По пътя на единението и интеграцията

На срещата на най-висшите ръководители от Латинска Америка и Карибите (Каракас, 2-3 декември 2011 г.) бяха набелязани редица важни инициативи за тяхната интеграция и активна съвместна дейност. Препотвърдено бе предишно решение, взето на 23 февруари 2010 г. в Мексико, формулирано в специален документ за основаване на Общността на латиноамериканските и карибските държави (ОЛАКД). Така тя реално започна да функционира. Това е много значим демократичен, политически, социално-икономически, културен и цивилизационен акт. Той се определя не само от броя на участващите в новообразуваната регионална организация - 33 страни, разположени на юг от САЩ в целия континент Америка, с обща площ 20 млн. кв. км и жители над 540 млн. души.
Положително се развиваха и първоначалните подготвителни действия за изграждането й, започнали със създаденото през 2008 г. в Бразилия Обединение на Латинска Америка и Карибите. Преди да започне конференцията в Каракас, президентът на Куба Раул Кастро определи основаването на ОЛАКД като най-важното събитие в района през последните 200 г. Събитията преди две столетия са безспорно националноосвободителните революции срещу испанското колониално господство в този район на света, чийто най-изтъкнат ръководител е Симон Боливар. Той освен че оглавява борбата за освобождаване на Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия, е първият инициатор и сторонник на латиноамериканското единство със свикания под негово ръководство Панамски конгрес през 1826 г.
Демократичните обществени кръгове признават важността и на други събития: окончателното премахване на робството в края на ХIХ в., победата на кубинската революция (1959 г.), левите победи в Чили и Никарагуа през 70-те години на ХХ в., свалянето на диктаторски режими и др. Както и на исторически личности като Хосе Марти, Фидел Кастро, Аугусто Сезар Сандино, Салвадор Алиенде, "Рицаря на надеждата" Луис Карлос Престес, големите писатели Жоржи Амаду, Габриел Гарсия Маркес и пр. И най-вече безсмъртният Ернесто Че Гевара. За реализирането на единението се признава и приносът на местните индиански общности, и на потомците на насилствено докарани в бившите колонии роби.
Важно е да се отбележи, че поне засега политическите различия между 33-те държави не са се оказали пречка за основаването на тази регионална общност. Нейното основно ядро безспорно са тези с лява и лявоцентристка ориентация - Куба, Венецуела, Боливия, Бразилия, Аржентина, Никарагуа и т.н. Най-общо казано, задачите и политиките на ОЛАКД са като "институция без печалбарски интереси", да извършва критически анализи, да проектира и да ръководи мерки за решаване на структурни, политически, икономически, социални и културни проблеми. От голямо значение е и обстоятелството, че тази общност ще търси решения на проблемите с човешките права, на принципите на демокрацията, на всеобщия прогрес, мира и хуманното съжителство в световен мащаб.
В приетия документ "ОЛАКД: Декларация от Каракас" с голямо значение е текстът, в който се изтъква, че като се признават "правата на всяка нация да изгражда в условия на мир и свободно собствена политическа и икономическа система процесите на диалог, обмен и преговори, които ще се активизират в рамките на ОЛАКД, ще трябва да се осъществяват в съответствие със следните общи ценности и принципи: съблюдаване на международното право, мирно решаване на споровете, забрана на употребата и на заплахата от употреба на насилие, уважение на самоопределението, на суверенитета, на териториалната цялост и ненамеса във вътрешните работи на всяка страна, защита и разширяване на всички човешки права и на демокрацията." Изтъква се необходимостта да продължават усилията за ускоряване развитието на района в нарастващия процес на политическо, икономическо, социално и културно сътрудничество и интеграция.
Изключително важното значение на документа се определя и от неговия програмен характер, от съдържащите се конкретни насоки за продължаване на действията за изпълнение на съвместно набелязани инициативи и мерки в различни области, като например: намаляване на глада и бедността, екологията, енергетиката, финансовата криза и външната търговия, икономическото развитие, инфраструктурите за постигане на физическа интеграция на транспорта, телекомуникациите и пограничната интеграция, хуманитарното подпомагане, протекцията на мигрантите и т.н. Разбира се, заедно с други инициативи те са залегнали в основата на работния план-програма на общността, като същевременно в декларацията се предвиждат срещи на ОЛАКД - в Чили през 2012 г., в Куба през 2013 г., в Коста Рика през 2014 г.
Бразилия - най-голямата страна в района на ОЛАКД и най-активен участник в изграждането й, е показателен пример за политически, социално-икономически, културен и в други области напредък, особено през последното десетилетие, когато е управлявана от президентите Луис Игнасио Лула да Силва и Дилма Русеф, които са от лявоцентристката Партия на трудещите се.
Още в началото на първото десетилетие на ХХI в. президентът Лула да Силва не само утвърждава всичко положително от неолибералните реформи на предшественика си Фернанду Енрике Кардозу за намаляване размерите на бедността и подобряване на образователната система, но и разработва всеобхватни програми и стратегически насоки за по-нататъшното икономическо развитие на Бразилия, главно чрез по-рационалното използване на природните ресурси. Той се прочу особено много с успешното изпълнение на три програми, дали в кратък срок добри и трайни резултати.
Чрез реализирането на най-значимата от социален и хуманитарен характер "Програма нулев глад" от тежко положение са извадени над 20 млн. души, или около 20% от цялото население на страната. Не по-малко значими резултати бяха постигнати и от изпълнението на програмата "Семейна кошница" - предоставяне от държавата на парични надбавки за бедни семейства. Така от мизерията бяха отървани милиони хора. За това - за ограничаване на глада и на бедността, допринася особено много големият икономически растеж, разкриването на нови работни места и значителното увеличаване на минималното трудово възнаграждение. Разширяването и подобряването на образователната система в изпълнение на друга специално разработена програма (Pro Uni) доведе до драстично намаляване на неграмотните, до по-широко обхващане на децата и младежите в тази система, до подготовката им за квалифицирани работници и специалисти в различни области. Така бе постигнат значителният резултат средната продължителност на обучението на младите да достигне 8,3 години, т.е. с повече от две години в сравнение с 1995 г.
Новият президент Дилма Русеф продължи успешно политиката на своя предшественик, като особено се прочу и с борбата с корупцията по високите етажи на властта и изобщо с престъпността. Така Бразилия намери свой специфичен модел на политическо, социално-икономическо и културно развитие с определящи черти демокрацията, съблюдаването на политическите права и свободата на гражданите, социалната справедливост, солидарността, отвореността към света.
Този изключително положителен опит Дилма Русеф и целият управляващ екип на огромната страна имат готовност да предоставят и съдействат за използването му и в другите държави от ОЛАКД. В речта си на срещата в Каракас Русеф заяви: "Бразилия днес има солидна икономика от макроикономическа гледна точка, разнообразна и конкурентоспособна. Но ние не искаме да гледаме само вътре в Бразилия, или да гледаме към Европа - както правехме векове и векове наред, непоглеждайки към Латинска Америка, нито към Карибите, нито към Африка. Смятаме, че е дошъл часът да изградим нашия просперитет заедно с всички страни в района. За нас това е стратегически въпрос. Ние разбираме, че да се асоциира нашето развитие с развитието на Латинска Америка, освен като етичен императив, също е и условие за придаване на устойчивост и продължаване на самото развитие." Много още мъдри идеи развива в речта си държавният глава на петата по територия и население, а съвсем отскоро станала шеста икономическа сила в света. Русеф направи и предложение Федералният университет за интеграция на Латинска Америка и Карибите, създаден през 2010 г. във Фос ду Игуасу, в района между Бразилия, Аржентина и Парагвай, в който учат студенти от тези страни и Уругвай, да се включват младежи от всички държави от общността и броят на учащите се в тази институция да бъде постоянно по около 10 000 души, с 500 преподаватели.
Президентът на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер подчерта необходимостта да бъдат намерени механизми за недопускане кризата да обхване района. Президентът на Куба Раул Кастро изтъкна, че в обширните територии на ОЛАКД няма ядрени оръжия. Домакинът на срещата във Венецуела, Уго Чавес, с голяма убеденост заяви, че: "само единството ще ни направи свободни и независими", и цитира Симон Боливар, че "колебанието води до загуба".
Следва да се подчертае, че на състоялите се дискусии е било отделено голямо внимание на икономическата и финансовата криза, която от няколко години се шири в голям брой държави. С особена настойчивост е било подчертано, че тя трябва да бъде в центъра на вниманието на управляващите органи, деловите кръгове и политическите сили в ОЛАКД. Защото опасността от глобална рецесия е реална. А неизменна фундаментална стратегическа цел трябва да бъде превръщането на Латинска Америка и Карибите не само в доставчици на суровини, най-вече на желязна руда и петрол, а в райони с високо развита икономика и инфраструктура чрез провеждане на научни, технологични и иновационни политики. По-специално внимание е било отделено и извършени задълбочени анализи на разрастващата се криза в ЕС и особено в еврозоната. В условията на ширещите се трудности ОЛАКД си поставя за цел подобни негативни процеси да не се пренасят и вкореняват както в нея като цяло, така и в отделните й членове.
След като ОЛАКД вече е създадена и функционира, от голяма полза за България ще бъде да активизира и постоянно да разширява политическите, търговско-икономическите и културните отношения с колкото се може повече страни, влизащи в нея. На първо място - с големите и най-развити, като Бразилия, Мексико, Аржентина, Венецуела, Куба, Чили и Перу, с които отдавна осъществява сътрудничество. Тяхната роля в международния живот нараства и могат да бъдат все по-атрактивни партньори на България в търговско-икономическия обмен.

Кристина Кирхнер и Дилма Русеф - основното ядро на ОЛАКД са държавите с лява и лявоцентристка ориентация
снимки БГНЕС