дипломати (посланици и консули), чужди църковни служители мисионери, разузнавачи, пътешественици, учени - пишат, че основното славянско население в тази земя е българско, че в Македония освен българи живеят турци, гърци, албанци, цигани, но не и етнос македонци. Дори някой и друг (много рядко) да е употребил това име, той има предвид население по областен географски принцип. Така, както българите в Тракия и Добруджа се наричат често тракийци или добруджанци.
    Пето: Македонските "историчари" са прави, че не Коминтернът и Тито измислят "македонизма" като държавна доктрина. Те само го утвърждават, както си знаят - с огън, меч, разстрели, лагери, затвори. И с чудовищни манипулации на общественото съзнание.

Македонизмът е рожба на сръбската политическа мисъл

И по-точно на сръбския политик Стоян Новакович. В прочутото си изложение от 1889 г. той пише: "Всички усилия да направим от българите в Македония директно сърби пропаднаха - тогава да опитаме да ги откъснем  от българската общност, като ги обявим за друг народ - така ще ги асимилираме по-лесно в бъдеще..." Кралска Сърбия полага известни усилия в тази насока, нямащи особен успех. Затова, когато в 1913 г. тя присъединява Вардарска Македония, я изоставя и принуждава българското й население да се запише като сръбско. Коминтернът и Тито възраждат идеята в 1934 г., а в 1944 г. я реализират.    


В Скопие буквално се спъвате в паметници на всякакви "македонски" владетели, присвоени от всякакви епохи - като този на българския цар "Самоил"