По-малко, но по-добре

Във втория по големина град в Швеция Готенбург от 1 юли започна необичаен социален експеримент. Част от служителите в градската администрация премина на шестчасов работен ден. През последните години опитите да се смени традиционната 40-часова работна седмица се предприемаха в цял свят с противоречиви резултати.
За шведския експеримент в Готенбург сред служителите в кметството бяха избрани две групи. Едната премина на шестчасова работна седмица със запазени заплати. Втората, с подобни функции, продължава да работи както и преди. Двете групи се наблюдават от икономисти и медици: експериментът трябва да продемонстрира влиянието на съкратения работен ден върху производителността на труда, броя на отсъствията и болничните, физическото и емоционалното състояние на служителите, а също така и влиянието върху пазара на труда: шестчасовият ден допуска смяната на една работна смяна с две.
Експериментът, предложен от коалицията на левите и еколозите през април, ще продължи не по-малко от година. Ако сътрудниците, работещи по 30 часа седмично, се проявят по-добре от втората контролна група по цялата съвкупност от показатели, този опит ще се разпростре върху нови отдели и, възможно, с времето така ще заработят всички служители на кметството.
Сегашният опит да се намали работният ден не е първият както в Готенбург, така и в Швеция като цяло. Намиращият се в града автомобилен завод "Тойота" премина на две 6-часови смени - преди и след обяд - още през 2002 година. Производителността на труда се увеличи за сметка на по-малкия брой прекъсвания. В същото време работниците там получават чувствително по-висока от средната за страната заплата.
От друга страна, в най-северния град на Швеция Кируна се отказали от шестчасовия работен ден още преди девет години. Там експериментът завършил с пълен провал: в краткосрочна перспектива производителността на труда нараснала, но след това служещите започнали по-често да боледуват - натоварването се оказало прекалено голямо (за шест част от работниците искали същата производителност, както за осем часа преди).
През 2012 година сред членките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Швеция заемаше десето място от края по средно количество работни часове годишно - 1621. Лидер по този показател беше Мексико с 2225 часа. Преминаването към шестчасов работен ден би поставил Швеция на последното място с 1332 часа.
Статистиката на ОИСР обаче показва, че времето на работа и производителността на труда са в обратна зависимост. Мексико например (лидер по работни часове) е на предпоследно място по производителност на труда, а Швеция - на 11-о.
През 1930 година икономистът Джон Кейнс предсказа, че след 100 години работната седмица ще намалее до 15 часа. Още сега може убедено да се каже, че той е сгрешил. И все пак опитите да се победи "култът" на 40-часовата седмица не спират.
През същата тази 1930-а в САЩ производителят на корнфлейкс "KelloggТs" се опитал да се вслуша в пророчеството на икономиста и заменил три осемчасови смени с четири шестчасови, като заедно с това вдигнал часовата ставка с 12,5%, така че заплатите почти не се изменили. Първоначално експериментът бил успешен, още повече, че страната имала остра нужда от работни места. От 1950-те години обаче системата показала проблеми на психологическо ниво: оставяйки по-дълго време вкъщи, работниците по-често се карали със съпругите си; късият работен ден неочаквано започнал да се възприема като нещо "недостойно" за мъжа. Към 1985-а всички отдели се върнали към старата изпитана система.
Експеримент, подобен на шведския, през 1996-1998 г. направи и Финландия. В него участвали служещи от социалните и медицинските служби, а също така работници във фабрики в 20 града. Докато бил пробният период, на практика всички били доволни от новата система от две шестчасови смени. Хората имали повече свободно време, без да губят заплатите си. Лекарите и социалните работници - на 75% жени - прекарвали повече време със семействата си и пестели пари от детски градини.
С работодателите нещата били по-трудни: социалните отрасли получават субсидии от държавата и така те компенсирали загубите; когато парите обаче свършили, те започнали да отчитат загуби. В реалния сектор дотации не били пердвидени, но те и не били необходими: чувствително се повишила производителността на труда. Когато през 1998 година експериментът приключил, а нивото на безработицата в страната паднало, не останали стимули за запазване на системата "6+6".
Между 1998 и 2005 г. 35-часова работна седмица беше предвидена от законодателството на Франция. Към 2002-а това позволи да се намали безработицата от 12% до 9,1 на сто и да се изведе страната на първо място по темповете на ръст на БВП в Европейския съюз. Друг въпрос е, че много големи работодатели отказали да наемат нови работници, а оптимизирали разписанието, което вдигнало производителността на труда.
От друга страна, увеличаването на часовите надници не компенсирало общото намаляване на заплатата, малките фирми не успявали да затворят "дупките" в разписанията си, а държавата давала 15 милиарда долара годишно за субсидии и други стимули за бизнеса. През март 2005 година правителството на Жак Ширак се отказа от тази реформа, като разреши на работодателите да удължават работната седмица при съответната компенсация.
През 2008-2011 г. американският щат Юта проведе алтернативен експеримент. Повечето бюджетни организации буквално за месец преминаха към четиридневна работна седмица с десетчасови работни дни - така губернаторът републиканец Джон Хънтсмън реши да намали разходите, за да се пребори с икономическата криза. Повече от 900 общински сгради стояли затворени един допълнителен ден, а служебните автомобили през това време са спестили 5 милиона километра пробег.
Осемдесет процента от служителите одобрили новата система, подчертавайки увеличеното свободно време и разтоварването на пътищата в час пик. По-голямата част от проблемите, свързани предимно с контактите между бизнеса и държавата, се решила още през първите шест месеца. След смяната на губернатора обаче конгресът на щата отменил реформата. Аналогична система обаче продължава да действа в много предприятия в Холандия.

Най-трудолюбивите нации

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) събра данни за труда в различните държави, като взе предвид по колко часа работят гражданите там, плюс доброволен, неплатен труд, както и колко време могат да отделят за забавления. В изследването са включени и някои държави, които не са членки на ОИСР, като Китай, Бразилия, Индия и Южна Африка, защото те са прекалено големи, за да бъдат игнорирани в подобно проучване.
Според резултатите най-трудолюбивите нации са:
10. Словения
Работи се средно по 8,15 ч. Словения е държавата с най-ниска разлика между богати и бедни в ОИСР. Страната обаче е в челната част на класацията за корупцията и на дъното в класацията за доверие в институциите.
9. САЩ
Работи се средно по 8,16 ч. САЩ имат втория най-висок среден доход на домакинство в ОИСР - 31 000 долара, като по това отстъпват само на Люксембург. Те обаче са сред държавите с най-голяма разлика между богати и бедни, както и в класацията за бедност (17,3% в сравнение със средно 11,1% за ОИСР). Въпреки че страната е на едно от на-високите места по бюджет за здравеопазване (16% от БВП, спрямо средно 9% за ОИСР) средната продължителност на живота е 77,9 години, което е по-ниско от средното за ОИСР (79,3 г.).
8. Нова Зеландия
Работи се средно по 8,18 часа Нова Зеландия е на едно от първите места по раждаемост (средно 2,14 деца на деца) и се очаква да няма проблеми със застаряването.
7. Китай
Работи се средно по 8,24 ч. Китай има едно от най-ниските нива на раждаемост в света, заедно с Франция и Великобритания (12,29 раждания на 1000 души население). Средната раждаемост е 1,49 деца на жена.
6. Австрия
Работи се средно по 8,29 ч. Австрия има едно от най-ниските нива на безработица - 4,8% ( при средно 8,1% за ОИСР).
5. Естония
Работи се средно по: 8,36 ч. ОИСР включва в доклада си и неплатена работа (която може да е земеделска, домакинска и др.), по която естонците са на едно от първите места в класацията (заедно с Турция, Мексико и Австралия).
4. Канада
Работи се средно по 8,37 ч. Канадците са на второ място по "удовлетвореност и положителни емоции от работата". 20% от активното население е родено извън страната.
3. Португалия
Работи се средно по 8,48 ч. Португалците се заминават с домакинска работа по средно 110 мин. на ден. Много хора си мислят, че те водят лежерен средиземноморски живот, но класацията показва, че това не е така.
2. Япония
Работи се средно по 9 ч., а японците са прочути с това, че се надпреварват кой ще остане повече време след работа, надявайки се на повишение.
1. Мексико
Работи се средно по 9,54 ч. Въпреки че работят по близо 10 ч. на ден, мексиканците имат една от най-големите разлики между богати и бедни, както и висок процент на бедно население.

(По материали от чуждия печат)

Двете таблици на Евростат добре показват, че количеството работни часове съвсем не отговаря на производителността на труда. За съжаление именно по производителност на труда нашата страна е на последно място сред страните членки на ЕС


Пълно отработени часове на седмица


Производителност на отработен час

Експеримент с четиридневна работна седмица е бил проведен в американския щат Юта