По-големи светци от папата

Поспорихме вчера с колеги кой е по-опасният убиец - дрогата, алкохолът или така хулените напоследък цигари. Поспорихме дали изпушването на 20 цигари една след друга от водач на автомобил е предпоставка за ПТП или изпиването на 50-100 г алкохол, или поетият наркотик. Сетих се и за своеобразния протест на българския режисьор Андрей Слабаков, който се канеше след забраната от 1 юни да яде шпек и кашкавал пред любимите си доскоро заведения. Тогава той заяви, че "хилядите консерванти, подобрители, стабилизатори и ГМО в нея (храната) са много по-сигурен начин да бъдем пратени на Оня свят, отколкото папиросите".
Сещам се и за първите няколко дни на забраната, когато пред парламента бяха изнесени огромни пепелници и вкупом депутати и журналисти пушеха в центъра на европейската столица. Тогава мина група от детска градина и малчуганите се споглеждаха, шушукаха, а някои дори с пръстчета сочеха групата пушачи. Е, дали това е добър пример за подрастващите? 
Не ще и дума, че цигарите убиват (както всичко прекалено). Няма две мнения, че не може въведена преди половин година забрана да бъде отменена единствено заради воплите на ресторантьори и хотелиери. Нещо повече - България се усети да въведе въпросната забрана, едва когато другите цивилизовани държави започнаха вече да се отказват от нея. Но със сигурност отстъпването от забраната с български адрес е акт на осигуряване на солидна предизборна подкрепа в лицето на бизнеса. Та дори са впрегнати и социологически агенции, за да бъде тезата "подплатена" с "доказателствен материал". В навечерието на големия дебат в парламента за връщането на старото положение - разделяне на заведенията наполовина за пушачи и за непушачи, излезе национално представително проучване. То показва, че у нас за има-няма половин година само ромите са останали подвластни на лошия навик, а "заможните" вече се отърсват от него и 16% са се отказали да ходят на заведение, защото не могат да пушат!
Че дебатът "за" и "против" пушенето е чиста проба политически, става ясно и от изказвания на премиера. Точно преди година (16 декември 2011 г.) Борисов заяви пред министрите: "Все повече тютюнопушенето е признак и на лошо възпитание, на недобросъвестно отношение към здравето и не на последно място - неуважение към околните." Миналата седмица той очевидно отстъпи от позициите си: "В ресторантите не трябва да се пуши поне до 20 ч.", и даде да се разбере, че няма нищо против след 22 ч. да се пуши. А вчера следобед пак заяви, че е категорично против връщането на старото положение.
Както би казал нашенецът - те такава фурнаджийска лопата кат' наш'то правителство нема!
С този дебат за пореден път управляващите отклоняват вниманието от съществените проблеми на нацията - осигуряване на адекватна здравна грижа за хората в отдалечените райони, гарантиране на адекватно образование на децата, намиране на работа на младите, на що-годе поносим живот за българите, решили да не напускат страната си.