По-голям държавен дълг или данъчна реформа?

Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН

Тези дни нашите политици се чудят как да балансират приходите и разходите на държавата, защото служебното правителство внесе проекто-бюджет с висок дефицит от 12-13 милиарда лева. Този дефицит е 6,4% от БВП, при допустим 3,0%. За постигане на тази цел трябва да увеличим приходите или да намалим разходите. За увеличение на държавните приходи изобщо не се говори. Тревожи ме, че съкращенията, за които най-много се говори, са социалните разходи: заплати, пенсии, помощи, детски, майчински и други подобни. А сме в разгара на страшна демографска криза, която заплашва бъдещето на България.

Най-сигурно трайно балансиране на бюджета се постига чрез висок икономически растеж. Това обаче е по-сложно и изисква повече време. А ние се нуждаем от по-бързо намаление на бюджетния дефицит до 3,0% от БВП, още през тази година. И то без да се посяга на социалните разходи и на инвестициите. А през следващите години трябва да се стремим към балансиране на бюджета.

Има два начина за бързо увеличение на приходите и намаление на бюджетния дефицит:

Първо. Емитиране на нов държавен дълг. Нашият публичен дълг не е много висок, като процент от БВП, но икономиката ни е в тежко състояние и изгледите за близкото бъдеще не са добри. Освен това, публичният дълг беше натрупан през последните години частично по външни причини, особено поради безразборното налагане на санкции срещу Русия и предизвиканото от това поскъпване на енергоносителите и много други важни стоки. Това облагодетелства и съответните компании, които се възползваха от хаоса и натрупаха астрономически свръх печалби. А изплащането му ще се прави от цялото общество, включително и от най-бедните, които не са виновни за натрупването на дълга.

Трябва също да се има предвид, че 

бъдещото обслужване на публичния дълг 

ще става все по-трудно, защото предстои повишение на лихвените проценти по дълга. Ръководството на БНБ съобщи на 30 април, че предстои повишение на лихвите. Така лихвеното натоварване на бъдещите бюджети ще расте, за сметка на разходите за социално-икономическо развитие

Второ. Провеждане на данъчна реформа. България е най-бедната страна в Европейския съюз (ЕС), но от 2007-2008 година мобилизира най-малък процент от доходите на физическите лица и от печалбата на бизнеса за задоволяване на важни обществени потребности. Това става чрез прилагане на най-ниските преки данъци в общността. При равни други условия, това означава и най-ниски държавни приходи за финансиране на социално-икономическото развитие. Ако в ЕС средните данъци върху доходите на физическите лица и върху печалбата са около 30-35%, в България са 10%. При това, тези данъци са пропорционални или както е прието да се наричат "плоски". Може да получавате 100 лв. и 100 млн. лева, но ще плащате все 10% данък. В първия случай ви остават 90 лв. след изплащането на данъка, а във втория - 90 милиона лв. Това е типично антисоциално и антиикономическо данъчно облагане.

Ниското облагане се оправдава официално с оставянето на по-голяма част от новите ресурси на бизнеса, за да ги инвестира в нови производства и нови технологии у нас. Бизнесът обаче не оправдава тези надежди. Ние сме последни в Европа по нови производства и по конкурентоспособност на икономиката. Нашият бизнес инвестира оставените му по-големи ресурси в екстравагантни резиденции и офиси, в ценни книжа и в други подобни начинания по света на хиляди километри от България, които нямат нищо общо с разширяването на производството, новите технологии и заетостта у нас.

Това, на свой ред стимулира и огромната емиграция на специалисти и работници от България, защото не виждат перспективи за намиране на подходяща работа и професионално израстване у нас. Няма цивилизована държава в света, която да прилага "плоски" преки данъци. Нима това е случайно! Те всички използват умерено или стръмно прогресивни преки данъци.

Като член на ЕС постоянно ни се внушава, че трябва да управляваме икономиката си и всички други сфери на нашата държава, както правят в ЕС. Но не прилагат този принцип спрямо данъците. Може би защото в централните ръководства на управляващите у нас партии има много милионери. А те не обичат прогресивните данъци по понятни причини.

Най-успешно финансово балансиране на нашата икономика може да се постигне чрез данъчната система. Но не със сегашната ни допотопна данъчна система. От 2007 г. настоявам в мои публикации за прилагане на по-модерна данъчна система, която разпределя по-справедливо данъчното бреме. С други думи, за европейска данъчна система. Но срещам пълно мълчание от управниците.

Всичко това ме кара да не препоръчвам емитиране на нов държавен дълг, а справедлива данъчна реформа.

Препоръчвам следната данъчна реформа:

1. От 1 юли 2023 г. "плоският" данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход, примерно до 1000 лв. и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода. Конкретните данъчни етажи подлежат на уточняване. Може да се мисли и за намаляване броя на данъчните етажи. Необходимо е въвеждане на необлагаем минимум, примерно до 900-1000 лв., колкото е минималната заплата. Важното е да се остави достатъчен необлагаем минимум. 

Следващите доходи, примерно до 2500 лв. месечно (което би могло да е масовият случай) да се облагат с 10%; превишението от 2500 до 4000 лв. с 15%; горницата до към 6000 лв. с 20% и над 7000 лв месечно с 25%. Тези числа са примерни. Те могат да се променят в зависимост от установените равнища на заплатите. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки между 35% и 55%. То би било важна стъпка към сближаване с облагането на доходите в ЕС, което неизбежно ще стане през близките години като един от елементите на интеграционния процес.

Предлагам на вниманието на управленците таблица 1:

Пояснение: Данъкът е за 2022 г. и показва фиксирания от закона максимален процент на изземване от държавата на реализирания доход от физическите лица.

Могат да се посочат и още няколко европейски държави, които не са членки на ЕС, но спрямо тях се прилага същият данъчен режим: Исландия - 46,25%; Швейцария - 40,00%; Норвегия - 38,20%; Лихтенщайн - 24,00%; Сърбия - 20,00%; Украйна - 18,00%; Беларус - 13,00%; Молдова - 12,00%.

Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата (което е над 60-65% от БВП), предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета.

Главният резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните. Това е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка крайният резултат ще е неутрален или леко негативен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме. Който получава повече ще плаща прогресивно по-висок данък, защото може да си го позволи. Любопитно е, че това е било разбрано и приложено във Великобритания през 1435 г. и в САЩ през 1862 г. А някои хора в България не желаят да го разберат в 2023 г.! За съжаление, такива хора управляват нашата държава сега.

Епицентър, с леки съкращения

(Продължава в следващия брой)