По-малко лекарства и... хора

Държавата търси начини да узакони сатанинските си действия. За да спести пари, пренаписва нормативни документи така, че хем да ощетява хората, хем те да нямат право да търсят правата си. Колко удобно, нали?
Сигурно е много цинично, но прозира една-единствена цел - колкото по-малко хора в държавата, толкова по-малко харчове - няма животоподдържащи лекарства, няма болници, умират повече хора, а живите плащат здравни осигуровки, плащат осигуровки за временна нетрудоспособност и за пенсия, доплащат за лечение и лекарства, работят, докато са живи, и не достигат до пенсия (стр. 4). Така се пестят пари и от лечение, и от пенсии. А държавата забогатява ли, забогатява. От спестени харчове и от глоби и такси, но не и от работеща икономика, не и от работещи и доволни от труда си хора... Така долу-горе са изглеждали нещата във всяка една държава във времето на началното натрупване на капитала. Поне в учебниците по история пишеше така. Но в ХХI в. постигнати социални права не се отнемат. Е, там, където държавата върши работата си. Всъщност нашата държава абдикира от всичко, което е държавна работа, и се крие (вече повече от 20 години) зад "пазарната икономика" и "пазарните отношения". Така по-лесно се измиват ръце. И по-лесно се трупа личен капиталец. А и... колкото по-малко народ, толкова по-малко проблеми за управниците.