17 Август 2022сряда04:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°.

По пътищата Игнатиеви

Книгата на Калина Канева за графа на българите е многогласна, жива и многозначителна

/ брой: 168

автор:Дума

visibility 1625

Петко ТОТЕВ

Via lgnatia е нещо по-различно Via militarica

Калина Канева има щастлива творческа съдба.
Още в ранните си учителски години в софийско училище с името на граф Игнатиев тя получава дар от съдбата. Интересът към патрона на училището отваря далечни, непредсказуеми пътища.
Като журналистка във в. "Антени" сред репортерското всекидневие Калина Канева остава вярна на граф Игнатиев и неговия род с благородническо постоянство. Ако съсредоточението върху "темата на живота" имаше само научноизследователски цели, пак щеше да се стигне до значителни резултати. А книгата на Калина Канева за графа на българите е многогласна, жива и многозначителна, с непрекъснато разкриващи се   нови посоки и хоризонти, с

журналистика над временното,

изследване без академична труднодостъпност    и литература, без суетни претенции.
По-интригуващо от роман е откриването на потомците на граф Игнатиев по всички посоки на света. Една българка изминава безброй километри по руския необят, за да се срещне с краеведи и историци, с ентусиасти със сродни души и решимост да се пази благородството.
По пътищата Игнатиеви, започнали от софийската улица "Граф Игнатиев", продължили в руската шир, стават невероятни събития. Графът на българите повежда съвременна журналистка към съкровени кръстовища на "сребърния век" и съвременния хуманизъм, към срещи с призвани да го пренасят като свещен огън през всички изпитания и тържества на злото.
По пътищата Игнатиеви несъмнено не може да бъде случайност запознанството на Калина Канева с Д. С. Лихачов в момент на най-голяма журналистическа забързаност и горящ график на уговорени срещи. Тя разказва за това ключово събитие със спасителна самоирония. Предупредила учения, че разполага с много малко време, българската журналистка не знае какво ще последва по-нататък.
Събирането на най-големите руски българолюбци в живи репортажи, пътуващи изложби и в две трайни книги: "Симетрия на времето. Срещи и разговори с академик Дмитрий Лихачов" (1984) и "Н. П. Игнатиев - графът на българите" (2008) е дело на Калина Канева. Казаното от графа на българите и от човеколюбеца в жестокия XX век се преплита, създава неограничени възможности. Ако читателят на двете книги започне да смесва казаното от граф Игнатиев и академик Лихачов, той чува единна песен и се заслушва. Така песенно се навлиза в

дипломатическото провидчество на граф Игнатиев

чрез по-късно създаденото от Д. С. Лихачов определение на България като държава на Духа. Търсейки границите на бъдеща България върху неоспорими реалности, върху действащи български епархии в Османската империя, графът непрекъснато е набирал височина над предвидимите ходове на съперничещите Велики сили. В същия стил Д. С. Лихачов подкрепя българската държавност непосредствено пред нови изпитания и проекти за нейната ликвидация.
Създавани през целия й живот, плод на десетилетия, през които командировките в СССР бяха всекидневие, двете книги на Калина Канева се появяват в 1984 и 2008 година. Иначе казано: една петилетка преди наш геополитичен завой на 180 градуса и една година след приемането ни за пълноправен член на Европейския съюз. Така и темпоралността се насища с размисли и съпоставки, помага да се гледа не само в близка и средносрочна перспектива. Малко преди да бъдат обявени и следвани неолиберални проекти,

лихачовската държава на Духа пак съедини

държавата и духовността. При реформи за колкото е възможно по-малко държава Нева предложи духовна влага за опустяващи ниви. Още в самото начало на поредни преходи става безпощадно ясно, че разбойникът не ще успее да се идентифицира като свободна личност, че правата на човека не ще се заличат от всепозволеността на престъпника.
От Сан Стефано все по-ясно и по-силно се издига гласът на графа, благородника, аристократа, мегадипломата. За Русия, Европа, света са необходими спасителни алтернативи. Епархиалната, духовната основа на Санстефанска България е актуален повод и за прагматични политици и идеолози да погледнат към съвременния свят по-широко, не само откъм доминантите на собствените си интереси.
Русия през XX век споделя съдбата на Санстефанска България. Много руснаци остават извън границите на своята държава. Но и през XIX, и през XX век опитът

да се отнеме победата от победителя

не води към нищо друго освен, към пирова победа. Две български книги - за граф Игнатиев и академик Лихачов, в интервала 1984 Ч 2008 г. са явление, което далеч надхвърля замисъла на Калина Канева и неговото трудно, но в края на краищата щастливо осъществяване. Става дума и за надличностен принос, както би се изразил Д. С. Лихачов. Книгите съединяват двувековно българолюбие от най-висш разряд. Монографично композирани, с изобилен снимков (главно авторепортерски) принос към текста, двете книги си взаимодействат непрекъснато. Неусетно и читателят едновременно общува с граф Игнатиев и академик Лихачов. Българската държавност в нейните духовни първооснови и перспективи влива вяра, надежда и любов в сърцето на всеки българин, попаднал в

прехода от един нов ред към следващ нов световен ред.

Засилват се противодействията на разнообразието, идентичността, алтернативата. Екологията на културата пробива догмите на вулгарния глобализъм. Отечествени и освободителни войни имат най-трайни последици в общохристиянско прозрение, което мъчително, драматично, трагично прави видим изхода от братоубийството.
Събирането на граф Игнатиев и академик Лихачов чрез българско перо има универсални духовни координати. И има нещо по-силно от нагона да се разделя, за да се владее. Раздробяването на България и

обсадата на Русия с русофобия

в братски славянски страни само ще съсредоточи вниманието върху родови, езикови, верски, културни връзки.
Калина Канева пише своите книги дълго, съсредоточена в най-големите българолюбци и с удивление от тяхното общо присъствие, което превръща станата ни от Санстефанска България до държавата на Духа - в общоразбираема метафора, високо над тесногръди прагматични проекти и геополитически късогледства. Авторката на книга за граф Игнатиев неусетно, съзнателно и подсъзнателно гради общ надтекст с лихачовската първооснова - държавата на Духа. При кръстосването на основните графигнатиевски и лихачовски понятия винаги излиза на преден план духовната действителност сред призрачностите на политическите конюктури.
Проект за държава, основан върху реално съществуващи източноправославни епархии с богослужение на български език след двоен гнет - турско робство и фанариотска асимилация, се оказва възможен.
Проектът на най-далновидния дипломат на XIX век остава

траен в своята храмовност

и при патриаршии противопоставяни, и при църковни разколи. Духовнодържавният суверенитет надживява кризите на националната и личностната идентичност.
Съборната алтернатива на граф Игнатиев и акад. Д. С. Лихачов, създадена в тяхната обща и безгранична любов към България, е не само за нас. Русия, Европа и светът имат една опора повече да вярват, че политиката и геополитиката не са всичко; че силните в мире сего не са всесилни; че интересите не са единствената мотивация на човека; че "мистиката на Духа" създава реалности, защитени от бременности - временни победители, временни победени, временно разделени ближни, братя единокръвни, единоверни или с различни вери, но с единна увереност, че не заради единия хляб ще живее човекът.


Дмитрий Лихачов



Плътта на българската държава създаде хан Аспарух; нейният дух - Св. Св. Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата

Финансовият министър не очаква бюджетен излишък

автор:Дума

visibility 317

/ брой: 158

Стойността на банкнотите в обращение се е увеличила над 12,67%

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 158

Инвестициите се свиха с 11% през 2021 г.

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 158

Политически реваншизъм и в Патентното ведомство

автор:Дума

visibility 309

/ брой: 158

Запорожката АЕЦ пред спиране

автор:Дума

visibility 752

/ брой: 157

Кисинджър: САЩ са пред война с Русия и Китай

автор:Дума

visibility 628

/ брой: 157

Сред боклука

автор:Деси Велева

visibility 289

/ брой: 158

Невиждана от 500 години суша мори Европа

автор:Дума

visibility 723

/ брой: 158

Вузовете в надпревара с модерни магистратури

автор:Деси Велева

visibility 433

/ брой: 158

В Пещера отбелязват Успение на Пресвета Богородица

автор:Дума

visibility 390

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ