По-кротко с хвалбите, излагаме се пред света

- Г-н Петков, доколко реалистични са пожеланията на премиера Борисов за ръст на икономиката от 4,5% (3% не го задоволявали) за тази година, при положение, че повечето прогнози стигат до скромните 2-2,5 на сто?
- Реализмът в прогнозите е качество, което е присъщо на професионалисти, и то независими. Техните предвиждания се базират на прозрачна методология, а темповете на икономически растеж, с които се ангажират, биват коригирани два пъти годишно. Случаят с "футуролога" Борисов не е такъв. Той е политик - премиер и лидер на коалиция, но на практика управлява страната еднолично. Следователно върху плещите му тегне огромна, абсолютна отговорност за всичко, което се случва в икономиката. И тъй като успехите са повече от скромни, очевидно иска да вдъхне поредна порция оптимизъм на поданиците, особено на тези от най-закъсалата част на бизнеса: средните и дребните предприемачи. Така че неговото изказване е политико-пропагандно, а не експертно.
В интерес на истината числата, с които се е ангажирал премиерът, са квалифицирани като "пожелание". Ако той или поръчковите говорители на правителството представят споменатите от него 4,5 процента за официална прогноза, те го поставят в неудобно, да не кажа смешно положение: оценката му, че сме достигнали 3% растеж на БВП за 2015 г., надвишава почти двойно  актуализираната прогноза на ЕК от миналия ноември и с 1% тази на собственото му Министерство на финансите. Още по-конфузна става работата, ако приемем на доверие пожелателните 4,5%. Това би ни изстреляло на първо място в ЕС по темп на икономически растеж и би ни доближило до световните рекордьори Китай и Индия с техните 6-7-процентни годишни увеличения. Както се казва: сънища в лятна, пардон - зимна нощ.
- Каква е картината около прословутата "финансова стабилност" на страната? Вярно ли е, че миналата година е най-силната от 2008 г. насам?
- Що се отнася до параметрите на БВП, миналата година наистина е най-силната от началото на кризата. Да припомня: 2008 г. приключи с 5,8% растеж на БВП - последната от поредицата години с рекордни темпове на икономически растеж в предкризисния период. След това обаче само веднъж - през 2011 г. - сме достигнали 2-процентната граница на нарастване на БВП; през другите години стойностите са били около и под 1%. След шест месеца от окончателните отчети ще стане ясно как сме приключили 2015 г. Но 3-процентен и по-висок ръст няма откъде да дойде, освен ако ведомствената и националната статистика не направят някаква гимнастика с отчетите и числата. Нека да видим окончателните резултати, оповестени от ЕК през юли т.г., и тогава ще стане ясно кой е крив и кой прав в сметките.
Що се отнася до другите показатели за потенциала на икономиката, там вече издишаме сериозно: БВП на глава от населението у нас продължава да е под 6000 евро годишно, което е над 4 пъти под средното равнище в ЕС; безработицата постепенно намалява, но коефициентът на заетост не расте, расте обаче дефицитът на квалифицирана работна сила; подоходното неравенство и бедността са пословично високи и т.н. Затова бих посъветвал: по-кротко с хвалбите, че се излагаме пред Европа и света! Надуването на числата от икономическата статистика не върши работа дори у дома, защото народът ни в преобладаващата си част не вярва на политическите лидери и на властта.
- Страната изпада в дългова криза, а в същото време е налице дефлация, свито потребление, липса на инвестиции. Каква тенденция очертава това кълбо от проблеми?
- Щом имаме кълбо от проблеми, както се изразихте, с него може да се преборим успешно чрез един доказано успешен метод: разсичане на централния възел - без колебание, с един замах - и радикална смяна на икономическата стратегия - в частта за антикризисните мерки и по отношение на конвенционалните инструменти. Вече 7 години националната икономика е с вързани крака и ръце: преследваме упорито една безперспективна цел - да държим бюджетния дефицит нисък, дори под 2%, и да наричаме това стабилност.
Стабилност без растеж няма и не може да има, тук и по света. Би трябвало да се доверим на антикризисния модел, приложен от страните, които вече преминаха от спад и застой към растеж, ползвайки друг инструментариум. На първо място: публични и публично-частни инвестиции в ударни дози; на второ - раздвижване на вътрешното потребление чрез повишаване на реалните доходи и прогресивно данъчно облагане; на трето - чрез създаване на нови работни места, подкрепяйки частния бизнес, както и с правителствени и общински програми. Този пакет от антикризисни мерки със сигурност би овладял дефлацията, която мори реалния сектор трета поредна година. На теория не е толкова сложно. Успешни практики има недалеч от нас, в Централна и Източна Европа. Но нашите управляващи се правят, че не ги забелязват, и упорито, сякаш на инат, отиват на рискови варианти за набавяне на ресурс, какъвто е например скокообразното, в пъти увеличение на външните заеми през последните две години. При това без конкретна аргументация за какво ни трябва новият многомилиарден ресурс и без публичен отчет за неговото рационално използване.
- Могат ли готовите пари от Европа да завъртят икономиката и да преобърнат тенденцията на спад или това е една самозаблуда? Все по-често чуваме, че едва ли не в тях е спасението.
- Като няма с какво друго да се похвалиш пред нацията и света, естествено ще изтъкваш постиженията си в използването на еврофондовете. Рефренът за рекордите ни при усвояването на готовите пари от Брюксел се повтаря от премиера Борисов и проправителствените медии почти всяка седмица. Ето, и тези дни ни засипаха с лавина от информация - 3 милиарда лева, дадени на земеделците през 2015 г.; почти стопроцентово усвояване на парите по отделни оперативни програми; засилен контрол по отношение на корупционните схеми и практики и т.н.
Да приемем, че всичко това е вярно. Много рано е обаче да викаме "ура" и да се надяваме, че еврофондовете ще изтеглят българската икономика от тресавището на кризата. Освен това е важно да се изчисли крайният ефект от отпуснатите дотук средства, да се види при кои категории земеделски производители са отишли субсидиите и кои са лишени от достъп до тях, да се сравнят обемите, качеството и структурата на земеделската продукция у нас с тези в други държави от ЕС, ползващи субсидии, и т.н. Досега не сме видели подобни разчети, което ме кара да се въздържам от оценка на въздействието на отпуснатите пари от Европа върху растежа на българската икономика.
Има експертни оценки, че за да тръгне напред националната икономика с догонващи темпове от 4-5-6% растеж на БВП, ще са необходими минимум 20 милиарда долара инвестиции - в реалния сектор, в отрасли, произвеждащи висока добавена стойност, главно във високотехнологичните индустрии. Няма как само чрез еврофондовете, с техните тромави, бюрократизирани и корупционно нагласени процедури, да се осигури такъв огромен ресурс. Има други външни алтернативи, но честите посещения на правителствени и приближени на властта бизнес делегации в Близкия изток и Югоизточна Азия дотук не са довели до значителен пробив в инвестиционното кредитиране.
- Рестриктивната политика на правителството продължава, при това е съчетана с увеличаване на данъчния товар с нови данъци и цени, а доходите остават ниски или растат символично. Вашият коментар?
- Нека уточня: тази рестриктивна политика не е от вчера. Прилагат я усърдно всички правителства, които имахме от началото на кризата. В нея са заложени две погрешни, проциклични тези: едната се отнася до данъците, които трябвало да бъдат ниски, за да остават свободни пари на бизнеса да инвестира; другата, че ниските заплати ще привлекат външни инвестиции и така бизнесът ще потръгне.
Резултатът от седемгодишния остеритет е, че България се превърна в данъчно убежище за ЕС и територия за неспирен социален дъмпинг. Напук на рекордно ниския плосък данък върху доходите на физическите лица и корпоративните печалби, преките чуждестранни и вътрешни инвестиции не нарастват; обратно, спаднаха на рекордно ниски равнища в сравнение с 2008 г., когато имахме около 8 милиарда евро прилив на външен ресурс. А  ниските заплати и пенсии доведоха вътрешното потребление до точката на замръзването. Такъв е краткия коментар. По-важно е какви са препоръките и има ли кой да ги чуе. Напоследък все по-често чувам одобрение на експертните предложения на Съюза на икономистите в България за реформиране на данъчната система и завой в политиката на доходите, но и обосновани забележки: "Защо се хабите напразно, когато управляващите не ви обръщат внимание!"
- Ако трябва да степенувате по някакъв начин - кои според вас са най-опасните фактори и проблеми в сферата на финансите и икономиката, които трябва спешно да се решават и чиито решения биха дали някакъв по-бърз позитивен ефект?
- В началото на 2016 г., след седемгодишно сляпо придържане към т.нар. модел "Остерити", на първо място се нуждаем от национална и ресурсно осигурена инвестиционна програма. На второ място - от смяна на модела за разпределение в частта за данъците и доходите. На трето място - от стимули за съживяване на вътрешното потребление. Вече споделих как си представям конкретните решения, отчитайки българската специфика.
Но в бързи и позитивни ефекти, постигнати от сегашното или друго правителство, не вярвам. Ние твърдо отиваме към т.нар. изгубено десетилетие. Така че каквито и мерки да се предприемат сега, резултатите ще се почувстват след 2018-2020 г. Както се казва: дано, ама надали!
- В един ваш анализ, писан неотдавна, завършвате с тезата, че при най-мрачния сценарий, когато всичко се срине, на помощ идва шоковата доктрина! Какво по-конкретно имате предвид, какво реално може да се случи? Възможно ли е да го избегнем?
- Ако се доверим на автора на тази теория, канадския учен Наоми Клайн, шоковата доктрина има универсален характер и се прилага навсякъде под натиска на МВФ и Световната банка към страни, чиито икономики вървят от разпад към хаос. Такива са примерите в миналото с държави от Латинска Америка, Източна Европа и Западните Балкани; напоследък- Украйна. Какво се прави в такива ситуации: разчиства се теренът от отпадъците и на бял лист се начертава отново конструкцията на една здрава, просперираща икономика. После започва реалният градеж - но не от същите политици, които са предизвикали разрухата. Надявам се, че съм ясен!
Моето предупреждение, оповестено през ноември м.г., продължава да е в сила: българската икономика върви от криза към разпад и никакви заклинания и ясновидски изцепки на политическите лидери не са в състояние да спрат този срив! Може ли да го избегнем? Да, въпреки че сме съвсем близо до ръба на пропастта! Как? Това е тема за по-дълъг и конкретен разговор, който предпочитам да се води с отговорни държавници с молив в ръка и с пръст на челото. Стига мисловното им убежище да не удря на кухо!